Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jack and Jill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Джак и Джил

Преводач: Людмила Левкова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КОЛИБРИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „АБАГАР“

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-099-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6711

История

  1. — Добавяне

10.

Двамата със Сампсън се носехме след Перес и постепенно скъсявахме разстоянието, което ни делеше. Тичахме надолу по една мръсна, криволичеща асфалтирана алея, която се виеше между високите, гнетящи сгради. И двамата все още се движехме доста добре.

— Спри! Полиция! — изкрещях на жалкото подобие на човек, което търчеше пред нас. Страшилище? Химера? Невинен ресторантски портиер?

Перес, заподозреният в убийство и насилване на деца, определено се опитваше да избяга. Не знаехме с положителност дали е Клъцни-го-Чъки, но той очевидно имаше своите основания да бяга от нас двамата със Сампсън, от полицията.

Нима най-накрая бяхме на път да приключим случая? Без съмнение в момента ставаше нещо важно.

Изведнъж в съзнанието ми проблесна много неприятна мисъл. Ако бяхме толкова близо до възможността да го спипаме само след два дена на улицата, защо не го бяха сторили по-рано?

Помислих си, че знам отговора и той не ми харесва особено. Защото на никой не му пука какво става из този окаян район. Абсолютно.

— Връщаме се! — изкрещя внезапно Сампсън, докато спринтирахме между мрачните постройки, разхвърляйки уличния боклук в гонитбата, подплашвайки гълъбите.

— Ще видим! — изкрещях му в отговор. На никой не му пука!

— Не се съмнявай нито за миг, Сладур. Мисли само положително.

— Емануел също е бърз. И това с положителност е истината. На никой не му пука!

— Ние сме по-бързи, по-силни и поздрави, отколкото Мани дори си е мечтал да бъде.

Последвахме Перес/Чъки по Седма улица, оградена от двете страни с ред четири-пететажни постройки, няколко разбити магазина, върху които сякаш бе паднала бомба, няколко бара.

Някъде към средата на карето Перес внезапно хлътна в една порутена сграда във федерален стил. Повечето прозорци бяха затворени с листове ламарина и приличаха на сребърни зъби в прогнила уста.

— Тоя, изглежда, знае какво, по дяволите, прави — извика Сампсън. — Май не се чуди къде отива.

— Това поне прави един от нас.

Двамата със Сампсън влетяхме в съборетината няколко крачки зад Перес. Навсякъде се носеше воня на урина и гнилоч. Докато се качвахме по стръмните, подсилени бетонени стълби, почувствах как в гърдите ми избухва огън.

— Имал си е предварителен маршрут за бягство! — изпръхтях. Съвсем ясно. — Умник.

— Опитва се да ни избяга. А в това няма нищо умно. Просто не се получава. Пипнахме те, Мани! — изкрещя Сампсън нагоре по стълбите. Гласът му отекна като гръмотевица в тесния вход. — Ей, Мани! Мани! Спри! Полиция! Мани Перес, спри! — продължи да крещи Сампсън към бягащия заподозрян. Измъкна пистолета си — зловещ деветмилиметров глок.

Над главите ни Перес продължаваше да препуска, после чухме топуркането на маратонките му по стълбите. Той не отвърна на виковете ни. На стълбището нямаше никой друг. Никой не се интересуваше, че вътре в сградата полицията преследва някого.

— Мислиш ли, че е Перес? — изкрещях към Сампсън.

— Той е гузен за нещо. Търчи като че ли задникът му се е подпалил и огънят вече пълзи нагоре по гръбначния му стълб.

— Да бе. Палнахме фитила.

Изскочихме от една сива метална врата на широк, неравен, покрит с дзифт покрив. Небето над нас беше студено, враждебно синьо.

Къде, по дяволите, изчезна? Сякаш потъна вдън земя. Къде беше Емануел Перес? Къде беше убиецът от училището?

Химера.