Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jack and Jill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Джак и Джил

Преводач: Людмила Левкова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КОЛИБРИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „АБАГАР“

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-099-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6711

История

  1. — Добавяне

69.

Първото, което направи Кевин Хокинс, след като се бе метнал на мотоциклета, бе да мине напряко през отрязъка заскрежена трева, която разделяше две съседни фермерски къщи с полуетажи. Профуча край още няколко къщи, едната от които с басейн над земята, покрит за зимата с дебел найлон в бебешко синьо.

Насочих старото си порше по същия пряк път, по който бе поел Хокинс. За щастие последните няколко дни бяха студени и земята бе твърда. Питах се дали някой от обитателите на къщите бе видял как моторът и колата се преследваха като откачени на зигзаг из задните им дворове.

Мотоциклетът зави рязко надясно по недостроения път след последния ред къщи. Следвах го отблизо. Колата ми подскачаше силно. В един момент долницата й здраво се остърга във високия бордюр. Стовари се тежко върху настилката и главата ми се заби в тавана на купето.

Докато наближавахме най-близката пресечка, волвото и линкълнът също се включиха в състезанието. Няколко деца от махалата, които въпреки лошото време играеха на футбол, спряха, за да позяпат слисани истинско полицейско преследване, което с рев продължи нагоре по улицата на предградието.

Бях извадил глока си през сваления прозорец. Не възнамерявах да стрелям пръв. Кевин Хокинс все още не се издирваше по обвинения в каквото и да било престъпление. Не му бяха предявени никакви обвинения. Тогава защо бягаше? Определено се държеше като гузен.

Хокинс рязко наклони мощния мотор, за да направи остър завой, като едновременно с това свали на четвърта. Спомних си един друг живот и друго време, прекарвано на седалката на бърз мотор. Припомних си удивителната му повратливост. Свирепата скорост. Усещането в мига, в който тилът ти започне да настръхва. Спомних си Джези Фланъган и нейния мотоциклет.

Моторът на Хокинс с гърлен рев се понесе нагоре по хълмистия път като наземна ракета.

Стараех се да запазя дистанцията помежду ни и, общо взето, се справях прилично. За мое най-голямо учудване същото се отнасяше за волвото и линкълна. И все пак сцената на преследването си беше чиста лудост — жители на предградието, внезапно излезли от контрол.

Джак ли се носеше пред мен?

Хокинс ли бе Джак?

Забелязах как Хокинс умело приведе тяло над кормилото. Знаеше как да кара. Какво ли друго умееше да прави опитният убиец?

Отново превключи на пета, вдигайки близо деветдесет мили на тясно шосе в предградието, където многобройни знаци предупреждаваха за ограничение на скоростта до трийсет и пет.

И в този момент пред нас — коли!

Бичът на нашето съществуване изведнъж се превърна за мен в най-прекрасната и желаната гледка на света. Улично задръстване!

Няколко коли и микробуси вече бяха дали на заден в посоката, от която ние идвахме.

Един малък училищен автобус в ярък оранжев цвят беше спрял на отсрещното платно. От него в рехава колона слизаха деца, вероятно както всеки ден по това време.

Въпреки това Хокинс почти не намали. Изведнъж започна да кара по двойната линия, разделяща двете платна. Мотоциклетът се носеше с предишната скорост.

Разбрах какво се готвеше да направи. Щеше да мине между двете колони на спрялото движение и да продължи напред.

Натиснах спирачка и изругах на глас. С рязко движение на волана излязох отново извън пътя и започнах да карам през пресечената местност на околните поляни. Една жена в черно яке и дънки се развика по мен от верандата си и размаха заплашително лопата за сняг.

Насочих се към мястото, където главният път правеше пълен завой, за да срещне платното, в което бях приклещен само преди броени секунди.

Джийн Стърлинг ме следваше в голямото си комби. Както и линкълнът. Лудост и хаос вилнееха в Силвър Спринг.

Този Джак продължаваше ли да ни бяга? Щяхме ли да спипаме преследвача и убиеца на знаменитости?

Горещо се надявах на това. Бяхме толкова близо до целта. По-малко от сто ярда.

Не откъсвах поглед от подскачащия, устремен напред мотор. Изведнъж той се озова на шосето!

Мотоциклетът се хлъзна на една страна, изхвърляйки зад себе си струя ярко оранжеви и бели искри на фона на черния асфалт. Няколко деца все още пресичаха между автобуса и спрелите коли.

Тогава Хокинс падна!

Направи го нарочно, за да не блъсне децата. Беше свил рязко, за да не помете децата! Хокинс лежеше на пътя. Възможно ли бе този отпред да е Джак? И ако не, кой, за Бога, беше той?

Изскочих от колата с изваден глок и се втурнах като луд към мястото на странното произшествие. Доста се хлъзгах върху снега и леда, но нямаше да позволя на нищо да ме забави.

Джийн и двамата й агенти също бяха слезли от колите си, но не се справяха толкова успешно в кишата. Губех прикритието си.

Кевин Хокинс успя да се изправи от купчината желязо. Погледна назад. Видя ни да приближаваме. С насочени пистолети.

Той бе извадил своя, но не стреля. Беше само на няколко метра от училищния автобус и децата.

Все пак не посегна на децата. Вместо това се затича към един открит камаро, който стоеше начело на спрялата колона коли.

Сега пък какво бе намислил, по дяволите?

Видях го да крещи в сваленото стъкло от страната на шофьора на спортната кола. После — бам! — стреля от упор в отворения прозорец.

Хокинс дръпна рязко вратата на колата и оттам изпадна тялото на шофьора.

Исусе, беше застрелял човека! Просто ей така.

Стана пред очите ми, а аз не можех да повярвам.

Наемният убиец потегли с камарото. Беше убил човек, за да вземе колата му. А преди миг едва не бе намерил собствената си смърт, за да не блъсне група невинни деца.

Без правила, или по-скоро, измисли си собствени!

Спрях да тичам и застанах безпомощен насред улицата в Силвър Спринг. Нима бяхме на косъм от залавянето на Джак? Нима историята можеше вече да е приключила?