Джеймс Патерсън
Джак и Джил (93)

90.

В гърдите ми бушуваше огън. Придвижвах се бързо през тълпата, търсех Кевин Хокинс навсякъде.

Всеки нерв в тялото ми бе изопнат и гореше. Дясната ми ръка бе върху твърдата дръжка на моя глок. В огромната шумна тълпа пистолетът изглеждаше някак незначителен.

Бях успял да стигна до втория ред, точно от дясната страна на подиума, който бе висок около метър и половина. Светлината в залата като че ли започна да намалява. Но може би това се случваше само в собствената ми глава. Светлината в душата ми?

Президентът тъкмо се качваше по сивите метални стълби. Той стисна ръката на някакъв сподвижник. Потупа друг по рамото. Изглежда бе изтикал от съзнанието си мисълта за грозящата го опасност.

Сали Бърнс изкачи стълбите преди съпруга си. Виждах ясно чертите й. Потисках мисълта, че вероятно същото се отнася и за Джак и Джил. Агентите на Тайната служба сякаш бяха заели цялото пространство около сцената.

Бях там, когато най-сетне се случи. Бях толкова близо до президента Бърнс. Джак и Джил удариха с неподозирана сила.

Избухна бомба. Невероятен по сила гръм се разнесе близо до сцената, може би дори върху самата сцена. Експлозията бе съвсем неочаквана за телохранителите, които заобикаляха президента. Избухна вътре в защитения периметър.

Бомба вместо изстрели! Въпреки че сутринта залата бе щателно претърсена за взривни устройства. Втурнах се напред, но не преставах да разсъждавам. Забелязах, че ръката ми кърви. Вероятно от по-ранната схватка със смахнатия, но не беше изключено и да е от бомбата.

Последва поредица от действия, при това възможно най-лошата, и то с удивителна скорост. Навсякъде в тълпата започнаха да изскачат пистолети и пушки за контрол над безредиците. Изглежда никой не беше наясно къде и как бе избухнала бомбата, нито какъв е точният размер на предизвиканите щети.

Всички от сцената и първите двайсет реда се хвърлиха на пода.

Гъст черен дим се стелеше на талази и пълзеше към тавана, стъкления покрив и подпорните стоманени греди.

Въздухът беше наситен с миризма на горяща човешка коса. Отвсякъде се носеха писъци. Не можех да преценя колко са ранените. Вече не виждах и президента.

Бомбата се бе взривила близо до сцената. Твърде близо до мястото, където бе стоял президентът Бърнс, където се бе ръкувал и разменял дружелюбни реплики само преди броени секунди. Ушите ми продължаваха да бучат.

Пробивах си път към сцената като обезумял. Нямаше начин да разбера колко са ранените или дори убитите от взрива. Все още не можех да определя местоположението на президента и госпожа Бърнс заради дима и телата, които неистово се блъскаха пред мен. Телевизионни оператори се опитваха да се доберат до сцената на бедствието.

Накрая забелязах група агенти от Тайната служба, сключили здрав обръч около президента. Вдигнаха го на крака. Томас Бърнс бе жив. Агентите го поведоха навън от застрашената зона. Служеха като жив щит за президента, който, изглежда, не беше ранен.

Извадих глока си, насочих го към тавана за по-сигурно и изкрещях: „Полиция!“

Същото сториха още няколко агенти от Тайната служба и инспектори от нюйоркската полиция. Представяхме се един пред друг. Опитвахме се да не бъдем застреляни и да не застреляме никого в ужасяващата суматоха. Няколко души в тълпата крещяха истерично.

Продължавах да си проправям път към югозападния страничен изход на залата, който бяха използвали от Тайната служба, за да въведат президента в залата. Аварийният маршрут за изтегляне бе предварително уточнен.

От другата страна на светещия в червено знак „изход“ следваше дълъг бетонен тунел, който водеше към паркинга за специални гости, разположен в частта на сградата откъм реката. Навсякъде чакаха бронирани коли. Един глас в съзнанието ми крещеше, призоваваше за внимание, докато се придвижвах напред. Джак и Джил винаги са били с един ход пред нас. Те не го улучиха! Защо не го улучиха? Те не правят грешки.

Бях на по-малко от единайсет метра от президента и охранителите му от Тайната служба, когато внезапно ми проблесна, когато най-накрая проумях онова, което бе убягнало на всички останали.

— Променете маршрута! — изкрещях с пълен глас. — Променете аварийния маршрут за изтегляне!