Дейвид Брин
Брегът на вечността (45)

Каа

— Но ти каза, че хууните с-с-са наши врагове!

Гласът на Заки беше предизвикателен, макар че позата му — с наведена глава и повдигната опашка — говореше за неувереност. Каа използва това и раздвижи водата с гръдните си перки, като зае изправената стойка на офицер от Земянитската изследователска служба.

— Това с-с-са били други хууни — отвърна той. — Катастрофата на Нудаун с-с-се е с-с-случила много отдавна.

Заки разтърси тъпата си муцуна и вдигна пръски към влажния купол.

— Извънземните с-с-са с-с-си извънземни. Те ще унищожат земянитите при първа възможност с-с-също като с-с-соросите, тандуасите и всички други гадни галактяни!

Заключението накара Каа да потръпне, но след две години, прекарани в бягство, такива твърдения се срещаха често. Той също беше подхранвал самосъжалителния образ на Земята, изправена срещу цялата вселена. Но ако това бе вярно, мъките отдавна щяха да са завършили с унищожение.

„Ние имаме съюзници, дори приятели… и неохотното съчувствие на неутралните кланове, които провеждат разисквания какво да правят с фанатизма, обхващащ Петте галактики. Накрая мнозинството може да стигне до единодушие и да предприеме действия за възстановяването на цивилизацията. Може дори да накажат нашите убийци… само че каква полза за нас?“

— Всъщност — каза Брукида, като се извърна от работната си маса, — аз не бих отнесъл хууните към с-с-същата категория като другите ни преследвачи. Те не с-с-са религиозни радикали, нито пък жадни за власт завоеватели. Кисели бюрократи — това е по-точно определение. Досадни педанти, което е и причината толкова много от тях да работят в галактическите институти. На Нудаун те с-с-само налагали закона. Когато човешките заселници оказали с-с-съпротива…

— Те с-с-са с-с-си помислили, че ги нападат! — възрази Заки.

— Да — кимна Брукида. — Но земните колонисти не били чували за контакта и не разполагали с апаратура, за да чуят галактянските запитвания. Когато пристигнали, за да отправят последно ритуално предупреждение, хуунските с-с-служители с-с-се с-с-сблъскали с-с-с нещо, което го нямало в наръчниците им… въоръжени нарушители. Варвари, които не знаели галактянски езици. Последвали грешки. Военни подразделения заприиждали от Джоф…

— Това няма нищо общо с-с-със с-с-сегашния ни проблем — прекъсна историческата лекция на Брукида Каа. — Заки, трябва да престанеш да късаш рибарските мрежи на местните хууни! Това с-с-само привлича вниманието към нас.

— Гневно внимание — прибави Брукида. — Те стават предпазливи, Заки. Последния път хвърлиха много копия.

Младият делфин изсумтя.

* Нека китоловците хвърлят!

        * Като в някогашните есенни бури —

                * вълните бушуват, двуноги потъват! *

Каа потръпна. Само допреди мигове Заки копнееше да отмъсти за човеците, загинали на някаква затънтена колония още по времето, когато делфините не можели да говорят. Сега пък сърдитият младеж събираше всички двуноги в един кюп и откриваше в себе си омраза от дните преди мъжете и жените да се превърнат в пазители на Земята. Не можеше да се спори с ум, който действа по този начин.

И все пак работата на Каа беше да налага дисциплина.

* Ако повториш тази постъпка,

        * никой харпун не ще жилне гърба ти така,

                * както моите зъби! *

Това бе страхотно хайку — определено не като класическия поетичен тринарен, който използваше капитан Крейдейки, за да смайва екипажа си, извайвайки всеотдайна преданост от вълни на прекрасни звуци. Но предупреждението разтърси Заки. Каа го последва нагоре и прати мощен сонарен лъч от челото си, който прониза тялото на младежа и долови бушуващия в него страх.

„Когато се съмняваш — помисли си той, — върни се към средствата на предните.“

— С-с-свободен с-с-си — завърши Каа. — Върви да почиваш. Утре с-с-също ни чака дълъг ден.

Заки покорно се подчини и се оттегли в отделената със завеси ниша, която споделяха с Мопол.

Уви, Каа знаеше, че този кратък успех няма да трае дълго.

„Тш’т ни каза, че мисията е важна. Но се обзалагам, че е пратила тук всички нас, защото тъкмо ние сме онези, без които «Стрийкър» спокойно може да мине.“

 

 

Тази нощ сънува, че пилотира кораба.

Неоделфините имаха усет за това — твърде преждевременно развита дарба за този най-млад разумен вид в Петте галактики. Само триста години след като човешките генетици бяха започнали да променят делфините, звездният кораб „Стрийкър“ беше пратен да докаже умението на делфинските екипажи. Съветът Терагенс реши, че това може да помогне за стабилизиране на разклатените позиции на Земята и тя да стане известна като източник на блестящи пилоти.

Каа Късметлията естествено се радваше, че са го избрали за тази експедиция, макар това да му навяваше тревожна мисъл.

„Бях добър… но не и най-добрият.“

В полудрямка Каа отново преживя страшната засада на Моргран, бягството, което дори след толкова време продължаваше да го ужасява.

Застанал на мястото си на мостика, безпомощен да направи каквото и да било, освен да наблюдава как главният пилот Кийпиру изпълнява със стария изследователски кораб клас „Снарк 4“ маневри, на които би завидял дори тандуански боен крайцер. Кийпиру спокойно избегна скритите мини и полетата капани, после се хвърли обратно във въртопа на Моргран без помощта на насочващи изчисления.

Въпреки двете дълги години споменът беше все така жив.

Около тях се рояха нишки на прехвърляне, зашеметяваща мъгла от измерни ексцентричности. По каприза на церебралната еволюция опитните делфински пилоти се отличаваха със способността да си представят в сонарното си въображение искрящите пространствено-времеви цепнатини. Но Каа никога не се беше носил сред такава плетеница! Ураган от преплетени нишки. Ако подходеха под неправилен ъгъл, всяка от тях можеше да отхвърли кораба обратно в нормалното пространство.

… И все пак корабът някак си пъргаво се прехвърляше от нишка на нишка, Кийпиру избяга от преследвачите, заобикаляше обичайните търговски пътища и накрая откара „Стрийкър“ в убежище, избрано от капитан Крейдейки.

На Китръп, където можеха да открият средства за ремонт под формата на чист изотопен метал, растящ като корали в отровно море…

… Китръп, роден свят на две неизвестни раси, едната потънала в блато от отчаяние, а другата изпълнена с надежда за ново…

… Китръп, където никой не би трябвало да успее да ги открие…

… Но ги откриха. Галактяни, яростно сражаващи се в небето…

… И скоро Кийпиру изчезна заедно с Тошио, Хикахи и господин Орли…

… и Каа разбра, че е по-добре някои желания никога да не се изпълняват.

Разбра, че в крайна сметка изобщо не е искал да стане главен пилот.

През следващите години натрупа опит. Справи се добре, макар и не блестящо, с пилотирането по време на бягствата от Оакка и Многоизмерната система.

Но не достатъчно добре, за да запази прякора си.

„И все пак никой не каза, че може да го направи по-добре.“

Като цяло, това не беше спокоен сън.

 

 

Преди разсъмване Заки и Мопол пак започнаха да се търкат и писукат зад тънката завеса, която едва не разкъсаха с вършеещите си опашки. Би трябвало да го правят навън, но Каа не смееше да им заповяда.

— Типично с-с-следпубертетно поведение — каза му Брукида край машината за храна. — Младите мъжки с-с-ста-ват раздразнителни. При делфините в природата общите за двата пола игри престават да с-с-са достатъчни, когато младите насочат мислите с-с-си към с-с-спечелването на женските. Младите с-с-съюзници често подлагат на проверка с-с-статуса с-с-си като заедно предизвикват по-възрастни от тях.

Каа знаеше всичко това, разбира се. Но не можеше да се примири с „типичното поведение“. „Аз никога не съм се държал така. О, естествено, бях противен, арогантен млад фин. Но никога не съм бил нарочно груб, нито пък съм се проявявал като някакво деволюирало животно.“

— Може би Тш’т не трябваше да включва в групата женски — замислено рече той.

— Нямаше да помогне — отвърна възрастният металург. — Ако онези двамата бяха с-с-сами на борда, от тях нямаше да има полза. Нашите женски фини имат високи с-с-стандарти.

Каа изплю парче полусдъвкан кефал и избухна в смях, благодарен на грубия хумор на Брукида, макар че сред екипажа на „Стрийкър“ този въпрос се смяташе за деликатен — петицията за размножаване, която някои разпространяваха и подписваха.

Каа промени темата.

— Как върви анализът на онова, което хууните изхвърлиха в морето?

Брукида кимна към работната си маса, върху която бяха отворени няколко бурета. Сред купчини сивкав прах се виждаха парченца кости и кристали.

— До този момент с-с-съдържанието потвърждава информацията, която хуунското момче е записало в дневника с-с-си.

— Удивително. Бях с-с-сигурен, че е измама, подготвена от нашите врагове. Полученото от „С-с-стрийкър“ копие на ръкописния дневник изглеждаше напълно невероятно.

— Очевидно разказът му е верен. На този с-с-свят наистина живеят заедно шест раси. Като елемент от ориентираните им към екологията ритуали, те пращат неподлежащите с-с-си на рециклиране отпадъци в морето, където ги изхвърлят в с-с-специално определени райони. Включително части от трупове.

— И ти с-с-си открил…

— Човешки останки — кимна Брукида. — Както и от шими, хууни, урси… всички онези, за които пише младият Алвин.

Всичко това продължаваше да смайва Каа.

— А има и… джо-джофури. — Той едва успя да произнесе думата.

Брукида се намръщи.

— Очевидно е въпрос на определение. С-с-свързах с-с-се с-с-с Джилиън и Нис. Те предполагат, че тези така наречени треки може да с-с-са заблудили другите раси като част от с-с-сложен, мащабен заговор.

— Възможно ли е?

— Не съм с-с-сигурен. Не е задължително да участват всички треки. С-с-само неколцина с-с-с тайни господарски пръстени и с-с-скрито оборудване, за да управляват с-с-съплеменниците си. Нещата не с-с-са ми съвсем ясни. Но Джилиън е питала заловения библиотечен клон. И това изглежда твърде вероятно.

Каа нямаше какво да отговори. Такива въпроси му се струваха толкова сложни, че единствената му реакция бе да потръпне от върха на човката си чак до крайчеца на опашката си.

 

 

Прекараха още един ден в шпиониране на местните преждевремци. Хуунското пристанище Ууфон, изглежда, отговаряше на описанията в дневника на Алвин… макар и по-примитивно в очите на същества, виждали небесните кули на Танит и блестящите градове на земната луна. Хууните очевидно обръщаха много повече внимание на корабите си, отколкото на своите домове. Изящните платноходи бяха покрити с прекрасни резби и носовете им бяха украсени с фигури на божества.

Докато един от корабите минаваше покрай Каа, делфинът дочу дълбоки тътнещи звуци на радостна песен.

„Трудно ми е да повярвам, че това са същите същества, които Брукида описа като безчувствени педанти. Може би има две раси, които си приличат по външност и име.“ Каа мислено си отбеляза да прати допитване в ежедневния си доклад.

Хууните не бяха сами на палубата. Той видя по-дребни същества, сръчно катерещи се по такелажа, опита се да използва миниатюрната камера, но образите се движеха прекалено бързо, за да улови нещо повече от неясна мъгла.

„Стрийкър“ също искаше по-добри изгледи от вулкана, който очевидно представляваше индустриален център на преждевремските раси. Джилиън и Тш’т възнамеряваха да пратят на брега още един робот, въпреки че предишните бяха изчезнали. Каа направи спектрален анализ на излъчванията на вулкана и откри следи от трамвай, скрит на фона на скалистите склонове.

Често проверяваше Заки и Мопол, които както никога стриктно изпълняваха поверената им задача да шпионират колонията на червените кхюини.

Но по-късно, когато тримата се връщаха обратно в базата, Мопол мудно се влачеше последен.

— Трябва да е от нещо, което съм ял — измърмори синият делфин, когато от корема му изригнаха неприятни къркорения.

„О, страхотно — помисли си Каа. — Сто пъти съм го предупреждавал да не опитва местните създания преди Брукида да ги анализира!“

Мопол се кълнеше, че нямало нищо. Но когато слънцето започна да залязва и водата около заслона им се смрачи, той отново започна да пъшка. Брукида го прегледа с малкия им медицински скенер, но не успя да определи какво му е.