Джеймс Патерсън
Джак и Джил (64)

61.

Беше десет и половина, но ми оставаше още една важна спирка, на която държах. Обадих се на Джей Грейър и му казах, че съм на път за Белия дом. Исках отново да се видя с президента Бърнс. Би ли могъл да го уреди?

— Това може да почака до утре, Алекс. Налага се.

— Не може, Джей. Имам две-три теории, които дълбаят мозъка ми като нажежен свредел. Нуждая се от сведенията на президента. Ако президентът Бърнс нареди да изчакаме до утре, тогава ще го оставя. Но говори с Дон Хамърман и с когото трябва още. Това е разследване за убийство. Усилията ни са да ги предотвратяваме. Във всеки случай аз тръгвам към вас.

Пристигнах в Белия дом и Дон Хамърман вече ме чакаше. Както и Джон Фейхи, главен адвокат, Джеймс Дауд, главният прокурор и личен приятел на президента Бърнс. Те всички изглеждаха изтощени и много напрегнати. Това определено не бе начинът, по който се вършеха нещата в Голямата къща.

— За какво, по дяволите, е всичко това? — възкликна гневно Хамърман, щом ме видя. Изчаквах да видя каква му е захапката. Всъщност бях виждал и по-страшни.

— Ако държите, ще изчакам до утре. Но моят инстинкт ми подсказва да не го правя — обясних му с тих, но категоричен глас.

— Кажете ни какво възнамерявате да разговаряте с него — обади се Джеймс Дауд. — И тогава ще решим.

— Опасявам се, че това е предназначено да бъде чуто единствено от президента. Необходимо ми е да разговарям с него насаме, точно както направихме, когато се запознахме.

Хамърман избухна.

— Боже господи, вие сте един арогантен кучи син! Преди всичко ние сме онези, които ви пускат тук.

— Тогава вие сте и виновните, предполагам. Казах ви, че съм тук, за да водя разследване по убийство и че някои от методите ми няма да ви харесат. Казах същото и на президента.

Хамърман се отдалечи разгневен, но се върна след броени минути.

— Той ще ви приеме на третия етаж. Не трябва да отнемате повече от няколко минути от времето му. Само няколко минути и толкова.

— Ще видим какво ще каже президентът по този въпрос.