Дейвид Брин
Брегът на вечността (39)

Ларк

От високата, полюляваща се бамбукова гора се появи препускащ урски куриер.

„Възможно ли е това да е моят отговор?“

Ларк беше пратил един от опълченците само преди няколко мидури със съобщение за Лестър Камбъл в скривалището на върховните мъдреци. Но не. Урсът бе изминал дългия път от Поляната на Събора. В бързането си той дори не изчака Ларк да среже вената на завързаната симла и гостоприемно да му предложи чаша димяща кръв. Вместо това човеците удивено зяпнаха, когато вестителят потопи муцуна в кофа с неразредена вода и изобщо не трепна от горчивия вкус.

Помежду жадните глътки той им съобщи ужасната новина.

Както се говореше, вторият звезден кораб бил огромен като планина и препречвал реката, така че около пленения ротенски крайцер скоро се образувало блато, което заобикаляло другарите на Линг с още една преграда. Оцелели свидетели съобщавали, че на ярко осветения вход на бойния кораб видели познати очертания. Набръчкани конуси. Силно лъщящи купчини пръстени.

Само неколцина от очевидците, познаващи древните легенди, разбирали, че това не е добър знак, и имали малко време да разпространят предупреждение преди ужасни лъчи да разкъсат нощта и да покосят всичко на разстояние от десет хвърлея на стрела.

Призори смелчаци, дръзнали да погледнат от близките върхове, видели ивица опустошена земя, покрита с мазни петна и кървави останки. „Отбранителна линия“ — предположили смаяните очевидци, макар че такова благоразумие изглеждало неприсъщо за всесилни звездни богове.

— Какви са жертвите? — попита Джени Шен, сержант от опълченското подразделение на Ларк, ниска мускулеста жена, приятелка на брат му Дуер. Всички бяха видели премигващите светлини в далечината и бяха чули звуци, напомнящи гръмотевици, но не си бяха представяли, че се е случило нещо толкова ужасно.

Урсът разказа за стотици мъртви… и че сред тях бил един от върховните мъдреци на Общностите. Аскс стоял до група любопитни зрители и смутени почитатели на чуждоземците, които чакали да поговорят с гостите. След като прахът и пламъците утихнали, трекът не се виждал никъде.

Г’кекският лекар, който се грижеше за Утен, изрази скръбта, изпълваща всички, като сви и четирите си очни стълбчета и удари по земята с тласкателния си крак. Това олицетворяваше ужаса. Аскс беше популярен мъдрец, готов да обмисля проблеми, поставени от всеки от Шестте раси — от брачни съвети до разделяне на имуществото на разроен кхюински кошер. Аскс можеше да „мисли“ в продължение на дни, седмици или дори цяла година преди да даде отговор — или няколко отговора, оставящи възможност за избор.

Преди куриерът да си замине статусът на Ларк като младши мъдрец му позволи да хвърли поглед на рисунките в пощенската му чанта. Той показа на Линг скица на огромен овален космически кораб, в сравнение с който онзи, докарал я на този свят, изглеждаше съвсем малък. Лицето й се помрачи. Очертанията на кораба бяха непознати и страшни.

 

 

Вестителят на Ларк — двуног човек — бе изчезнал сред високия бамбук по разсъмване. Носеше молба до Лестър Камбъл да прати личния библиотечен клон на Линг, така че тя да може да разчете запаметяващите плочки, които младият учен и Утен бяха открили в разрушената станция.

Направено предишната вечер, нейното предложение се ограничаваше до търсене на информация за епидемии, особено за онази, която сега покосяваше кхюинската общност.

— Ако наистина е замислял геноцид, Ро-кенн е престъпник според собствените ни закони.

— Макар че е ротенски господар? — скептично попита Ларк.

— Да. Няма да е проява на нелоялност от моя страна да го изоблича или да докажа противното. Но въпреки това — прибави тя, — не очаквай да ви помагам да воювате срещу колегите и патроните ми. Не че можете да постигнете нещо след като са вдигнали отбраната си. Веднъж вече ни изненадахте с тунели и барут като унищожихте малка изследователска база. Но ще се уверите, че звездният кораб е неуязвим дори за най-добре въоръжените ви ревнители.

Този разговор се проведе преди да разберат за втория кораб. Преди да научат, че могъщият ротенски крайцер е пленен от истински космически гигант.

Докато чакаха отговора на Камбъл, Ларк прати войниците си да претърсят опожарения гъсталак край брега на езерото и да съберат златистите съхранителни пашкули. Галактянската техника беше създадена така, че да издържа милиони години, и сред всички събрани от мулк-паяка чудновати боклуци случайно можеха да попаднат на работещо четящо устройство. Във всеки случай си струваше да опитат.

Докато преглеждаха купчината кехлибарени балони, двамата с Линг подновиха играта си на предпазливи въпроси и избягване на отговори. Обстоятелствата се бяха променили, Ларк вече не се чувстваше глупаво в нейно присъствие, но въпреки това трябваше да внимава.

Отначало Линг го попита за Великото отпечатване, събитието, преобразило раздирания от вражди съюз на джиджойските преждевремски раси дори в по-голяма степен, отколкото появата на Светото яйце. Ларк й отговори честно, но без да споменава за Библоския архив. Вместо това й разказа за печатането, фотокопирането и особено за производството на хартия с неговите никога неспиращи чукчета и сита за съхнене, наблюдавани от зоркия поглед на баща му, прочутия Нило.

— Сигурна аналогова база данни със случаен достъп, абсолютно невидима от космоса. Не се използва електричество, нито дигитална информация, които да бъдат засечени от орбита — удиви се тя. — Даже когато виждахме книги, ние приемахме, че са преписвани на ръка — съвсем примитивен процес. Представи си само, вълконска технология да се окаже толкова резултатна… при особени обстоятелства, разбира се.

Въпреки това признание Ларк се чудеше на даниките, които като че ли твърде лесно бяха готови да пренебрегнат постиженията на собствените си човешки предци — освен когато някое от тях можеше да се обясни с ротенска намеса.

Беше негов ред да пита и той реши да се отклони в друга посока.

— Ти изглеждаше също толкова изненадана, колкото и всички останали, когато създанието маска се смъкна от лицето на Ро-пол.

Говореше за събитията точно преди Битката на Поляната, когато мъртвият ротен бе останал без красивата си симбиотична маска. Топлите му и изразителни по-рано очи безжизнено бяха изпъкнали от силно издължено лице, почти муцуна на хищник, лице, като определено не бе хуманоидно.

Линг никога не беше виждала някой от господарите си в това състояние. Тя предпазливо отвърна на въпроса на Ларк:

— Аз не съм от Вътрешния кръг.

— Какво е това?

Тя дълбоко си пое дъх.

— Ран и Кун имат достъп до информация за ротените, която не е известна на повечето даники. Ран дори е бил в един от тайните ротенски домове. Повечето от нас никога не получават такава милост. Когато не сме на някаква мисия, ние живеем със семействата си в покритите каньони на анклава Пория заедно със стотина от нашите патрони. И дори там двете раси не се срещат ежедневно.

— И все пак да не знаеш нещо толкова основно за онези, които твърдят, че са…

— О, носят се слухове. Понякога можеш да видиш ротен, чието лице изглежда странно… сякаш част от него е… хм, поставена не както трябва. Може би ние помагаме за тази измама като предпочитаме да не я забелязваме. Във всеки случай, не това е въпросът, нали?

— А какъв е тогава?

— Ти намекваш, че би трябвало да съм ужасена от факта, че носят симбионти, за да са по-хуманоидни. За да изглеждат по-красиви в нашите очи. Но защо ротените да не използват изкуствени средства, щом така могат по-добре да ни водят и да насочват расата ни към величие?

— Ами онова незначително нещо, наречено „честност“? — промълви Ларк.

— Вие казвате ли всичко на вашите шими или зукири? Нима понякога родителите не лъжат децата си за тяхно добро? Човек не се ли стреми да изглежда добре пред любимия? Това нечестност ли е? Помисли, Ларк. Какви са шансовете друга раса да изглежда в човешките очи също толкова величествено красива, колкото и нашите патрони? О, тяхното обаяние сигурно отчасти датира от първите етапи на ъплифта на Старата Земя, когато са издигнали нашите маймуноподобни предци почти до пълен разум преди да започне Великото изпитание. Това може да ни е дълбоко втълпено на генетично равнище… също както кучетата са били научени да копнеят за човешка милувка. Въпреки това ние все още сме недовършени същества. Все още сме примитивно емоционални. Искам да те питам нещо, Ларк. Ако твоята работа беше да ъплифтираш лекомислени, упорити създания и откриеше, че носенето на козметичен симбионт ще улесни ролята ти на учител, нямаше ли да го използваш?

Тя побърза да продължи преди Ларк да успее да отговори с категорично „не“.

— Нима някои от представителите на твоите Шест не използват с подобна цел рюкове? Онези симбионти, които полагат ципестите си тела върху очите ви, смучат по малко кръв и в замяна ви превеждат емоции? Рюковете не са ли жизненоважен елемент от сложните взаимоотношения във вашите Общности?

— Хр-рм — умблира като неуверен хуун Ларк. — Рюковете не ни помагат да лъжем. Самите те не са лъжа.

Линг кимна.

— Но пък вие никога не сте били изправени пред толкова сложна задача, колкото ротените — да ъплифтирате такива блестящи и опърничави същества като човеците. Раса, чийто потенциал за бъдещо величие в същото време ни прави капризни и опасни, склонни на отклонения в погрешна посока и фатални грешки.

Ларк сподави желанието си да възрази. Тя можеше само да задълбава все повече и да се оправдава, притисната в ъгъла без желание да се измъкне оттам. Поне сега признаваше, че един от ротените може да е извършил зло — че действията на Ро-кенн може да са престъпни.

„А кой знае? Възможно е наистина да е така. Кроежи на престъпен индивид. Навярно расата е толкова прекрасна, колкото твърди тя. Няма ли да е чудесно, ако човечеството наистина имаше такива патрони?“

Линг изглеждаше искрена, когато казваше, че командирът на ротенския кораб ще разнищи нещата докрай.

— Изключително важно е да убедите вашите мъдреци, че трябва да освободят пленниците и да предадат трупа на Ро-пол, както и онези „фотограми“, които вашият портретист е направил. Изнудването няма да помогне срещу ротените — трябва да разберете това. Не е в характера им да отвръщат на заплахи. И все пак в по-далечен план „доказателствата“, които сте събрали, могат да причинят вреда.

Това беше преди смайващата новина — че самият ротенски кораб е пленен и заключен в клетка от светлина.

Ларк замислено разглеждаше едно от златните яйца на мулк-паяка, докато Линг продължаваше да говори за тежката, но славна съдба, която нейните господари подготвят за импулсивното, блестящо човечество.

— Знаеш ли — отбеляза той, — в логиката на цялата тази ситуация има нещо абсурдно.

— Какво искаш да кажеш?

Ларк прехапа устната си като урс, изпълнен с неувереност. После реши — бе време да свали картите.

— Хайде засега да оставим настрани новия звезден кораб. Ротените може да имат кръвни вражди, за които да не знаеш нищо. А може и да е друга банда генни пирати, дошли да ограбят биосферата на Джиджо. А е възможно да са пристигнали и магистратите от Галактическия институт по миграциите, за да ни съдят, както е предсказано в Свитъците. За момента обаче, хайде да видим какво доведе до Битката на Поляната — в резултат на която ти си моя пленница. Всичко започна, когато Блур фотографира мъртвата Ро-пол без маската й. Ро-кенн пребледня и нареди на роботите си да убият всеки, когото видят. Но самата ти веднъж ме увери, че не е нужно да унищожавате местните свидетели на посещението на вашата група. Че господарите ти можели да се справят с проблема, даже ако устните и писмени свидетелства, описващи идването на човешки и ротенски генни пирати, оцелеят стотици или хиляди години.

— Така е.

— Но ти признаваш, че генното пиратство е забранено от галактическия закон! Зная, мислиш, че ротените са над такива неща. И все пак те не искат да бъдат заловени на местопрестъплението. Да речем, че достоверни свидетелства, а може би дори снимки най-после стигнат до инспекторите на Института по миграциите следващия път, когато посетят Джиджо. Свидетелски показания за теб, Ран и Кун. Човешки генни пирати. Даже на мен ми е известно, че в Петте галактики господства правилото „Варди своя род“. Ро-кенн случайно да ти е обяснил как ротените ще попречат Земята да бъде наказана?

На лицето на Линг се изписа мрачно изражение.

— Искаш да кажеш, че ни е изиграл. Че ме е накарал да разпространявам сред местните лъжливи уверения, докато през цялото време е замислял да пусне микроби и да унищожи всички свидетели.

Очевидно й беше тежко да го изрече.

Линг се изненада, когато Ларк поклати глава.

— Така си мислех отначало, когато кхюините започнаха да се разболяват. Но сега ми се струва, че става дума за нещо още по-ужасно.

Това привлече вниманието й.

— Какво може да е по-ужасно от масово убийство? Ако обвинението се докаже, Ро-кенн ще бъде върнат вкъщи във вериги! И ще бъде наказан така, както никой ротен до този момент.

Ларк сви рамене.

— Възможно е. Но остави това и помисли малко. Отначало Ро-кенн не е разчитал само на болестта. О, навярно е имал цяла колекция от микроби — преносители на зараза, използвани по време на някогашни войни в Петте галактики. Пътуващите сред звездите кхюини несъмнено отдавна са разработили средства срещу вирусите, вилнеещи в лимфните тръби на Утен. Сигурен съм, че те ще убият много повече от нас.

Линг понечи да възрази, но Ларк продължи:

— Въпреки това аз поназнайвам нещичко за действието на епидемиите в естествени екосистеми. Ще е невероятна случайност, ако дори цяла поредица от болести унищожи всички представители на Шестте. Някой случаен имунитет ще спре разпространението и на най-умело създадените бацили. Нещо повече, колкото повече оредява населението, толкова по-трудно ще е да бъдат заразени оцелелите… Не, Ро-кенн се нуждае от още нещо. От хвърляне на Общностите в тотална война! Война, която може да бъде използвана и подклаждана, толкова ужасна, че всяка от расите да преследва жертвите си и на най-далечните кътчета на Джиджо, готова да помогне за разпространението на нови паразити, за да унищожи враговете си.

Той виждаше, че Линг се мъчи да открие начин да заобиколи логиката му. Но тя лично бе видяла пси-записите на Ро-кенн — мъчителни видения, предназначени да разпалят фатална вражда между Шестте. Присъстващите не се подведоха, защото предварително бяха предупредени, но ако посланията бяха излъчени според плановете… усилени чрез непреодолимите вълнови форми на Светото яйце?

— Ще разкажа за това, когато се върна у дома — тихо обеща Линг. — Той ще бъде наказан.

— Радвам се да го чуя — продължи Ларк. — Но още не съм свършил. Разбираш ли, дори ако съчетаеше епидемиите с война, Ро-кенн изобщо не би могъл да е сигурен, че шестте раси ще бъдат напълно унищожени или че ще елиминира вероятността достоверните свидетелства да бъдат предавани от поколение на поколение — навярно съхранени в някоя пещера, — за да стигнат до магистратите от Института. От друга страна, той би могъл да окаже влияние върху това коя раса ще оцелее накрая и коя ще загине първа. Особено добре му е известно как да манипулира съдбата на един конкретен вид. На Homo sapiens така както го виждам, планът на Ро-кенн се състои от няколко части. Първо, трябва да се погрижи за разпалването на омраза към земянитите. Второ, трябва да отслаби другите пет раси като разпространи болести, за които после да бъдат обвинени човеците. Но крайната му цел е да направи така, че човеците на Джиджо да изчезнат. Изобщо не го интересува дали ще оцелеят неколцина други, които могат да разкажат за случилото се.

Линг го зяпна.

— И каква полза ще има от това? Нали казваш, че свидетелствата могат да се предават…

— Да, но когато земянитите на Джиджо се превърнат само в омразен спомен, историята ще разказва единствено, че някога долетял кораб, пълен с човеци, откраднал гени и се опитал да убие всички. Никой няма да си направи труда да подчертае какви човеци са го направили. В бъдещето — навярно само след няколко века, ако някой прати анонимно съобщение — ще пристигнат галактянски съдии и ще научат, че тези ужасни неща са извършили хора от Земята. И цялата тежест на санкциите ще понесе Земята, а ротените ще се измъкнат съвсем сухи.

Линг дълго мълча, замислена над логиката му. Накрая вдигна поглед с широка усмивка.

— За малко успя да ме разтревожиш, но открих в аргументите ти грешка!

Ларк наклони глава.

— Казвай.

— Твоят пъклен сценарий би могъл да е логичен, като изключим два пропуска. Първо: ротените са патрони на цялото човечество. Макар и в момента управлявани от дарвинистките глупаци от съвета Терагенс, Земята и нейните колонии все пак представляват огромното мнозинство от нашия генетичен фонд. Ротените никога няма да позволят зло да сполети родния ни свят. Дори в настоящата галактическа криза те действат задкулисно, за да осигурят на Земята безопасност.

Ето го пак — споменаване за ужасните събития, които се случваха на мегапарсеци разстояние. Ларк копнееше да проследи тази нишка, но Линг продължи да оборва аргументацията му.

— Второ: да речем, че Ро-кенн е искал цялата вина да бъде хвърлена върху човеците. Защо тогава той и Ро-пол излязоха от станцията? Нима като се показаха и позволиха да нарисуват портретите им и да запишат думите им те не изложиха на опасност ротените по същия начин, по който ти твърдиш, че била застрашена Земята?

Линг изглеждаше готова да приеме, че непосредственият й господар може да е престъпник или луд, но с помощта на логиката защитаваше своята раса патрон. Ларк изпитваше смесени чувства и не му се искаше да разрушава такава вяра. Той също изповядваше своите ереси.

— Съжалявам, Линг, но сценарият ми въпреки всичко е валиден. Първото ти твърдение е вярно само ако е истина, че ротените са наши патрони. Зная, това е принципната концепция, с която си израснала, но вярата не означава, че е така. Ти признаваш, че твоят народ, даниките, е малоброен, че живее в изолиран анклав и се среща със съвсем малко ротени. Като оставим настрани митовете за древни посетители и египетските пирамиди, единственото, с което наистина разполагаш, са техните разкази за предполагаемата им връзка с нашата раса. А това може да е обикновена измама. Що се отнася до второто ти твърдение, само виж как се развиха събитията. Ро-кенн със сигурност е знаел, че са го нарисували, когато излезе онази вечер и използва въздействието си върху тълпата, за да хвърли семената на раздора. След толкова продължителен съвместен живот всяка от шестте раси е повлияна от идеалите за красота на другите, а ротените наистина бяха красиви! Ро-кенн може дори да е знаел, че сме в състояние да гравираме рисунките си върху дълготрайни плочки. По-късно, когато видя първите фотографски изображения на Блур, той даже не мигна. О, престори се, че преговаря с мъдреците, но и двамата с теб можем да кажем, че не се страхуваше от това изнудване. Само печелеше време до завръщането на кораба. И можеше да успее — ако Блур не беше вдигнал покривалото на трупа на Ро-пол и не го бе снимал, гол и без маска. Едва тогава Ро-кенн изпадна в убийствена истерия и заповяда на роботите да извършат масово убийство!

— Зная — поклати глава Линг. — Това беше лудост. Но трябва да го разбереш. Смущаването на покоя на мъртвец е много сериозно. Това трябва да го е накарало да загуби самообладание…

— Да загуби самообладание ли! Той много добре знаеше какво прави. Помисли, Линг. Да предположим, че някой ден наблюдателите от Института видят снимки, показващи човеци и загатващи за изключително хуманоидни същества, за които никой никога не е чувал, извършили престъпления на Джиджо. Могат ли такива примитивни изображения наистина да повдигнат обвинение срещу ротените? Навярно биха могли, ако ротените наистина изглеждаха така. Но докато Блур не засне голото лице на Ро-пол, нашите груби рисунки не представляваха заплаха за сигурността на ротените. Защото след век-два онези симбионти вече няма да съществуват и никой няма да знае, че ротените са изглеждали по този начин.

— За какво говориш? Всеки даник вижда ротените такива, каквито изглеждат със симбионтите. Очевидно ще има хора, които ще знаят…

Гласът й секна и тя зяпна Ларк.

— Сигурно не искаш да кажеш…

— Защо не? Сигурен съм, че след продължителната връзка с народа ви те са създали необходимите средства. Когато човеците изиграят ролята си на изпълнители на замислите им, вашите „патрони“ просто ще използват широк спектър от изкуствено създадени вируси, за да убият всички даники по същия начин, по който възнамеряваха да унищожат човеците на Джиджо. А щом изпитат оръжието си върху нашите народи, те спокойно ще могат да го продадат на враговете на Земята. В крайна сметка, когато цялата ни раса изчезне, кой ще възрази, че сме били невинни? Кой ще си направи труда да търси други виновници за поредица незначителни престъпления, извършени из Петте галактики от групи двуноги, много приличащи на…

— Стига! — извика Линг и рязко се изправи. Златните пашкули се изсипаха от скута й.

Ларк неумолимо продължи:

— Откакто напуснахме Поляната, не си мисля почти за нищо друго. И всичко е логично. Включително причината, поради която ротените не ви позволяват да използвате неврални слушалки.

— Казах ти вече. Забранено е, защото от тях можем да полудеем!

— Нима? Защо тогава ги ползват самите ротени? Защото са по-еволюирали ли? — изсумтя той. — Във всеки случай, чувал съм, че в наше време човеците навсякъде другаде ги използват съвсем спокойно.

— Откъде знаеш за човеците навсякъде другаде…

Ларк бързо я прекъсна.

— Истината е, че ротените не могат да рискуват, като ви оставят да осъществявате директна връзка ум-компютър, защото някой ден можете да проникнете във Великата библиотека и да разберете, че сте били пионки…

Линг отстъпи една крачка.

— Моля те, Ларк… не искам да слушам повече за това. Той изпита желание да спре, да се смили над нея.

Но го потисна. Трябваше най-после да й каже всичко.

— Признавам, че това е ужасна измама — да използват човеците като подставени лица за генно пиратство и други престъпления. Дори преди два века, когато е пристигнал „Убежище“, нашата раса е имала отвратителна репутация на нископоставени граждани на Петте галактики. Така наречените „вълкони“, без древен клан, който да ни защищава. Ако някой бъде заловен, това ще сме ние. Ротените хитро са го измислили. Въпросът обаче е защо човеците са позволили да ги използват по този начин? Отговорът може би се крие в историята, Линг. Според нашите текстове, по времето на контакта човеците страдали от силен комплекс за малоценност, дължащ се на срещата им с могъщата цивилизация на звездни богове. Твоите и моите предци са избрали различни начини да се справят с него, но всички те са се хванали за сламки в търсене на повод за надежда. Заселниците от „Убежище“ искали да избягат някъде надалеч от бюрократите и могъщите галактянски кланове — място, където свободно да се размножават и да осъществят романтичната стара мечта за колонизиране на гранични земи. За разлика от тях, твоите даникски деди с готовност са повярвали на баснята, разказана им от банда добри оратори. Легенда, която ласкаела наранената им гордост и обещавала велика съдба за неколцина избрани човеци и техните потомци… ако, разбира се, направят точно каквото им кажат. Дори това да означава да възпитат децата си като крадци на служба при галактически гангстери.

Линг протегна треперещата си длан към него, сякаш се опитваше физически да отблъсне думите му.

— Помолих те… да престанеш — задъхано повтори тя. Лицето й бе изкривено от болка.

Ларк млъкна. Беше стигнал твърде далеч, независимо че го правеше в името на истината. Като се мъчеше да запази останалото си достойнство, тя се завъртя и закрачи към киселинното езеро под буюрските развалини.

„Дали изобщо някой може да понесе разрушаването на най-скъпите си представи? — помисли си Ларк, загледан в младата жена, която хвърляше камъчета във водата. — Повечето от нас биха отхвърлили всички доказателства преди да си помислят, че могат да грешат.

Но ученият в нея няма да й позволи с лека ръка да отхвърли доказателствата. Тя трябва да приеме фактите, независимо дали й харесва.

Трудно е да се научиш да гледаш истината в очите. Понякога е много мъчително.“

Ларк знаеше, че чувствата му не са пример за яснота. В него кипеше гняв, примесен със срам, и чистотата на собствените му убеждения не оправдаваше този срам. Изпитваше детинско удоволствие, че е успял да разруши предишната самодоволна надменност на Линг… и огорчение, че е открил такова чувство да тлее в душата му. Радваше се, че е прав, макар че този път може би щеше да е по-добре, ако се окажеше обратното.

„Точно когато я накарах да ме приеме като равен и може би да започне да ме харесва, трябваше да прегазя живота й и да съборя идолите, които е възпитана да боготвори, да й покажа окървавените ръце на нейните богове.

Можеш да спечелиш спора, момче. Дори можеш да я убедиш. Но възможно ли е тя да ти прости, че си го направил?“

Той поклати глава. Може би току-що се бе отказал от прекалено много неща само заради удоволствието от жестоката искреност.