Джеймс Патерсън
Джак и Джил (31)

28.

В този опасен век всеки има нужда да си мисли: „Няма да ми се случи. Не на мен. Каква е вероятността да се случи именно на мен?“

Филмовият актьор Майкъл Робинсън смяташе, че е абсурд да се притеснява или страхува от маниакалните убийци, които се бяха развилнели из Вашингтон. В крайна сметка какво общо имаха с него зловещите заплахи на Джак и Джил?

И все пак бе малко напрегнат и неспокоен, тъй че се опита да се наслади на повишаващата адреналина надпревара, да се впусне в непристойния поток на мига, на времето, в което живеем.

Малко преди полунощ холивудската звезда най-накрая събра смелост и се обади в ескортната служба за VIP да му изпратят подходяща компания. Лека закуска преди лягане. Беше използвал многократно тази служба през време на предишните си посещения във Вашингтон. Дискретната, шикозна и изключително скъпа служба за секс под наем разполагаше с точна информация за неговите изисквания.

След като проведе телефонния разговор, четирийсет и девет годишният актьор направи усилие да се задълбочи в четенето на сценарий с любовно-приключенски сюжет, който бе поръчал, но после стана и се приближи до прозореца на своя луксозен апартамент в надстройката на хотел „Уилърд“ на Пенсилвания авеню. Знаеше, че неговите почитатели биха били скандализирани от факта, че плаща, за да прави любов, но това си беше техен проблем.

Работата беше там, че за него бе значително по-просто в чисто психологически план да плати хиляда и петстотин долара, отколкото да си усложнява живота с ухажване и после с болезнени раздели. Тази вечер бе в добро настроение, чувстваше се уравновесен и стабилен. Просто изпитваше потребност от компания, от малко ласка и непретенциозен секс.

И трите му изисквания щяха да бъдат задоволени скоро, надяваше се той.

По някакъв начин част от него се пренасяше назад във времето, около 1963-та в родния му град Уичита, когато бе в последния клас на местната гимназия, фантазиите и желанията му от онзи период все още не се бяха осъществили и люлееха съзнанието му в бясно буги. За разлика от тогава, тази нощ той знаеше какво иска и щеше да го получи без неприятности, без чувство за вина или скърцане със зъби.

Обходи с бегъл поглед апартамента си и реши да поразтреби.

В този миг чу две леки почуквания на вратата си. От ескортната служба му бяха казали, че ще трябва да почака около час.

— Момент, моля — извика той. — Идвам веднага. Един момент.

Погледна часовника си. Половин час по-рано. Е, какво пък. Беше готов за един бърз сеанс и после цяла нощ блажен сън. Рано сутринта на закуска имаше среща с председателя на Националния демократически комитет. Бяха го помолили да организира кампания за набиране на средства за демократите. Председателят беше сваляч на знаменитости от друга категория. Всъщност всички бяха такива.

Той погледна през шпионката на хотелската врата. Добре, добре. Онова, което видя в коридора от другата страна, определено му се понрави. Дори през тази крива леща. Усети как отвътре го заля вълна адреналин. Отвори вратата и усмивката му „петнайсет милиона долара на филм“ автоматично влезе в действие.

— Здрасти, аз съм Джаспър — каза привлекателният мъж на прага. — Приятно ми е да се запознаем, сър.

Майкъл Робинсън се съмняваше, че името на компаньона му наистина е Джаспър. Струваше му се, че имена като Джейк или Клиф биха подхождали много повече на новия му познайник. Той бе малко по-възрастен от очакванията на Майк. Приблизителна възраст около трийсет и петте, която не му пречеше да изглежда повече от приемлив. Всъщност бе почти съвършен. Майкъл Робинсън вече беше твърд, беше си сложил и лубрикант. Въоръжен и опасен, наричаше той това свое състояние на готовност.

— Как се чувстваш тази вечер? — Актьорът протегна ръка и леко докосна десницата на мъжа срещу себе си. Искаше „Джаспър“ да знае, че и той е земен, че парите и славата не са го променили, и което бе най-важно — че е сърдечен човек. Той наистина беше всичко това. „Ю Ес Ей Тудей“^[1] наскоро бе публикувал списък на най-симпатичните звезди на Холивуд. Той фигурираше в него, благодарение на незаменимия си агент и адвокат.

Когато влезе при Майкъл Робинсън в хотелския му апартамент в стил животът на богатите и знаменитите, Джак пусна в ход най-очарователната си усмивка. После затвори вратата след себе си. Прецени, че разполага с около половин час преди пристигането на истинския компаньон от агенцията. Времето бе достатъчно.

Във всеки случай Джил държеше под око фоайето на „Уилърд“, в случай че мъжката проститутка пристигнеше по-рано от очакваното. Щеше да се погрижи за всичко още долу. Джил бе съвършена в детайлите и импровизациите. Беше безупречна.

— Аз съм ваш горещ почитател — заяви Джак на голямата холивудска звезда. — Всъщност следя кариерата ви отблизо.

В този момент Майкъл Робинсън почти прошепна нещо, което би шокирало всичките привърженици на неговите романтични екшъни, независимо дали сред мъжкия или женския пол.

— О, така ли, Джаспър? Винаги ми е приятно да го чуя.

— Кълна се, истина е. — Сам Харисън продължаваше представлението си. — Името ми впрочем е Джак. Джил е долу във фоайето. Може и да сте чували за нас?

Джак изкара една берета със заглушител и я насочи в пространството между дълбоките объркани сини очи на актьора. Стреля. Връзваше се с подхода на Джак и Джил. Знаменитости. Убийство в стил екзекуция. Ексцентрични щрихи и на финала стихове:

Джак и Джил на хълма се качиха

да убиват, да убиват, да убиват.