Джеймс Патерсън
Джак и Джил (58)

55.

Универсален магазин „Тайсънс“ на Тайсънс Корнър, заедно с намиращия се в съседство търговски център „Тайсънс“, беше един от най-големите търговски комплекси в Съединените щати, а може би и в света. Сам Харисън бе оставил колата си на огромния паркинг малко след шест часа сутринта. Поне стотина коли вече бяха там, макар че Версаче, Нийман Маркус^[1] и някои от другите скъпи магазини нямаше да отворят преди десет. Известната местна пекарна за мерилендски кифли вече работеше с пълна сила и въздухът се изпълваше с апетитен аромат. И все пак Джак не беше дошъл тук, за да си купи гореща кифла с боровинков пълнеж.

От паркинга на търговския комплекс той стигна с равномерно бягане до Чайна Бридж Роуд в Маклейн. Носеше шорти и яке на „Фила“ в синьо и бяло и изглеждаше като един от обитателите на къщите в този квартал, чиято цена варираше от 400 000 до 1 500 000 долара. Това бе едно от важните правила в играта му: Винаги си давай вид, че си местен, че си един от тях и скоро наистина ще бъдеш.

Със своята къса руса коса и атлетична фигура той имаше вид на търговски пилот от авиолиниите на САЩ или „Делта“. Или може би на един от многото квартални професионалисти — лекари и адвокати, каквито са там. Приличаше на местен, това беше безспорно. Пасваше безупречно на обкръжението.

Знаеше от самото начало, че ще му се наложи да извърши сам това убийство. Джил не трябваше да се появява тук в Маклийн Вилидж. Лично за него това наистина бе крайно неприятно. Беше прекомерно трудно дори за Джак и Джил, дори за играта на всички игри.

Убийството тази сутрин щеше да бъде изключително опасно. Този човек мишена би могъл да знае, че някой идва за него. Четвъртото поред щеше да бъде трудно, изпълнено с невероятни усилия. Той мислеше за всичко това, докато тичаше ритмично към своята крайна цел в красивото и спокойно вашингтонско предградие.

Когато премина на Ливингстън Роуд, той се опита да освободи съзнанието си от всичко и да се съсредоточи единствено върху ужасното убийство, което му предстоеше.

Отново бе Джак, бруталният убиец на знаменитости. Само след няколко минути щеше да го докаже.

Този път щеше да бъде трудно, по-трудно от всякога. Човекът, който щеше да убие, преди време бе един от най-добрите му приятели.

В играта на живот и смърт това нямаше значение. Той нямаше близки приятели. Изобщо нямаше приятели.