Дейвид Брин
Брегът на вечността (25)

Аскс

Ето го най-после. Образа, който търсехме, вече достатъчно изстинал, за да го погалим.

Да, пръстени мои. Време е отново да гласуваме. Ще останем ли бездейни, или ще погледнем онова, което най-вероятно ще е истински ужас?

Нашият първи познавателен пръстен настоява, че сме длъжни да преодолеем естествената трекска склонност да избягваме неприятни въпроси.

Съгласни ли сме? Ще бъдем ли Аскс и ще посрещнем ли действителността такава, каквато е? Какво решавате, пръстени мои?

погалете восъка…

проследете пътеките…

вижте как идва могъщият кораб…

Чудовищният кораб с непреодолим рев се спуска и смазва всички оцелели дървета в южната част на долината, разрушава речния бент и запречва хоризонта като планина.

Усещате ли го, пръстени мои? Предчувствието. Изпълващо сърцевината ни с люти пари?

В огромния корпус на звездния кораб се отваря врата, достатъчно голяма, за да погълне цяло село.

На светлия фон се очертават силуети.

Заострени конуси.

Купчини пръстени.

Ужасни роднини, които сме се надявали никога вече да не видим.