Дейвид Брин
Брегът на вечността (13)

Аскс

Ето и друг спомен, пръстени мои. Събитие, последвало кратката Битка на Поляната толкова бързо, че екотът на войната все още кънтеше из опустошените ни горски каньони.

Достатъчно ли се е втвърдил вече восъкът? Можете ли да погладите и усетите ужасното безпокойство, страшната красота на онази вечер, докато гледахме към мощния непремигващ блясък, преминаващ над нас?

Проследете мазния спомен за искрата, пресякла небето, която ставаше все по-ярка, колкото повече приближаваше.

Никой не се съмняваше какво е това.

Крайцерът на ротените, завърнали се за биоплячката, ограбена от този крехък свят.

Завърнали се за останалите тук свои другари.

Вместо генни съкровища екипажът ще открие, че станцията им е разрушена, а колегите им са убити или пленени.

И още по-лошо — че сме видели истинските им лица! Ние, изгнаниците, можем да свидетелстваме срещу тях пред галактянските съдии. Ако, разбира се, оцелеем.

Не трябва да си гений, за да осъзнаеш бедата, която ни сполетя. Нас, шестте паднали раси на забранения Джиджо.

Както би се изразил някой земянитски писател, ние сме затънали до шия в лайна.