Джеймс Патерсън
Джак и Джил (112)

109.

— Алекс, Джей! Боже мой, какво е това? Какво се е случило? Само не ми казвайте, че просто сте били наблизо.

Джийн Стърлинг стоеше на прага на къщата си. Зърнах лакирано дъбово стълбище, проблясващо зад гърба й. През сгъваеми врати, също от полиран дъб, се виждаше строга трапезария. В антрето, до един шкаф и двуметрово стоящо огледало, имаше куп празнично опаковани коледни подаръци. Къщата на Джил. Главният инспектор на ЦРУ. „Чистата“ Джийн.

— Какво се е случило? Току-що направих кафе. Моля, заповядайте.

Тя звучеше така, сякаш ние двамата с Джей Грейър бяхме съседи от същата улица. Гости, значи? Устните й се разтегнаха в усмивка, която издадените й предни зъби превърнаха в гримаса.

Какво се е случило? Току-що направих прясно кафе. Хайде да си побъбрим.

— Кафе звучи добре — каза Джей.

Влязохме в къщата, която тя делеше с трите си деца и съпруга си. С Джак.

Отбелязвах детайлите — всичко изглеждаше важно, беше натоварено с информация, представляваше улика. Френски офорти. Фламандски тъкани. Китайски порцелан.

Джил пътешественичката. Джил първокласната шпионка.

Има един стар френски израз в класическите детективски истории, който за мен лично никога не е звучал кой знае колко смислено — cherchez la femme. Търсете жената. Аз имах собствено клише за разрешаване на съвременните загадки — cherchez l’argent. Търсете парите.

Не вярвах, че Джийн Стърлинг и нейният съпруг са действали самостоятелно. Приемах го не повече от вероятността Джак и Джил да са просто „ловци“ на знаменитости. По всеобщо мнение Олдрич Еймс бе получил около два милиона и половина за разсекретяването на десетина американски агенти. Колко ли са получили семейство Стърлинг за ликвидирането на създаващия проблеми президент на Съединените щати? Един безразсъдник, тръгнал срещу системата?

А кой им е дал парите? Шерше агента. Може би Джийн щеше да ни каже, ако я попритиснехме, което аз определено възнамерявах да направя.

Кой щеше да спечели най-много от убийството на президента Томас Бърнс? Вицепрезидентът, понастоящем вече действащ президент? Уолстрийт? Организираната престъпност? ЦРУ? Ще трябва да питам Джийн. Може би над димящите чаши кафе. Може би това би била добра тема за непринуден разговор.

Тя се обърна и ни поведе към кухнята. Беше толкова спокойна и овладяна. Продължих да регистрирам обзавеждането, старинните мебели, чистотата, дори и при наличието на три деца в къщата. Мисля, че зная как Джийн и нейният съпруг могат да си позволят подобна страхотна къща тук, в скъпия аристократичен квартал Чеви Чейс. Шерше агента.

— Има някакъв обрат, нали? — попита тя и се обърна да ни погледне. — Напълно ме озадачихте. Какво се е случило? Кажете ми. — Тя потърка ръце доволно. Добро изпълнение. Каква актриса.

— Наистина има — отвърнах накрая. — Открихме някои интересни неща около Джак. — Първо решихме да приключим с него. Сега е твой ред.

— Това е великолепна новина — каза Джийн Стърлинг. — Моля ви, разкажете ми всичко. В края на краищата Кевин Хокинс беше един от нашите.

Влязохме в голяма кухня, която си спомнях от първото си посещение там. Стените бяха покрити с теракотени плочки и скъпи на вид дървени шкафове. Половин дузина прозорци гледаха към един белведер и тенискорт.

— Арестувахме твоя съпруг Брет за убийството на президента — заяви й Джей Грейър със студен и рязък тон. — Задържахме го. Тук сме, за да арестуваме и теб.

— Толкова е трудно да контролираш всяка дреболия. Достатъчен беше само един малък пропуск — казах аз на Джийн. — Сара допусна грешка. Мисля, че се е влюбила в съпруга ти. Знаеше ли това? Би трябвало да знаеш за връзката между Сара и Брет?

— Алекс, какво говориш? А ти, Джей, какво се опитваш да кажеш? Вие и двамата просто не си давате сметка.

— О, напротив, Джийн. Сара Роузън е запазила копие от лентата с убийството на сенатор Фицпатрик. Твоят съпруг е заснет на нея. Тя е била влюбена в него, горката стара мома. Може би ти си го замислила да стане именно така. Дори разполагаме с част от негов пръстов отпечатък в апартамента на Сара Роузън във фоги Ботъм. Вероятно сега, след като знаем вече какво да търсим, ще открием още.

Лицето й помръкна, очите й се превърнаха в цепнатини. Усетих, че може би не е била съвсем наясно относно естеството на „връзката“ между нейния съпруг и Сара Роузън.

Тя знаеше за Сара, разбира се. Бяхме установили, че Сара Роузън е била таен агент на Управлението в Белия дом. Законспирирана от осем години. Ето как я бе открил Джак, абсолютно сигурен в нейната лоялност. Сара Роузън бе идеалната Джил. Вярвала е в „каузата“, поне доколкото е била информирана за нея. Била е с крайнодесни убеждения. Томас Бърнс настояваше за крупни промени в Пентагона и ЦРУ. Членовете на една мощна групировка смятаха, че промените биха могли да унищожат държавата, че ще унищожат държавата. И вместо това бяха решили да унищожат президента Бърнс. Така бяха родени Джак и Джил.

Джей Грейър каза:

— Този път ще бъде по-лошо, отколкото при Олдрич Еймс, да знаеш. Много, много по-лошо.

Джийн Стърлинг бавно кимна.

— Да, нищо чудно. Сигурно — продължи тя, а очите й се местеха от Грейър към мен и обратно — се чувствате горди да участвате в унищожаването на малобройните, на оскъдните преимущества, които Съединените щати имат по отношение на останалата част на света. Нашата разузнавателна мрежа беше нищожна. И все още е, по мое мнение. Президентът беше глупак аматьор, който искаше да съсипе разузнаването и военните. В името на какво? Популистки промени? Каква пародия, каква тъжна, опасна шега. Томас Бърнс бе продавач на коли от Детройт! Не беше негова работа да взема решенията, за които му бяха гласувани пълномощия. Повечето президенти преди него разбираха това. Не ме интересува какво смятате за нас. Ние със съпруга ми сме патриоти. Наясно ли сме по този въпрос? Наясно ли сме, господа?

Джей Грейър я остави да довърши и чак тогава заговори отново.

— Ти и твоят съпруг сте долни предатели. И двамата сте убийци. Наясно ли сме? Все пак ти си права за едно. Гордея се, че успях да ви обезвредя. Чувствам се страхотно. Наистина, Джийн.

Внезапно в кухнята проблесна ярка бяла светлина. Мярна се цев.

Най-неочаквано прокънтя оглушителен изстрел. Тялото на Джей Грейър се сгърчи. Той рухна назад върху кухненския плот, събаряйки ред високи дървени столове.

Джийн Стърлинг го бе застреляла от упор. В халата си имаше скрит пистолет. Бе стреляла направо през джоба си. Може би ни беше видяла да приближаваме къщата. Или пък винаги имаше оръжие подръка. В края на краищата тя бе Джил.

Джийн пристъпи и насочи пистолета към мен. Аз вече с плонж се бях устремил към укритието на кухненския плот.

Все пак тя натисна спусъка на полуавтоматика.

Нов оглушителен изстрел в кухнята. Проблясване. После още един изстрел.

Тя продължи да стреля, като в същото време отстъпваше към вратата. В следващия миг вече тичаше навън. Халатът й се развяваше зад нея като мантия.

Аз се спуснах към мястото, където бе паднал Джей. Беше ранен в гърдите, близо до ключицата. Лицето му бе останало без цвят. Все пак беше в съзнание.

— Хвани я, Алекс. Хвани я жива — изстена той. — Спипай ги. Те знаят всичко.

Бързо, но предпазливо прекосих къщата на семейство Стърлинг. Не я убивай. Тя знае истината. Необходимо ни е да я чуем лично от нея, поне този път. Тя знае защо бе убит президентът и по чие нареждане. Тя знае!

Внезапно откъм предната врата вътре се втурна агент от Тайната служба. Следваше го друг. Още двама се появиха откъм кухнята. Всички бяха с извадени пистолети. На лицата им бе изписано недоумение и тревога.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика един от тях.

— Джийн Стърлинг е въоръжена. Трябва ни жива. Трябва да я пипнем жива!

Чух шум откъм входното антре. Всъщност звуците бяха два вида. Разбрах какво става и сърцето ми прескочи. Шум от палене на мотор. Шум от вдигане на гаражна врата.

Джил щеше да се измъкне.