Дейвид Брин
Брегът на вечността (72)

Алвин

Прекарах по-голямата част от обратния път, забил нос в дневника си. Спомних си всички неща, които бях видял и чул след спускането на „Ууфонска мечта“ под Крайната скала. Клещовръх любезно сдъвка молива ми, за да го подостри. После си легнах и написах предишната част.

Онова, което беше започнало като догадка, постепенно се превръщаше в твърда увереност.

Съсредоточаването отвличаше мислите ми от нервното очакване и болката в бавно възстановяващия ми се гръб. Моите приятели ме молеха да им обясня, но аз типично по хуунски се инатях и не се съгласявах да им се доверя. В края на краищата фувнтусите бяха направили всичко възможно, за да скрият самоличността си.

Вихрещият се глас ни бе казал, че го правят, за да ни предпазят. Може би това бяха само покровителствени глейвърски глупости. Типично за възрастните. Но ако е говорил истината? Как бих могъл да рискувам живота на приятелите си?

Когато настъпи моментът, ще се изправя пред гласа сам.