Дейвид Брин
Брегът на вечността (35)

Еуаскс

Спокойно можете да свиквате с това, пръстени мои.

Пронизителните усещания, които изпитвате, са Моите властни влакънца, пълзящи надолу по нашата обща вътрешна сърцевина, задминаващи бавните, остарели восъчни пътеки, свързващи и проникващи във вашите многобройни пръстеновидни тела и носещи им нов ред.

Ето, започва урокът, с който ще ви науча да сте покорни слуги на нещо по-голямо от самите вас. Вече не сте купчина от слабо свързани съставни части, постоянно препиращи се и парализирани от нерешителност. Край на безкрайното гласуване за позициите, които трябва да бъдат поддържани от крехкото и колебливо „аз“.

Такива били купчините на нашите примитивни предци, мислещи самостоятелно, макар и донякъде обединено, в богатите на аромати блата на света Джофекка. Презирани от други звездни кланове, ние сме изглеждали необещаващ материал за ъплифтиране. Но великите, напомнящи на голи охлюви пои открили в нашите замислени деди потенциал и започнали да възвисяват тези невероятни купчини.

Уви, милион години по-късно поите се разочаровали от инертния ни трекски характер.

— Създайте нови пръстени за нашите клиенти — помолили те умните оейли, — за да ги подтикват, насочват и тласкат напред.

Оейлите го направили, толкова майсторски владеели генетичните изкуства.

КАКЪВ БИЛ ТЕХНИЯТ ВЪЛШЕБЕН ДАР?

Нови, амбициозни пръстени.

Господарски пръстени.

КАТО МЕН.