Дейвид Брин
Брегът на вечността (103)

Каа

В пещерата вече нямаше какво да се прави. Сондата изглеждаше мъртва.

Даже да се върнеше към живот, разговорът с местните щеше да се води от „Стрийкър“. От друга страна, беше крайно време да се връщат в заслона. Каа не бе виждал групата си от дни.

Човешка двойка навярно би спряла преди да излезе от пещерата, за да се огледа и да запечата в ума си мястото на първото си любене. Но не и делфините. Неоделфините изпитваха носталгия също като човешките си патрони, но можеха да съхраняват звукови образи по начини, които човеците трябваше да имитират със записващи устройства. Изплувал навън, за да се присъедини към Пипоу под ярката слънчева светлина, Каа знаеше, че двамата могат да посещават пещерата винаги, когато поискат, просто като долепят едно до друго челата си — пресъздавайки уникалното й ехо в онзи древен залив на спомени, който някои наричаха „делфийска мечта“.

Беше приятно отново да се носи в морето в съвършен синхрон с гъвкавото тяло на Пипоу. Движението носеше радост след всеки продължителен престой в затворено пространство.

Плуването им бе изящно, но примесено със сексуално напрежение. Сега нямаше тайни, нямаше противоречиви желания. По-голямата част от пътуването премина в безмълвно блаженство — като обикновена брачна двойка от предразумните дни, свободни от даровете и бремето на ъплифта.

Накрая, когато наближиха заслона, Каа усети, че мислите му неохотно се плъзват обратно към англическите ритми. Принуден да говори, той използва неофициалния диалект с прещраквания и писукане, който фините предпочитат, докато плуват.

— Е, това е — излъчи той. — Обратно при дома и семейството… каквито и да са те.

— Семейство ли? — скептично отвърна тя. — Може би Брукида. Що се отнася до Мопол и Заки, не предпочиташ ли да имаш за роднини пингвини?

„Толкова ли е очевидно мнението ми за тях?“ — След като се издигна на повърхността, за да си поеме въздух, Каа се опита да облекчи напрежението с шега.

— О, донякъде мога да им вярвам. С малко късмет, надявам се, че не са запалили океана, докато ни е нямало.

Пипоу се засмя, после прибави:

— Смяташ ли, че ще ревнуват?

Добър въпрос. Делфините не можеха да крият междуличностните си проблеми като човеците с техните сложни игри на емоционална измама. Като сканираха вътрешността на другите, рядко им се налагаше да се чудят кой с кого е спал.

„Ревността нямаше да е проблем, ако бях установил ясна йерархия още от самото начало, и като офицер, и като старши по чин мъжки делфин.“

За съжаление, йерархията беше нова, наложена от човеците концепция. Делфините все още изпитваха древно инстинктивно желание да се борят за статус и размножителни права.

Всъщност изборът на Пипоу можеше да възвърне мястото на Каа на върха на местната йерархия. „Макар че не би трябвало да се нуждая от помощ. Не и ако бях истински водач.“

— Ревност. — Той се замисли, като удряше по-силно с перките си, докато клюнът му не се блъсна в общата им ударна вълна, носеща Пипоу по следата му. — Онези двамата са изключително сексуални, така че може и да ревнуват. Но поне по този начин Заки и Мопол би трябвало да престанат да ти досаждат с безнадеждни предложения.

Още от деня, в който Пипоу беше пристигнала, младите мъжкари й бяха отправяла груби закачки, дори похотливо се бяха отърквали в нея, докато не се наложи Каа да ги смъмри. Макар да бе вярно, че делфините имат съвсем различна представа за търпимост към такова поведение — и че Пипоу можеше сама да се грижи за себе си, — в този случай двамата бяха толкова упорити, че Каа трябваше да размаха опашка и да ги накара да отстъпят.

— Безнадеждни ли? — подразни го Пипоу. — Откъде знаеш, че съм моногамна? Може би един малък харем няма да ми дойде зле.

Каа разтвори челюсти и се завъртя да захапе най-близката й гръдна перка… достатъчно бавно, за да й позволи да се изплъзне преди зъбите му да изтракат.

— Добре де — каза тя. — Тихоокеанските делфини много си падат по такива извращения. Но аз предпочитам някой мил и консервативен атлантик. Ти си от Маями-Под, нали? Роден от старомоден родов брак, обзалагам се.

Каа изсумтя. Дори сонарният диалект на англически не беше лесен, когато плуваш с всички сили.

В един от семейните варианти на Хайнлайн — призна той. — Този стил е по-подходящ за делфини, отколкото за човеци. Защо? Търсиш род, в който да се омъжиш ли?

— Мнн. Предпочитам да поставя начало на нов. Винаги съм мечтала да съм матриарх основател на хубав малък род — ако господарите на ъплифта ми позволят, разбира се.

Това е вечното голямо „ако“. Никой неоделфин не можеше законно да се размножава без разрешение от Бюрото по ъплифта към съвета Терагенс. Въпреки необичайните свободи, които човеците бяха дали на клиентите си — право на глас и граждански права — земянитският клан все още беше обвързан от древния галактянски закон.

„Развивайте клиентите си — гласеше основното правило на ъплифта. — … Иначе ще ги загубите.“

— Шегуваш се — отвърна той. — Ако изобщо успеем да се върнем у дома от това безумно пътуване, господарите никога няма да ни позволят да се явим на друг изпит за разумност. Може незабавно да ни стерилизират заради всички проблеми, които причинихме. Или пък ще бъдем герои и през остатъка от живота си ще трябва постоянно да даваме сперма, за да създадем цялото следващо неофинско поколение. И в двата случая за никого от нас няма да има уютен семеен живот. Никога.

Не беше очаквал да се получи така, с такава иронична горчивина. Но Пипоу сигурно разбра, че й казва истината. Тя продължи да плува до него, но мълчанието й показа на Каа колко много я е заболяло.

„Страхотно. Всичко беше толкова хубаво… тази чудесна вода, рибата, с която закусихме, любенето. Нищо нямаше да ми стане, ако я бях оставил да помечтае за щастлив край. Да продължи с фантазията, че можем да се приберем вкъщи и да поведем нормален живот.“

— Каа! — Викът на Брукида отекна в малкия заслон. — Радвам с-с-се, че с-с-се върна. Успешно ли мина мисията ти? С-с-само почакай да чуеш какво открих като с-с-свързах пасивните с-с-сеизмични ехосканирания оттук до „С-с-стрийкър“. Вкарах необработените данни в една от с-с-старите програми на Чарлз Дарт, за да получа томографски образи на подкорната зона! — И всичко това беше казано само на един дъх.

— С-с-страхотно, Брукида. Но за да отговоря на въпроса ти, нашата акция не мина толкова добре, колкото с-с-се надявахме. Всъщност имаме заповед да с-с-съберем всичко и да разтурим лагера. Джилиън и Тш’т с-с-се готвят да преместят кораба.

Брукида поклати изпъстрената си сива глава.

— Така няма ли да издадем местоположението на „С-с-стрийкър“?

— Мястото вече е разкрито. Доктор Баскин подозира, че в момента джофурите може да с-с-са заети, но това няма да продължи дълго.

Задачата на Каа бе да открие какво знаят преждевремците за тези неща. Навярно Уриел Ковачката имаше някаква представа какво замислят джофурите. Никой не беше обвинил Каа за провала — поне гласно. Но той знаеше, че корабният съвет е разочарован.

„Аз ги предупредих да пратят някой с повече опит в шпионирането.“

Каа се огледа.

— Къде с-с-са другите?

Брукида изпусна цвъртяща въздишка.

— Карат шейната на Пипоу. Или опустошават рибарските мрежи на местните хууни и кхюини.

„По дяволите“ — мислено изруга Каа. Бе наредил на Заки и Мопол да стоят на километър от купола и да се ограничат с наблюдаване на шпионските камери в Ууфон. И най-вече да избягват пряк контакт с преждевремците.

— С-с-стана им с-с-скучно — поясни Брукида. — С-с-след като Алвин и другите местни експерти с-с-са на „Стрийкър“, нашата група с-с-става малко излишна. Тъкмо затова проследявах магмените потоци в разседната зона. Това е първата ми възможност с-с-след Китръп да проверя идеята, която ми хрумна на основата на с-с-старите проучвания на Чарлз Дарт. С-с-спомняш ли с-с-си онези с-с-стран-ни с-с-същества, които живееха дълбоко под кората на Китръп? Онези с-с-с чудното, непроизносимо име?

— Искаш да кажеш карранк-к% ли? — намеси се Пипоу.

Тя отлично се справи с произнасянето на двойно аспирираното плъзгане на интонацията накрая, прозвучало като чайник, който още малко и ще избухне.

— Да, точно така. Е, чудех с-с-се каква екосистема би могла да ги поддържа там долу. И това ме накара да с-с-си мисля…

Брукида замълча. После тримата делфини се завъртяха, когато стенният сегмент зад тях издаде ниско, стържещо бръмчене. Вибрациите разтърсиха челюстите на Каа.

Скоро целият заслон простена с позната на Каа звукова честота.

„Това е сазер! Някой атакува купола!“

— Хамутите!

По негова команда те се хвърлиха към закачалката, на която висяха готови за употреба комплектите с инструменти. Каа се вмъкна през отворения край на изтъркания си апарат и провери дали многобройните му контролни повърхности се плъзгат гладко. Към невралния шунт зад лявото му око се включи контролен кабел. Ръцете на робота се завъртяха, когато дръпна хамута от закачалката. Пипоу свали своя само миг по-късно.

На отсрещната стена над и под водната линия се очерта груб, нажежен до червено правоъгълник.

— Разрязват стената! — изкрещя Пипоу.

— Дихателите! — извика Каа. От задната част на хамута му се появи маркуч, който с влажна целувка покри дихателния му отвор и херметично прилепна отгоре. Консервираният въздух имаше още по-металически вкус от рециклираната атмосфера в купола. Каа прати неврална команда, за да активира лазерната си резачка и сазера — инструменти, които можеха да се използват като оръжия за близък бой…

Но те не реагираха!

— Пипоу! — извика той. — Провери си…

— Помагам на Брукида! — прекъсна го тя. — Хамутът му се закачи!

Каа плесна с перки и раздразнено изцвъртя. И тъй като нямаше друга възможност, разположи тялото си между техните и отсрещната стена…

… която внезапно се срути с вълна от кипяща пяна.