Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Ларк

Предишните холоизображения бяха объркващи, но новите окончателно зашеметиха Ларк. Нямаше начин да проумее огнения спектакъл… многобройни бамбукови тръби, чиито основи избухваха в пламък… десетки, излитащи нагоре като рояк разярени огнени пчели.

Далечната камера се въртеше, докато корветата се мъчеше да избегне залпа от импровизирани ракети. Образът подскачаше толкова рязко, че стомахът на Ларк се разбунтува и той трябваше да извърне поглед.

Другите изглеждаха също толкова смаяни. Линг високо се смееше и пляскаше с ръце, докато лицето на Ран издаваше смесица от учудване и страх. „Значи това, което се случва, трябва да е нещо добро.“ Ларк си позволи искрица надежда.

Джофурът Еуаскс издаваше къркорещи звуци и отделни изрази на галактически две.

— Жестоко… коварно… неочаквано… непредвидено!

Тръпки разтърсваха съставното му тяло, което се тресеше от върха до основния сегмент. Повечето от старите восъчни пръстени бяха познати на Ларк. Някога те бяха образували приятел, мъдрец, умен и добър. Но ги беше овладял новодошъл — блестяща млада яка, черна и безлична, без израстъци и сетивни органи.

Линг и Ран едновременно извикаха. Но когато Ларк се завъртя, холоизображението бе съвсем бяло.

— Корветата — ужасено обясни Линг. — Унищожена е!

Джофурът изпусна остра въздишка. Тръпките се превърнаха в конвулсии.

„Еуаскс има нещо като припадък — помисли си Ларк. — Дали да го нападна сега? Да ударя господарския пръстен с всички сили?“

Линг възбудено говореше за „другите ракети…“. Но младият биолог бе решил и крачеше към разтърсващия се джофур. Единственото му оръжия бяха ръцете му, но какво от това?

„Лестър, ти им изигра страхотен вълконски номер. Аскс би се гордял с теб.

Точно както старият Аскс би искал аз да направя ето това.“

Той вдигна юмрук и се прицели в треперещия господарски пръстен.

Някой хвана ръката му и я задържа. Ларк се завъртя и вдигна другия си юмрук към Ран. Но едрият даник само поклати глава.

— И какво ще докажеш? Само ще ги ядосаш, момче. Ние оставаме заключени тук и сме в ръцете им.

— Махай се — изръмжа Ларк. — Ще освободя моя трекски приятел.

— Твоя приятел отдавна го няма. Ако убиеш господарския пръстен, цялата купчина ще се разпадне! Зная го, млади дивако. Прилагал съм го на практика.

Ларк бе достатъчно разгневен, за да насочи атаката си към якия даник. Усетил намеренията му, Ран го пусна и отстъпи назад, вдигнал ръце в бойна стойка.

„Да — помисли си Ларк, като приклекна. — Ти си божествен воин. Но може би дивакът знае някои трикове, които не са ти известни.“

— Спрете! — извика Линг. — Трябва да се приготвим…

Тя замълча, понеже серия ниски вибрации разтърси металния под — могъщи сили, ревящи някъде в огромния кораб.

— Отбранително оръдие — определи шума Ран. — Но срещу какво ще стрелят?

— Срещу ракетите! — отвърна Линг. — Нали ти казах, че идват насам!

Даникът най-после разбра, че преждевремците наистина могат да заплашват звездния кораб, изруга и се отдръпна в ъгъла на килията.

Бойният крайцер потръпваше, отчаяно стреляйки с оръдия. Шепотът на далечните взривове се приближаваше. Ларк и Ленг стояха прегърнати. Мигът беше невероятно жив, изпълнен с прилив на хормони, удоволствие от докосването на Линг и остро усещане за надвиснала смърт.

И все пак Ларк се надяваше, молеше се следващите няколко мига да сложат край на живота му.

„Давай. Можеш да го направиш, Лестър. Довърши работата!“

Парчето от Яйцето лежеше на гърдите му, там, където последното му съживяване бе оставило болезнени изгаряния. Той стисна каменния амулет със свободната си ръка, като очакваше пулсираща топлина. Но усети леден студ. Крехкост, която можеше да се разруши с дъх.