Джеймс Патерсън
Джак и Джил (96)

93.

Малко след пладне Тайната служба получи информация от нюйоркската полиция за още едно убийство. Имаха сериозни основания да смятат, че е в пряка връзка с атентата срещу президента Бърнс.

Двамата с Джей Грейър се втурнахме в хотел „Пенсилвания“, който е на една крачка от Пето авеню. Все още бяхме вцепенени от ужаса на отминалата сутрин и не можехме да повярваме, че президентът наистина е прострелян. Въпреки това разполагахме с всички подробности от последното убийство. Една камериерка от хотела бе намерила тяло в апартамент на дванайсетия етаж. В стаята бе оставено и стихче от Джак и Джил. Последното?

— Какво казва полицията? — попитах Джей, докато карах към центъра. — Какви са подробностите?

— Според първоначалния доклад, мъртвата жена вероятно е Джил. Може и да е била убита, а може и да се е самоубила. Убедени са, че бележката е автентична.

Загадките в ужасяващите загадки продължаваха. И тази смърт ли бе част от плана Джак и Джил? Предполагах, че е така, а имаше и още пластове за разравяне — пластове под пластовете — преди да достигнем до сърцевината на ужаса.

С Грейър слязохме от един асансьор със златно покритие на етажа, където бе извършено престъплението. Нюйоркската полиция бе навсякъде. Видях лекари от Бърза помощ, хора от групите за бързо реагиране в шлемове с плексигласови предпазители за лицето, униформи, инспектори от отдел „Убийства“. Цареше невероятна суматоха. Безпокоеше ме възможността за объркване на веществените доказателства или за изтичане на информация към пресата.

— Как е президентът? — попита ни един от нюйоркските инспектори, когато пристигнахме. — Някаква информация? Има ли надежда?

— Все още се държи. Разбира се, че има надежда — отвърна Джей Грейър.

После продължихме напред, далеч от групата инспектори.

Най-малко десетина полицаи и агенти на ФБР се бяха натикали в хотелския апартамент. Тревожните полицейски сирени виеха долу от улиците като зла поличба. Ехтеше и камбанен звън, вероятно от катедралата „Св. Патрик“, която се намираше малко по на юг на Пето авеню.

Тялото на руса жена лежеше на плюшения сив килим до неоправено двойно легло. Лицето, шията и гърдите й бяха облени в кръв. Бе облечена в спортно трико в синьо и сребристо.

Чифт очила с метални рамки лежаха на килима до маратонките й.

Беше застреляна в стил екзекуция също като първите жертви на Джак и Джил. Един изстрел от упор в главата.

— Тя изобщо фигурирала ли е в някой от списъците на заподозрените? — попитах Грейър. Знаехме, че мъртвата жена се казва Сара Роузън. Тя бе минала през процедурата „чисто минало“ като част от служителите в Белия дом. Бяхме я пропуснали при цели две щателни проучвания.

— Не, доколкото ми е известно. Била е нещо като неделима част от офиса по съобщенията в Белия дом. Всички са харесвали нейната ефективност, нейния професионализъм. Ползвала се е с доверие. Господи, каква каша! Ползвала се е с голямо доверие, Алекс.

Част от лявата страна на лицето й липсваше, откъсната сякаш от ноктите на силен звяр. Джил изглеждаше така, сякаш е била изненадана. Веждите й бяха сключени в дъги. В очите й нямаше страх.

Тя бе имала доверие в убиеца си. Джак ли бе натиснал спусъка? Забелязах петното около раната, сивкавия пръстен. Беше изстрел от упор. Трябва да е бил Джак. Професионално. Без страст. Поредната екзекуция.

Но наистина ли това бе Джил? Задавах си този въпрос, докато стоях приведен над тялото й. Наемният убиец Кевин Хокинс бе умрял в болницата „Св. Винсънт“. Знаехме, че е бил преоблечен като агентка на ФБР, за да се вмъкне в Медисън Скуеър Гардън. Беше използвал бомба с обемен взрив. Беше изчакал в тунела към изхода, преоблечен като жена. Каква беше връзката на Кевин Хокинс с тази жена? Какво, по дяволите, ставаше?

— Оставил е стихотворение. Прилича на другите — каза Джей Грейър. Бележката бе в полиетиленово пликче за веществени доказателства. Подаде ми я с думите: — Последната воля и завещание на Джак и Джил.

— Съвършеният атентат — промърморих аз по-скоро на себе си, отколкото на Грейър. — Джак и Джил. И двамата мъртви в Ню Йорк. Случаят приключен, нали така?

Агентът от Тайната служба ме погледна и после бавно поклати глава.

— Този случай никога няма да приключи. Поне докато сме живи.

— Казах го иронично — отвърнах аз. После прочетох последната им бележка.

Джак и Джил на хълма се качиха,

където Джил стори, каквото те решиха.

Играта свърши.

Каузата на мъртвата Джил

бе справедлива.

— Да ти го начукам, Джил — прошепнах над мъртвото тяло. — Надявам се да гориш в ада. Дано има отделен ад само за теб и Джак.