Дейвид Брин
Брегът на вечността (147)

Еуаскс

Ефектите започват да отслабват.

Аз изплувам от замаяността си, сляп и сам. Изтичат още дури, докато се слея със сетивото си за цялост. За цел.

Пращам сигнали по контролните си пипала и установявам връзката с подчинените Ми пръстени. Скоро имам достъп до различните им сетива и гледам във всички посоки с очни пъпки, които премигват и трептят.

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРЪСТЕНИ МОИ. Сега докладвайте и се пригответе за неотложно движение. Очевидно сме преживели — и сме оцелели — епизод от Недостатъка.

От какво?

Наистина ли не знаете, пръстени Мои? Вие не сте преживявали този основен недостатък на подаръка на оейлите?

Съществуват определени оръжия, които за известно време могат да ни оставят безчувствени и да ни принудят да разчитаме на роботизирана защита, докато трае това кратко безсилие.

Какво безсилие? — питате вие.

Аз/ние се оглеждаме. Вече не сме до Капитан-водача, а стоим до главния контролен панел и пипалата ни са увити около пилотните рулове.

КАКВО ПРАВИМ?

Заповядвам на пипалата да се отдръпнат и те се подчиняват. Дисплеите показват мъгла от скоростно движение, докато „Полкджхи“ се носи над назъбени, лъкатушни каньони. Нашите паметни пътеки не си спомнят подобно нещо от Склона. Инерциалните индикатори сочат, че летим на изток — все по-далеч от морето. Все по-далеч от плячката.

Размърдват се и други купчини и господарските им пръстени се свестяват от Недостатъка. Припряно пращам базовия ни пръстен в движение и ние се отдалечаваме от пилотния пулт. Бързо минаваме зад Капитан-водача, който току-що излиза от летаргия.

Най-вероятно другите ще предположат, че нашите сложни роботи пазители — програмирани да ни служат/закрилят по време на Недостатъка — са имали сериозно основание да пратят „Полкджхи“ в тази неподходяща посока. Като се преструваме на невинни, Аз/ние наблюдаваме как купчините-пилоти спират този стремглав полет и отново се готвят да наберат височина.

КАКВО ЦЕЛЯХТЕ, ПРЪСТЕНИ МОИ? КАКВО СЕ ОПИТВАХТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ, ДОКАТО ВАШИЯТ ГОСПОДАРСКИ ПРЪСТЕН БЕШЕ В СЪСТОЯНИЕ НА БЕЗСИЛИЕ? МОЖЕ БИ ДА НИ РАЗБИЕТЕ В ПЛАНИНАТА?

Роботите нямаше да го допуснат. Но отклонение от курса — това е било по силите ви, нали?

Усещам, че не сме усвоили изкуството на сътрудничеството.