Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Осма част

Незаконното заселване на угарни светове представлява проблем в Петте галактики още откакто съществуват писмени свидетелства. Причините за него са многобройни, но основен е Парадоксът на възпроизводствената логика.

 

 

Органичните същества от безброй различни светове имат обща особеност — самовъзпроизводството. При някои видове тази особеност се проявява като съзнателно желание за потомство. При други индивидите реагират на примитивен инстинкт или за секс, или за ксим и не обръщат внимание на последствията.

Колкото и различни да са самите механизми, верижният ефект е един и същ. Оставени на собствените си наклонности, органичните форми на живот се възпроизвеждат в количества, надхвърлящи собствения им брой. През съвсем кратки периоди (според галактическите стандарти) увеличаващото се население може бързо да пренатовари капацитета на всяка самоиздържаща се екосистема (вж. приложените избрани примери).

Видовете правят така, защото всеки плодовит индивид е пряк наследник на дълга верига от успешни възпроизводства. Просто казано, онези, които не притежават особености, позволяващи им да се възпроизвеждат, не стават предци. Особеностите, насърчаващи възпроизводството, са онези особености, които се възпроизвеждат.

Доколкото ни е известно, този еволюционен императив се отнася дори за екоматрицата на основаните на водород форми на живот, които обитават действителното пространство наред с нашата дишаща кислород цивилизация. Що се отнася до Третия разред — автономните машини — единствено безпощадното прилагане на строги ограничения е попречило на тези неорганични видове да започнат бързо възпроизводство, заплашващо устоите на живота в Петте галактики.

При огромното мнозинство от неинтелигентните животински видове в естествените екосистеми тази тенденция за свръхразмножаване се компенсира от глада, хищничеството и други ограничаващи фактори, водещи до квазистабилни състояния на псевдоравновесие. Предразумните форми на живот обаче често използват новопридобитата си интелигентност, за да елиминират съперниците си и да си позволяват оргиастични размножителни безумия, следвани от свръхизползване на ресурсите. Оставени прекалено дълго без съответното напътствие, такива видове могат да предизвикат собственото си изчезване чрез екологичен колапс.

Това е една от Седемте причини, поради които наивните форми на живот не могат да се самоеволюират до пълен разум. Парадоксът на възпроизводствената логика означава, че краткосрочният егоизъм винаги надделява над дългосрочното планиране, освен ако мъдростта не се наложи отвън от някой род патрони.

Едно от задълженията на патрона е да се погрижи неговата клиентна раса да постигне съзнателен контрол над самовъзпроизводствения си инстинкт преди да й бъде даден статус на пълноправни граждани. И все пак, въпреки тези предпазни мерки, дори пълноправни граждански видове са били измъчвани от размножителни спазми, особено по време на периоди, през които законният ред временно е бил разрушен (вж. „ВРЕМЕНА НА ПРОМЯНА“). Кратки мъчителни епизоди на колонизация/изследване са оставили след себе си опустошени цели галактически зони.

Определеното от закона наказание за раси, които извършват такива екохолокости, може да е пълно унищожение чак до расовия корен.

 

 

В сравнение с това незаконното заселване на угарни светове е средно по тежест престъпление. Наказанията зависят от степента на нанесените щети и дали този процес е довел до поява на нови предразумни форми.

Въпреки това лесно можем да открием и тук връзката с Парадокса на възпроизводствена логика. Защо иначе индивидите и видовете жертват толкова много и рискуват тежко наказание, за да се заселят тайно на светове, на които не им е мястото?

 

 

В течение на десетки милиони години е намерено едно-единствено решение за този траен парадокс. То се състои в постоянното прилагане на прагматична прозорливост за общото благо.

С други думи — цивилизованост.

„Наръчник по галактография за невежи вълконски земянити“, специално издание на Библиотечния институт на Петте галактики, частично покриващо задължението от 35-а година ЕС, година 42 ЕС