Джеймс Патерсън
Джак и Джил (62)

59.

Трябваше да видя къщата. Имах нужда да се озова на мястото, където бяха убили генерал Корнуол и неговия син. Необходимо ми беше да почувствам всичко, свързано с убийците, да проумея техния начин на действие.

Изпълних желанието си и същата сутрин преди девет часа се озовах в Маклийн. Декемврийският ден бе сив и облачен. Къщата на Корнуол изглеждаше сюрреалистична, бездиханна и студена, докато я наближавах и влизах през парадната врата. Вътре също беше студено. Или семейството на Корнуол отказваха да приемат, че зимата настъпва, или спестяваха пари от отопление.

Двойното убийство бе извършено на втория етаж. Генерал Корнуол и неговият деветгодишен син все още лежаха по гръб в горния коридор.

Беше хладно пресметнато и много професионално убийство. Сцената на убийството на гризли изглеждаше като извадена от дневник, може би дори от някоя от моите тетрадки. Беше като от учебник по съдебна медицина, твърде много наподобяваше класически случай.

Техници и лекари от ФБР оглеждаха цялата къща. Сигурно вътре имаше двайсетина човека.

Току-що бях пристигнал и навън заваля проливен дъжд. Колите и камионите на новинарския телевизионен екип, които пристигнаха след мен, включиха до един предните си фарове. Беше ужасно зловещо.

Джийн Стърлинг ме намери в коридора на горния етаж. За първи път генералният инспектор на ЦРУ изглеждаше разтърсена. Жестокото постоянно напрежение започваше да се отразява на всички ни. Някакви хора дебнеха президента на Съединените щати и бяха много добри. Освен това бяха изключително брутални.

— Каква е инстинктивната ви реакция, Алекс? — попита Джийн.

— Моята реакция няма да облекчи ничия работа — отвърнах. — Единственият наистина траен модел, който съм видял, е, че Джак и Джил в действителност нямат модел. Извън бележките, стиховете. Определено не съществува някакъв сексуален ъгъл към тези две убийства. Освен това, доколкото разбрах, Ейдън Корнуол е бил консерватор, не либерал като другите жертви. Това е промяна, която би могла да срути куп теории за Джак и Джил.

Докато разговарях с Джийн Стърлинг, ми хрумна още нещо във връзка с бележките, които бяха оставяли Джак и Джил. Поезията може би ни казваше нещо важно. Агентите от ФБР, които бяха работили върху езика, не бяха открили нищо, но това не ме интересуваше. Който пишеше римите, вероятно Джил, искаше да разберем нещо. Имаше ли определен ред в това, което вършеха? Желанието да градят, вместо да рушат? Поезията трябваше да означава нещо. Бях почти сигурен в това.

— А как е при вас, Джийн? Нещо ново?

Джийн поклати глава и прехапа с едри зъби долната си устна.

— Абсолютно нищо.