Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jack and Jill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Джак и Джил

Преводач: Людмила Левкова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КОЛИБРИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „АБАГАР“

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-099-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6711

История

  1. — Добавяне

42.

Джеймс Маклейн, агент от Тайната служба, ме разведе из Белия дом. Всяка година тук идваха над милион посетители, но такова шоу не бе устройвано за никого. Такава ни беше уговорката.

Вместо обичайната обиколка из библиотеката, източния, синия, зеления и червения кабинет, аз бях разведен из частните помещения на втория и третия етаж. Бях помолил да огледам личните стаи на президента в западното крило, а също и тези на вицепрезидента Махони в официалната резиденция на държавния глава.

Докато вървяхме през впечатляващото централно фоайе, решено в яркожълто, аз очаквах едва ли не всеки миг да зазвучи някой химн от рода на „фанфари и барабани“ или „Да живее президентът“.

Маклейн ми разясняваше системата за сигурност в Белия дом. Подовете бяха покрити с аудио сензори и сензори за натиск, електронни очи и мрежа от инфрачервени лъчи. На покрива винаги се намираше в готовност един специален отряд за бързо реагиране. За по-малко от две минути и половина пристигаха и хеликоптерите. Но по някаква причина строгата охранителна система не ми вдъхна чувство за сигурност.

— Какво мислиш за всичко това? — попита Маклейн, докато ме въвеждаше в Залата на кабинета. Вътре доминираха строгите столове с кожена тапицерия, всеки от които имаше месингова пластина с името и титлата на съответния член на кабинета. Много впечатляващо.

— Мисля си, че всеки, който работи тук, трябва да бъде проверен — отвърнах аз.

— Всички са проверени, Алекс.

— Знам. Но не от мен. Държа на повторна щателна проверка. Искам срещу всяко име да фигурират евентуални интереси в поезията или прозата, дали е учил литература в колежа, имал ли е нещо общо с правенето на филми, рисуване, скулптура — каквато и да е дейност, изискваща творчески умения. Искам да знам за какви списания са абонирани. И всяка проява на благотворителност.

Ако Маклейн имаше мнение по всичко това, той определено го запази за себе си.

— Нещо друго? — попита.

Гледахме през прозореца розовата градина отвън. Виждах административните сгради отсреща в далечината, тъй че според мен и те можеха да ни виждат. Това не ми се понрави особено.

— Да, опасявам се — продължих аз. — Докато правим наново тия основни проверки, трябва да разследваме и всички от спешния екип. Можете да започнете от мен.

Агент Маклейн дълго не откъсна поглед от мен.

— Будалкаш ме, нали? — изрече той накрая онова, което си мислеше. Аз също бях откровен.

— Не те будалкам. Това е разследване на убийство. Такава е практиката.

Юнакът, страшилище за многоглавия змей, бе дошъл в Белия дом.