Дейвид Брин
Брегът на вечността (88)

Ларк

„И преди съм се качвал на летяща машина — каза си той. — Не съм просто дете на природата, удивено от врати, метални плоскости и изкуствена светлина.

Това място не би трябвало да ме ужасява.

Стените няма да ме притиснат.“

Тялото му обаче не беше убедено в това. Сърцето му туптеше и той не можеше да се отпусне. Постоянно му се струваше, че малката стая става все по-малка.

Знаеше, че трябва да е илюзия. Нито Линг, нито Ран проявяваха безпокойство от това, че са натикани в смаляващо се пространство. Бяха свикнали с твърдите сиви повърхности, но металната обвивка изглеждаше ужасна за всеки, израснал по дървесните пътища на гарува гора. Плоскостите на пода вибрираха, ритмично и безспирно.

Ларк внезапно осъзна на какво му напомня това — на механизмите в бащината му хартиена мелница — на мелачките и пулпиращите чукове, предназначени да превръщат отпадъчен плат във фина бяла каша. Някога този отекващ звук го караше да бяга в пустошта, да прави дълги пътувания, за да изучава живите същества.

— Добре дошъл на звезден кораб, преждевремецо — измърмори Ран, още по-намусен след стълкновението им в езерото. Харесва ли ти?

Тримата човешки пленници все още носеха мокрото си бельо, но им бяха взели оръжията си и костюмите. Кой знае защо, джофурите им позволиха да задържат рюковите си симбионти, макар че Ран беше свалил своя. По слепоочията му бяха останали червени ивици, тъй като съществото не бе имало време да изтегли хранителните си хоботчета.

Поне никой не беше ранен по време на бързото им залавяне, когато множество заострени конуси връхлетяха от гигантския кораб на платформи от блестящ метал. Гравитационни плувци натиснаха езерната повърхност и заобиколиха човешките плувци между дисковидни хлътвания във водата. Летящите роботи пропукваха от сдържана енергия — един дори се спусна под повърхността, за да им отреже пътя за бягство — и насочиха пленниците към една от антигравитационните шейни, а после и към затвора.

За изненада на Ларк, тримата бяха затворени в една и съща килия. Според разказите от тъмните векове на Земята, стандартната практика била пленниците да се разделят, за да пречупват духа им. После разбра.

„Ако джофурите са като треките, те не могат да проумеят какво е да си сам. Пръстените на самотните треки с наслада ще спорят помежду си чак докато дойдат Прародителите.“

— Навярно са объркани и преравят база данните си, за да открият нещо за земянитите — поясни Линг. — Доскоро нямаше почти никаква информация.

— Но от контакта са изминали триста години!

— За нас това може да изглежда, много, Ларк. Но през повечето от това време никой не е обръщал особено внимание на Земята. Досега първите подробни институтски проучвания на нашия роден свят едва са успели да стигнат до секторния клон на Библиотеката на Танит.

— Тогава защо не… — Той потърси дума, която Линг няколко пъти беше използвала. — Защо не качат земянитски книги? Нашите енциклопедии, медицински текстове, самоанализи… знанието, което сами сме събирали за себе си в продължение на хиляди години?

Тя вдигна очи.

— Вълконски суеверия. Дори ние, даниките, сме научени да мислим така. — Линг погледна Ран. — Трябваше да прочета дисертацията ти, Ларк — онази, която си написал заедно с Утен — за да се убедя, че нещата може би не стоят така.

Макар че се изчерви от комплимента, Ларк обузда въображението си. Опита се да не гледа към почти голото й тяло. Оскъдното бельо нямаше да скрие физическата му възбуда. Пък и сега не бе моментът за това.

— Все още ми е трудно да повярвам. Защо галактяните са предпочели да чакат векове, за да получат официален доклад за нас?

— О, сигурна съм, че великите сили — като соросите и джофурите — са имали достъп до първите резултати. И след началото на кризата със „Стрийкър“ спешно са потърсили повече данни. Стратегическите им инстанции почти със сигурност са отвлекли и подложили на дисекция неколцина човеци например. Но не биха могли да качат на всеки звезден крайцер незаконно придобита информация. Така биха рискували да заразят библиотечните кубове на борда. Предполагам, че този екипаж е импровизирал — умение, което не се насърчава много в галактянското общество.

— Но човеците са известни с него. Затова ли вашият кораб дойде на Джиджо? За да използва внезапно отворила се възможност?

Линг кимна и разтри голите си рамене.

— Нашите ротенски госпо… — Тя замълча, после избра други думи. — Вътрешният кръг получи съобщение. Времева спускателна капсула, настроена за засичане от всеки с ротенска познавателна вълна.

— Кой го е пратил?

— Очевидно таен вярващ сред екипажа на делфинския кораб. Или някой достатъчно отчаян, за да наруши заповедите на съвета Терагенс и да поиска помощ от по-висш източник.

— Вярващ… — Ларк се замисли. — Убеден в даникската вяра, искаш да кажеш. Но даниките учат, че човеците са тайните клиенти на ротенските патрони.

— А според традицията това означава, че делфински екипаж също би могъл да поиска помощ от ротените в случай на ужасна нужда… каквато онези бедни създания със сигурност изпитват.

Все едно да избягаш при дядо си и баба си, ако родителите ти не могат да се справят с някакъв проблем. Хрм.

Ларк вече беше научил отделни части от историята. Как първият управляван от делфини звезден кораб се отправил на изследователска мисия, за да провери точността на малкия планетен клон, който Земята получила от Библиотечния институт. Повечето цивилизовани кланове просто приемаха огромните количества информация, съхранени от предишни поколения, особено данните за далечни кътчета на пространството, където проучванията не обещаваха големи печалби.

Полетът трябвало да бъде рутинен. Тренировъчно пътуване. Но после, някъде по непознатия път, земянитският „Стрийкър“ се сблъскал с нещо неочаквано — откритие, което подлудило великите съюзи. Ключ към период на промени, по време на който древните истини за познатите галактики можеха напълно да рухнат.

„Говори се, че когато това се случи, прехода към нова епоха ще извърши само по една на всеки десет раси — бе обяснил хуунският мъдрец Фхуун-дау една вечер край огъня, точно след падането на платото Дуден. — Онези, които искат да оцелеят през следващата продължителна фаза на стабилност, естествено ще се стремят да научат колкото могат повече. Хр-р-р-рм. Да, дори преждевремците могат да разберат защо този земянитски кораб се е оказал в беда.“

— Делфински даник — удиви се Ларк. — Значи този… вярващ е пратил тайно съобщение на ротените…

— „На“ не е точната дума. По-скоро „към“. Всъщност на англически няма точен начин за описание на изкривената логика на комуникирането с времево спускане. — Линг постоянно прокарваше пръсти през косата си. Тя бе пораснала след Битката на Поляната и все още беше разрошена от продължителното плуване под водата. — Но да, в съобщението на делфинския вярващ се обясняваше къде е корабът „Стрийкър“ — в една от зоните с водороден лед, където много от по-старите раси са се оттеглили от галактянските дела и живеят близо до звездните вълни. По-важното е, че в него се загатваше къде възнамерява да избяга земянитският командир. — Линг поклати глава. — Оказа се изобретателен вариант на Преждевремския път. Тежък маршрут, ужасно близо до огнената Измунути. Нищо чудно, че вие Шестте толкова време не сте били открити.

— Хр-рм — замислено умблира Ларк. — За разлика от нашите предци, вие сте се оставили да ви проследят.

Това предизвика реакцията на Ран, който намусено стискаше с ръце главата си в отсрещния ъгъл на килията.

— Глупак. Няма такова нещо! — кисело измърмори високият даник. — Да не искаш да кажеш, че не сме в състояние с лекота да повторим нещо, постигнато от банда страхливи преждевремци?

— Като изключим обидите, аз съм съгласна с него рече Линг. — Струва ми се малко вероятно да сме били проследени. Разбира се, поне първия път, когато корабът ни дойде на Джиджо.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ларк.

— Когато нашите другари ни оставиха — четирима човеци и двама ротени със задачата да биопроучим Джиджо — аз си мислех, че другите ще обикалят в недалечния космос в случай, че делфинският кораб се крие на някой съседен планетоид. Но целта им изобщо не е била такава. — Тя спря за момент. — Истинското им намерение е било да намерят купувач. Ти се оказа прав за ротените, Ларк. Те си изкарват прехраната като разменят необичайна или незаконно придобита информация и често използват човешките даники като посредници. Това беше вълнуващ живот… докато ти не ме накара да осъзная как са ни използвали. — Лицето на Линг помрачня и тя поклати глава. В този случай те трябва да са разбрали, че Джиджо струва цяло състояние за съответния купувач. На тази планета има форми на живот, чието развитие изглежда много напреднало и бързо наближава предразум. Тук са и Шестте раси. Някой със сигурност би платил, за да научи за такова мащабно заселване на престъпни преждевремци… не се обиждай.

— Не се обиждам. И разбира се, информацията за делфинския кораб също е струвала много. С други думи, господарите ти са решили да ни продадат.

Линг кимна, но погледът й прониза Ран.

— Нашите патрони продадоха всички ни.

Едрият даник мълчеше.

— След всичко, което видяхме, все още ли смяташ, че ротените са патрони на човечеството? — попита Ларк.

Линг сви рамене.

— Не мога с лекота да отхвърля свидетелствата, които са ми показвали като малка — доказателства, датиращи от хиляди години. Така или иначе, това може би обяснява кървавата ни, коварна история. Ротенските господари твърдят, че било, защото тъмните ни души продължавали да се отклоняват от Пътя. Но може би сме точно такива, каквито са ни ъплифтирали. Създадени да сме подставени лица на банда крадци.

— Хрм. Това донякъде би могло да ни освободи от отговорността. И все пак предпочитам да сме вълкони, макар че тогава единственото ни оправдание ще е невежеството.

Линг кимна и потъна в мълчание, навярно замислена за огромната лъжа, която животът й бе разкрил. Междувременно Ларк откри нова перспектива в съдбата на човечеството. Тя надхвърляше сухото излагане на събитията в прашните томове на Библоския архив.

„Даниките твърдят, че през цялото време сме били насочвани… че Мойсей, Иисус, Буда, Фулър и другите са били маскирани учители. Но ако са ни помагали — ротените или който и да е друг, — тогава нашите помощници очевидно са свършили калпава работа. Също като проблемно дете, което се нуждае от открито, искрено, лично внимание, ние сме можели да използваме нещо много повече от няколко етични съвета. Мъгляви намеци като например «Вярвайте» и «Обичай ближния си». Морализаторските баналности не са достатъчни, за да напътстваш едно вироглаво дете… и със сигурност не са предотвратили тъмните векове, робството, Холокоста от двайсети век или деспотите от двайсет и първия. Всички тези ужаси в еднаква степен се отразяват и на учениците, и на учителя. Освен ако… Освен ако не допуснем, че наистина сме направили всичко това сами…“

Внезапно изпита същото усещане, както когато бяха разговаряли с Линг край езерото на мулк-паяка. Умът му се изпълни с образ на мъчителна, ужасяваща красота. Гоблен, обхващащ хиляди години — човешката история, виждана отдалеч. Разказ за уплашени сираци, лутащи се в невежество. За създания, достатъчно интелигентни, за да зяпат в почуда към звездите и да задават въпроси на нощта, която никога не им отговаря, освен със страховито мълчание.

Понякога тази тишина беше събуждала в отчаяното въображение ревящи халюцинации, фантастични обяснения или егоистични оправдания за престъпленията, които силният извършва спрямо слабия. Пустини, разширени от невежо изсичане на горите. Видове, изчезнали заради преднамерените пожари и обработката на земята. Войни, донесли унищожение в името на благородни каузи.

И все пак сред всичко това човечеството някак бе започнало да се обединява, да научава изкуствата на покоя, вглеждайки се в бъдещето като изоставено дете, учещо се само да пълзи и говори.

Да стои изправено и да мисли.

Да ходи и чете.

Да се грижи… и после да стане любящ родител на други.

Такъв родител бедните сираци никога не бяха имали.

Роден на изолиран свят, чиято примитивна сигурност беше рухнала, пленен в търбуха на чуждоземски звезден кораб, Ларк въпреки всичко не изпитваше тревога за собствената си съдба, нито дори за съдбата на шестте изгнанически клана на Джиджо. В крайна сметка неговият живот нямаше никаква тежест на огромните везни на нещата. Петте галактики щяха да продължават да се въртят, даже да изчезнеше и последният земянит.

И все пак сърцето му се късаше от трагичната история на Homo sapiens, самоуките вълкони от Земята. Мъчителна участ, която караше от очите му да бликат капки тръпчива вода с вкус на море.

 

 

Гласът бе познат… ужасяващо познат.

— Сега ни кажи.

След като и тримата човеци запазиха мълчание, джофурският инквизитор се приближи и се извиси над тях. Англическите думи съскаха от върха на олюляващата се купчина мазни пръстени, придружени от къркорене и пръскане на мехурчета слуз.

— Обяснете ни — защо излъчихте сигнала, който доведе до вашето залавяне? Може би сте се жертвали, за да дадете време на свои невидими другари? Онези, които най-нетърпеливо преследваме?

Джофурът се беше представил като „Еуаскс“ и ужасът на Ларк отчасти се дължеше на факта, че бе познал отличителните белези на предишния трекски върховен мъдрец Аскс. Но имаше една принципна разлика — в основата на купчината се виждаше пъргав пръстен с крака, който позволяваше на съставното същество да се движи по-бързо отпреди. Сребристи нишки покриваха конуса и водеха към лъщящ млад пръстен, който нямаше видими особености или придатъци. И все пак Ларк усещаше, че това е основното, превръщащо стария трекски мъдрец в джофур.

— Регистрирахме смущение в темпоралното поле, държащо в плен ротенския съд на дъното на езерото — каза той. — Но тези трусове попадаха в допустимото равнище на звуково вариране и нашите лидери бяха прекалено заети, за да им обърнат внимание. Сега обаче ние/Аз ясно разбираме какво сте се опитвали да постигнете с този номер.

Това заявление не изненада Ларк. Вече предупредени, могъщите чуждоземци естествено щяха да сложат край на импровизирания му план за освобождаване на даниките от пленения кораб. Надяваше се само, че Джени Шен, Джими и другите ще успеят да се измъкнат преди роботите да обкръжат ротенския пашкул от време.

Еуаскс продължи:

— Логическата верига е очевидна и разкрива упорити усилия от страна на вас, преждевремците, да ни отклоните от основната ни задача на този свят. Накратко, вие сте се опитвали да отвлечете вниманието ни.

Ларк объркано вдигна очи и се спогледа с Линг.

„За какво говори джофурът?“

— Започна се преди няколко завъртания на Джиджо — каза Еуаскс. — Макар че нито една от другите купчини от екипажа не го сметнаха за необичайно, Аз бях смутен, когато върховните мъдреци толкова бързо приеха искането на нашия Капитан-водач. Не очаквах Вуббен и Лестър Камбъл незабавно да се покорят и да съобщят координатите на главния г’кекски лагер.

Ларк най-после се обади.

— Искаш да кажеш платото Дуден.

Все още изпитваше чувство на вина, че компютърният резонанс бе издал местоположението на тайната колония. Еуаскс очевидно смяташе, че излъчването е било преднамерено.

— Платото Дуден, точно така. Сега времето на излъчване на сигнала изглежда прекалено подходящо, прекалено нетипично. Спомените, наследени от Аскс, показват отвратително равнище на междувидова лоялност сред хибридните раси на Джиджо. Лоялност, която би трябвало да забави покоряването ви пред нашето искане. При нормални обстоятелства мъдреците щяха да се колебаят с надеждата г’кеките да се евакуират преди да ги предадат.

— Защо изобщо е трябвало да чакате сигнал? — попита Ларк. — Щом имаш спомени от Аскс, ти през цялото време си знаел къде е Дуден! Защо да си правите труда да питате върховните мъдреци?

Биологът за първи път забеляза признаци, които можеха да се нарекат „емоционална реакция“. Неравномерни вълни пробягаха по няколко от пръстените на Еуаскс, сякаш те се гърчеха от неприятни усещания. Когато джофурът заговори, гласът му звучеше малко напрегнато.

— Причините за непълните данни не са ваша грижа. Достатъчно е да се каже, че затварянето на платото Дуден е задоволително за командирите на нашия кораб… и все пак Аз/ние запазихме сериозни резерви в тази купчина от неспокойни пръстени. Моментът ни се струваше прекалено удобен.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че сигналът дойде точно когато се готвехме да пратим втората корвета на помощ на онази, която беше извършила принудително кацане отвъд планината. Акцията беше отложена, когато научихме къде се намира главното г’кекско скривалище. Корабът беше снабден с топорджик, за да атакува нашите заклети кръвни врагове, така че никой да не избяга от това гнездо на колесати усойници.

Ларк забеляза, че Ран многозначително поглежда Линг. „Отвъд планината.“ Точно преди Битката на Поляната даниките бяха пратили натам разузнавателния кораб на Кун. А сега джофурът съобщаваше, че са загубили машината си в същата посока?

„Не са го загубили. Принудително кацане. Все пак имат странни приоритети. Отмъщение преди спасяване.“

— След като се справихме с платото Дуден, последваха нови забавяния. А после, точно когато възобновявахме приготовленията да пратим помощ, дойде и това ново прекъсване. Говоря за вашата дейност в езерото. Вие изобретателно сте открили някакъв примитивен начин да пратите вибрации по покритието от топорджик около ротенския кораб. Отначало не обърнахме внимание, тъй като обикновените преждевремци никога не биха могли да пробият пашкула…

Нови вълни пробягаха по пръстените на създанието, макар че този път гласът не направи пауза.

— Скоро обаче последва смущение, което не можехме да пренебрегнем. Появата на трима човеци на повърхността на езерото, дълбоко навътре в нашия периметър! Това събитие ни разтревожи и съсредоточи вниманието ни. Аз/ ние вече сме съвсем сигурни, че вашата цел през цялото време е била такава.

Ларк удивено зяпна.

 

 

Точно след като ги заловиха, двамата с Линг шепнешком бяха обсъдили предателството на Ран, който беше изплувал на повърхността и бе използвал портативен компютър, за да привлече вниманието на джофурите. Линг беше предположила вероятните му мотиви.

— Ран е по-лоялен към нашите господари, отколкото си представях. Той знае, че Шестте раси притежават доказателства, които могат да разобличат невероятната измама на ротените. Бягството на колегите ни от пленения кораб само още повече влошава положението, защото по този начин още даники ще бъдат изложени на силата на аргументите ти, Ларк. На твоите доказателства за геноцид и други злодеяния. Също като мен, те могат да се откажат от нашите господари. За да не допусне това, Ран би предпочел джофурите да унищожат всички и екипажът ни да остане завинаги в плен. Така поне ротенският роден клан ще бъде в безопасност.

Обяснението й бе потресло Ларк. Но думите на Еуаскс бяха още по-странни.

 

 

— Казваш, че ние… хм, сме „пратили вибрации“ по златната обвивка около потопения кораб… за да привлечем вашето внимание? И когато това не е станало, сме изплували на повърхността, за да вдигнем още повече шум в опит да привлечем погледа ви?

Докато говореше, Ларк изненадано осъзна, че този сценарий е по-логичен от онова, което всъщност се беше случило! В сравнение с него изглеждаше невероятно примитивните преждевремци да са открили начин да пробият капана от топорджик… или че един даник би предал колегите си, за да ги остави завинаги погребани долу. Логиката имаше един-единствен недостатък.

— Но… — продължи той. — Но защо ни е да правим такова отчаяно нещо? Каква цел би оправдала такава саможертва?

Джофурът изпусна тежка въздишка.

— Отлично знаете каква цел. Но за да установя ясна основа за разпит, ще ви обясня. — Той млъкна за момент, после продължи: — Аз/ние знаем вашата тайна. Вие със сигурност трябва да сте във връзка със земянитския кораб.