Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Аскс

Успокойте се, пръстени мои. Никой не може да ви принуди да погалите восъка въпреки волята си.

Като трек, ние сами сме си господари, свободни да не си спомняме непоносими неща преди да сме готови.

„Нека восъкът се охлади още малко — иска мнозинството от пръстените — преди да посмеем пак да погледнем.“

Но нашият втори познавателен пръстен се колебае. Той настоява, че ние/аз не трябва да отлагаме повече сблъсъка с ужасната новина за джофурите, нашите страшни братовчеди, пристигнали на Джиджо.

Нашият втори познавателен пръстен ни напомня за Дилемата на солипсизма — загадката, накарала нашите трекски основатели да избягат от Петте галактики.

 

 

Солипсизъм. Митът за върховния „аз“.

Повечето смъртни разумни същества на едно или друго равнище изповядват тази концепция. Индивидът може да възприема другите със сетивата и разума си и все пак да ги смята за плод на въображението си или за автомати. За карикатури без значение.

В солипсизма светът съществува за всеки отделен индивид.

Подложена на безпристрастен анализ, идеята изглежда безумна. Особено за треките, тъй като никой от нас не е в състояние да живее или мисли сам. И все пак егоизмът може да е полезен за амбициозните същества, като се превръща в двигател на стремежа им към успех.

За да си „велик“, очевидно трябва да си безумен.

Земянитските мъдреци познават този парадокс от продължителната си изолация. Невежи и самотни, човеците имали безброй странни суеверия и отчаяно изпитвали концепции, върху които нито един ъплифтиран вид изобщо не би се замислил. Според вълконските предания човеците безкрайно се борили със собственото си непреодолимо его.

Някои се опитвали да потискат индивидуалността и да се избавят от предразсъдъците си. Други се отказали от личната амбиция в полза на по-голяма — на семейството, религията или водача си.

По-късно минали през етап, по време на който индивидуализмът бил възхваляван като най-висша добродетел и младите били учени да дават воля на егото си извън всякакви естествени граници. Трудове от тази безумна епоха на индивидуализма могат да се открият в Библоския архив — от всяка страница се излива надменна ярост.

Накрая, точно преди контакта, се появил нов подход.

Някои от текстовете използват думата „зрелост“.

 

 

Ние, треките — новоъплифтирани от тъжните блата на нашия роден свят — като че ли не сме били в състояние да постигнем величие, независимо колко умения дали на пръстените ни нашите патрони, благословените пои. Да събираме мъдър восък и да пътуваме сред звездите. Но за раздразнение на патроните ни ние не сме харесвали съперничествата, бушуващи в Петте галактики. Отчаяните домогвания и страстта ни се стрували безсмислени.

Тогава поите довели експерти. Оейлите.

Оейлите се съжалили над недъга ни. С огромно умение те ни дали средства за постигане на успех. На величие.

Оейлите ни дали нови пръстени…

Пръстени на мощ.

Пръстени на егоцентрична слава.

Пръстени, които превърнали обикновените треки в джофури.

Твърде късно ние и поите сме научили, че амбицията си има цена.

И тогава сме избягали, нали, пръстени мои?

По щастлива случайност някои треки успели да се откажат от тези „дарове“ на оейлите и избягали.

От онези дни са оцелели съвсем малко восъчно-кристални паметни клетки. Спомени, изпълнени с ужас от онова, в което сме се превръщали.

Навремето нашите предци не са виждали друга възможност, освен да избягат.

И все пак… остра болка на съзнание се процежда през вътрешната ни сърцевина.

Дали не е имало и друг начин?

Дали не сме можели да останем и някак да се опитаме да укротим онези ужасни нови пръстени? Колкото и напразно да изглежда днес бягството на дедите ни… дали не е било и погрешно?

След присъединяването си към върховните мъдреци този трекски Аскс много мисли над земянитските книги в проучване на самотната им епохална битка — мъчителна борба за овладяване на собствената им дълбоко индивидуалистична природа. Все още я имало, когато се откъснали от люлката на Земята, за да осъществят контакт с галактическата цивилизация.

Тези занимания на Аскс остават без заключителен резултат, но аз/ние открихме някои интересни неща.

Изглежда, че фундаменталното изискване е храброст.

 

 

Да, пръстени мои?

Много добре. Мнозинството е убедено от втория познавателен пръстен.

Ние/аз отново ще проследим ужасната нова пътека от последни спомени.

 

 

Блестящи конуси гледаха надолу към обърканите зяпачи, които бяха останали и се лутаха по опустошената поляна. На входа на гигантския кораб лъскавите купчини мазни пръстени изпускаха обилни пари, докато наблюдаваха дивашкото множество — нас, хипнотизираните представители на шест изгнанически раси.

По конусите им играят пъстри цветове — багри на бързо обсъждане. Въпреки огромното разстояние аз/ние усещаме противоречията, бушуващи сред могъщите джофури, докато се карат помежду си. Докато решават съдбата ни.

Ходът на събитията прекъсва и нашите стичащи се мисловни потоци се сливат.

Близо е.

Най-после стигнахме съвсем близо до сегашния момент. До настоящето.

Можете ли да го усетите, пръстени мои? Мига, в който нашите страховити братовчеди свършиха спора си какво да правят с нас? Сред проблясващата ненавист на разискването им внезапно се появи яростна решимост. Онези, които командваха — могъщи купчини, чиято власт е огромна — издадоха заповедта си със смайваща увереност.

Такава категоричност! Такава непреклонност! Тя ни обля, макар да бяхме на шест хвърлея на стрела от тях.

После от огромния кораб засия нещо друго.

Остриета от адска светлина.