Дейвид Брин
Брегът на вечността (144)

Ларк

Искаше пак да се любят.

И кой не би искал, след като Линг се беше извивала и притискала към него с почти животински викове, които не се вписваха в миналото й на звездна богиня? Той също бе изпитал земетръсната сила на страстта. Пламенност, отприщила в него нещо диво… последвано от блажено освобождаване от всички разумни мисли.

Въпреки ужасните обстоятелства, въпреки че бяха попаднали в капан в кораб, гъмжащ от кръвни врагове, Ларк се чувстваше прекрасно. По-добре от…

От всякога. Кой знае защо, не се чувстваше изтощен, а изпълнен с енергия, посткоитален възторг, какъвто не беше изпитвал никога. „Толкова за обета ми за безбрачие — помисли си той. Разбира се, обетът бе за благото на Джиджо. — А ние вече не сме на Джиджо.“

Ларк протегна ръка към Линг. Но тя го спря с вдигната длан и се изправи. Гърдите й все още лъщяха от пот.

Очите й блуждаеха. Ушите й потрепваха — очевидно се вслушваше в нещо.

Заобикаляше ги джунгла — поддържана от скеле, което заемаше помещение, по-голямо от изкуствената пещера на Библос. Лабиринт от фантастична, невероятно разнообразна растителност. В този далечен ъгъл, очевидно изоставен от роботите, двамата бегълци си бяха построили гнездо. Опитна космобиоложка, Линг с лекота бе познала няколко вида плодове и грудки, които ставаха за храна. Можеха да живеят тук седмици или месеци… или пък до края на живота си. Ако не им попречеше вселената.

Което, разбира се, тя и направи.

— Преминали са в отбранителен режим — каза Линг. — Струва ми се, че понижават скоростта.

— Откъде знаеш? — Ларк се заслуша, но не успя да открие разлика в шума на двигателите.

Линг нахлузи дрипите от туниката си — останала единствената й дреха, и каза:

— Ела.

Той с въздишка облече собствената си разкъсана риза. После взе кожения ремък с амулета си — парчето от Светото яйце, което бе отчупил като дете. За първи път от години се замисли дали да не престане да го носи. Ако корабът напуснеше Джиджо, най-после можеше да се избави от това любимо и в същото време омразно бреме.

— Бързо! — Линг вече тичаше към изхода. В откъсната от туниката си ивица носеше ранения червен трек — един от пръстените, дадени им от Аскс.

Ларк нахлузи ремъка на шията си и взе вързопа с лилавия пръстен и малкото им други вещи.

— Идвам — измърмори той, изпълзя от гнездото и се зачуди дали изобщо ще се върнат тук.

Линг вече беше възвърнала предишното си самообладание. Ларк душеше ароматните индикатори на разклоненията в коридора, а лилавият пръстен им служеше като пропуск, така че нямаха проблем бързо да се придвижат на „север“ по оста на кораба. На два пъти минаха по антигравитационни спускателни тръби. Стомахът на Ларк изпълняваше салта, докато тялото му шеметно се носеше надолу по мастиленочерния тунел. Приземяването обаче винаги завършваше меко. Нещо повече, по пътя двамата не срещнаха нито един джофур или робот.

— На бойните си постове са — поясни Линг. — Насам. Контролната им зала би трябвало да е точно под това равнище. Ако съм права, тук има наблюдателна галерия…

Ларк усети странно позната миризма, много напомняща на онази, която треките използваха, за да обозначат „Библос“.

Линг посочи един от редките символи на стената и възкликна:

— Права съм!

Той беше виждал този глиф и преди — лъчева спирала с пет ръкава. Дори падналите раси на Джиджо знаеха какво означава. Великата галактическа библиотека. Символ на търпение и познание.

— Бързо! — рече Линг и Ларк приближи лилавия пръстен до панела на вратата. Тя се плъзна настрани и разкри сумрачно помещение, чието единствено осветление идваше от широк прозорец, разположен точно срещу входа. Трябваше да направят само няколко крачки, за да пресекат стаята и да погледнат през стъклото към ярко осветената галерия долу. Зала, пълна с джофури.

Десетки заострени купчини. По-високи и по-отвратително съвършени от всеки джиджойски трек, те клечаха до пултовете си, заобиколени от проблясващи панели и средства за управление. Върху подиум точно по средата на залата лъскав конус от пръстени наблюдаваше работата на екипажа.

— Много от големите кораби имат галерии, също като тази, в която се намираме — тихо обясни Линг. — Предназначени са за представители на някой от великите институти, дошли, да речем, на инспекция. През повечето време обаче тук има само ЗП.

— Какво?

Тя посочи наляво и Ларк видя куб, висок приблизително колкото него, с тъмен обектив по средата, насочен към джофурската контролна зала.

— Това е ЗП. Записваща памет. Свидетел. Всеки голям кораб от велик клан трябва да има такъв, особено ако изпълнява важна мисия. Той прави записи, които после се архивират, така че след изтичането на известен период идните поколения да се учат от опита на всяка раса.

— Колко дълъг период? Линг сви рамене.

— Милиони години, предполагам. Зная, че се пращат за съхранение, но никога не съм чувала някой да е чел ЗП през сегашната епоха. Звучи ти като противоречие, нали? Типично галактянско лицемерие. Или просто не разбирам някаква тънкост в концепцията.

„Аз също“ — помисли си Ларк и изхвърли куба от ума си все едно че беше каменна плоча.

— Виж — каза той и посочи към края на джофурската контролна зала. — Онези големи екрани показват всичко навън! Май току-що сме минали над Ръбатата планина.

— Към слънцето — кимна Линг. — Или е сутрин, или…

— На Склона няма такава прерия. Това е отровна трева. Така че е сутрин и сме на изток.

— Виж облаците — отбеляза тя. — Разкъсват се, но трябва да е имало бу… — Линг млъкна и запремигва. — Чуваш ли? Джофурите са възбудени. Може би ще успея да се справя с тези бутони…

Внезапно в галерията закънтя звук. Проскърцване и прещракване на галдве.

— … ЗАПОВЯДАХМЕ ДА ЛИКВИДИРАТЕ ДИСОНАНСА/ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СИ ДОКЛАДИ! ИЗПЪЛНЕТЕ ЦЕЛИТЕ НА ТАЗИ ПРОВЕРКА! ИЗЯСНЕТЕ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ОСНОВНАТА СИ МИСИЯ — ТЪРСЕНЕТО НА ВЪЛКОНСКИЯ КОРАБ!

Джофурът на платформата по средата жестикулираше успоредно с тези словесни глифове. Навярно беше командирът им. „Ех, да имах оръжие“ — помисли си Ларк. Но стъклената преграда със сигурност бе прекалено издръжлива за джиджойските брадви и пушки.

— Ние/Аз препоръчваме да напуснем този район, докато не потвърдим/отхвърлим вероятността за вражески кораби — отвърна на същия диалект, макар и не толкова надменно, една от купчините. — Наблизо засичаме излъчвания от звезден кораб, които не се регистрират на никаква друга честота! Но това не е възможно! Полет без гравитатори? Великите и могъщи джофури трябва да разкрият тази тайна заради собствената си безопасност!

Напред се плъзна друга купчина и Ларк потръпна. Тромавият конус от неравни пръстени бе някогашният трекски върховен мъдрец, макар че думите му бяха лишени от скромната благост на Аскс.

— Аз/ние предлагаме следната мъдрост — ароматните индикатори, които преследваме, носят мириса на невероятна измама! Спомнете си огнените тръби, които диваците преждевремци изстреляха срещу корветата ни! Сега нашите другари в завладения Библоски архив докладват, че са идентифицирали вълконския номер като „ракети“. В противоречие с тактическия офицер Аз/ние трябва да отбележим, че тези ракети летяха напълно успешно без гравитатори! Аз/ние продължаваме да твърдим, че…

Друга купчина го прекъсна:

— Местоположение! Един от близките обекти на излъчване остана активен достатъчно дълго, за да потвърдим местоположението му.

Командирът изпусна плътни валма лилава пара.

— ПРОДЪЛЖЕТЕ ПО НАПАДАТЕЛЕН ВЕКТОР! ПРИГОТВЕТЕ ЗАДЪРЖАЩИТЕ КУТИИ! НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ВИСОКООБРАЗОВАН ЗВЕЗДЕН ВРАГ, ИЛИ ПОРЕДНАТА ПРЕЖДЕВРЕМСКА ИЗМАМА, НИЕ ЩЕ ГО ЗАТВОРИМ ЗА ПО-КЪСНА ПРОВЕРКА И ПОСЛЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ОСНОВНАТА СИ ЦЕЛ.

Купчините реагираха по-бързо, отколкото Ларк бе виждал да се движат треки, и се захванаха на работа във вихър от базисни крака и размахващи се пипала. Скоро външните монитори показаха облаци и прерия, които се носеха като мъгла покрай тях и бяха представени в многобройни спектрални пояси. На някои екрани се стесняваха проблясващи концентрични кръгове.

— Мишени — поясни Линг. Но в кръговете като че ли нямаше нищо. Само въздух.

Ларк пъхна дясната си ръка под ризата си и поглади парчето от Светото яйце.

— Усещам…

Линг го дръпна за ръката.

— Погледни последния дисплей вляво!

Той примижа и започна да различава нещо малко и кръгло. Призрачна, почти прозрачна форма. „Мъглоплат“ — разбра Ларк, познал ефектите от тази специална г’кекска тъкан. И внезапно проумя всичко. Джофурите се носеха към обект, който беше невидим за почти всичките им сензори, защото се състоеше само от въздух и материя, изтъкана така, че да размазва светлината.

Само рюкът му да не бе изпаднал в летаргичен сън от изтощение! Колкото по-голяма ставаше мъглявата сфера, толкова по-ускорено биеше и сърцето на Ларк. Амулетът му реагираше с пулсиране.

— Какво е това? — зачуди се Линг.

Преди да успее да й отговори, всички насочени напред екрани внезапно станаха черни.

Един от джофурите нададе остър вой. Няколко изпуснаха цветна пара. Командирът се олюля и изтътна:

— БОЙНА ТРЕВОГА! РОБОТИЗИРАНА ЗАЩИТА! ВСИЧКИ ГОТОВИ ЗА ОТТЕГ…