Дейвид Брин
Брегът на вечността (27)

Алвин

Открих приятелите си в мрачна стая, в която ледена мъгла скриваше всички очертания. Въпреки че куцуках с патерици, когато се приближих към силуетите на Хък и Ур-ронн, тежките ми стъпки бяха почти безшумни. Малката Хуфу се беше свила върху корубата на Клещовръх. Всички бяха обърнати с гръб към мен и гледаха надолу към някаква мека светлина.

— Хей! Какво става? — попитах аз. — Така ли посрещ…

Хък махна към мен с едно от очните си стълбчета.

— Радваме-се-че-си-добре-но-сега-млъкни-и-ела-насам.

Малцина други жители на Склона можеха да свържат всичко това в една-единствена дума-израз на галтри. Не че умението й я извиняваше за грубостта.

— Хр-рм. И-аз-се-радвам-да-те-видя, о-прекалено-погълната-за-да-ме-приветства-с-подходяща-учтивост — по същия начин отговорих аз.

Когато се приближих, забелязах колко много са се преобразили спътниците ми. Кожата на Ур-ронн блестеше, колелата на Хък бяха балансирани, а корубата на Клещовръх бе закърпена и полирана. Дори Хуфу изглеждаше лъскава и доволна.

— Какво има? — започнах аз. — Какво зяпате всички…

Гласът ми секна, когато видях, че стоят на балкон без перила, гледащ към източника на бледата светлина и на ледената мъгла — светъл кафеникавожълт куб, висок две хуунски дължини и със символ от едната страна. Спирала с пет лъча и изпъкнал център, пресечена с блестяща вертикална пръчка.

Независимо от това колко много са паднали жителите на Склона и колко време е минало, откакто предците ни са летели като звездни богове, тази емблема е известна на всяка личинка и дете. Изрисувана на всеки екземпляр от Светите свитъци, тя предизвиква благоговение, когато пророците и мъдреците говорят за загубени чудеса. Обозначен на този замръзнал куб, символът можеше да означава само едно — че сме близо до повече познания, отколкото може да си представи който и да е на Джиджо. Ако човешкият екипаж на тайнокораба „Убежище“ бе продължил да печата книги до ден-днешен, те биха съдържали само капчица от съкровището пред нас, създадено още преди да са се появили много от звездите в небето.

Великата библиотека на цивилизацията на Петте галактики.

Казвали са ми, че мигове като този подтикват големите умове към красноречие.

— Б-божичко — отбеляза Клещовръх.

Ур-ронн не беше чак толкова лаконична.

— Въфросите… — изфъфли тя. — Въфросите, които ножен да зададен…

Сръгах Хък с лакът.

— Е, нали каза, че искаш да намериш нещо за четене.

За първи път през всичките години, откакто я познавах, на нашата малка колесата приятелка като че ли не й достигаха думи. Очните й стълбчета трепереха. Единственият звук, който издаде, бе тиха въздишка.