Дейвид Брин
Брегът на вечността (162)

Дуер

Добре че се беше сетил за въздуха.

От другата страна нямаше да има.

Като се провря през преградата, извивайки тялото си като обръч, Дуер успя да отвори тунел, за да влезе в следващата сфера. Кратък ураган бързо изпразни атмосферата от бившата му килия, докато налягането се изравни. После той се оттласна напред и остави отвора отново да се слее зад него.

Ушите му пукаха, пулсът му се ускори. Въздухът се бе разредил и от налягане като на морското равнище той само за половин дура все едно се издигна на планински връх. Пред очите му затанцуваха черни точки. Тялото му нямаше да издържи дълго.

Имаше още една причина да бърза. Докато излизаше от сферата с останките от балона, Дуер беше видял от отсрещната страна да се приближават сенки. Джофурските роботи. Дошли да видят първия си пленник.

Екипировката му лежеше върху златистата повърхност на новата му килия. Той грабна вързопа и се насочи към единственото възможно убежище — носа на пленения звезден кораб.

Машината изобщо не приличаше на огромния джофурски крайцер, а на две долепени една до друга лъжици. За щастие обвивката беше съвсем малко по-голяма от кораба. Тъмните прозорци почти докосваха златистата стена.

„Има и врата!“

Дуер събра сили, сви крака, хвърли се към мамещия го херметичен шлюз и се хвана с лявата си ръка за някаква скоба.

„Свършено е с мен, ако се отваря с таен код.“

За щастие делфинските работни групи имаха стандартна процедура за влизане и ремонтиране на буюрските останки. Беше ги придружавал в някои пътувания. Дуер с радост видя, че импровизираният заключващ механизъм все още е на място, предвиден да работи по начин, който можеше да разбере дори един джиджойски ловец.

„За да го отвориш… завърти дръжката.“

Късметът не му изневери. Тя се завъртя.

„Ако вътре има въздух, вятърът ще ме отвее. Ако няма, ще бъда всмукан… и ще умра.“

Трябваше да стъпи върху корпуса и да дръпне силно, за да задвижи люка. Пред очите му причерня. Дуер знаеше, че остават само дури, докато припадне…

Отвътре силно го лъхна внезапен вятър.

Застоял въздух. Зловонен, застоял, влажен, прекрасен въздух.