Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Аскс

Погалете новоизтеклия восък, пръстени мои, още горещ след последните новини.

Ето, проследете този вой, тътнещ вик на стъписване, отекнал из замръзналите върхове и разклатил могъщите бамбукови дървета.

 

 

Само преди мигове ротенският кораб величествено увисна над унищожената си станция и потърси по Поляната следи от загубените си пъпки, от изчезналите членове на екипажа си.

Разярен изглеждаше пулсиращият кораб, мрачен и заплашителен, готов да мъсти.

И все пак ние/аз останахме на място, нали, пръстени мои? Дългът задържа тази трекска купчина, натоварена от Съвета на мъдреците да преговаря с ротенските господари.

Бяха останали и други, които обикаляха изпотъпканата Поляна на събора. Любопитни зяпачи или такива, които поради лични причини искаха да предложат верността си на нашествениците.

Така че ние/аз не бяхме единствените свидетели на онова, което се случи. Присъстваха още неколкостотин, страхопочтително зяпнали ротенския кораб, който опипваше долината с лъчи и търсеше сред стопените, покрити със сажди останки разрушената база.

После внезапно се разнесе ужасен звук. Вик, който продължава да цвърти невтвърден по мазната ни сърцевина. Сигнал за мъчителен страх, идващ от самия кораб!

 

 

Ще си спомним ли още? Смеем ли да проследим восъчната следа още по-нататък? Въпреки че отделя изгаряща топлина?

Да?

Смели сте, пръстени мои…

 

 

Вижте ротенския кораб — внезапно окъпан в светлина!

Мощни лъчи се изливат върху него отгоре… насочени от нещо ново, блестящо като сияйното слънце.

Това не е слънце, а друг космически кораб! Неизмеримо по-голям от стройното тяло на генния пират, извисил се над него като изцяло натрупан трек над нововлениран пръстен.

Можем ли да вярваме на восъка? Възможно ли е нещо да е толкова огромно и мощно като тази блестяща грамада, плъзнала се с гръм над нас?

Попаднал в капан, ротенският кораб издава ужасни стържещи звуци и се мъчи да избяга от новодошлия гигант. Но пороят от светлина го притиска със сила, която се разлива над долината. Сякаш изграден от твърда материя, лъчът въпреки волята му го кара да се спусне надолу и накрая той ляга върху наранената пръст на Джиджо.

Потоп от яркожълти багри облива по-малкия крайцер и го покрива на пластове — сгъстяващи се като капки дървесен сок. Скоро ротенският кораб лежи безпомощно на земята. Листа и вейки неподвижно замръзват във въздуха до затворения в златна клетка корпус.

А над него виси нова сила. Колос.

 

 

Изгарящата светлина отслабва.

Гигантът се спуска с рев, говорещ за непреодолима мощ. Камък от небето, разпукал скалите и вдлъбнал долината с ужасната си тежест.

 

 

Сега восъчният поток променя курса си. Стопената същност от дестилирана болка поема в нова посока.

Накъде ли, пръстени мои?

Над пропаст.

Към ада.