Джеймс Патерсън
Джак и Джил (21)

18.

Тържественият благотворителен прием, организиран в полза на Съвета по психическо здраве, се провеждаше в петък вечерта в сградата на пенсионния фонд на Еф стрийт и Четвърта. Внушителната бална зала бе на три нива с огромни мраморни колони и над хиляда гости, шумно разположени около искрящите струи на един фонтан. Сервитьорите и сервитьорките носеха шапки в стил Дядо Коледа. Оркестърът енергично подхвана жизнерадостна суингова версия на „Зимна приказка“. Какво невероятно веселие!

А гост водещ на вечерта бе не кой да е, а самата принцеса на Уелс. Сам Харисън също беше там. Джак беше там.

Когато принцеса Даяна влезе в импозантната, потънала в блясък бална зала, той я огледа отблизо. Антуражът й включваше един финансист, за когото се носеха слухове, че ще бъде следващият й съпруг, бразилският посланик със съпругата си и няколко знаменитости от света на висшата мода в Америка. По ирония на съдбата две от манекенките в групата, изглежда, страдаха от лека форма на булимия — нервното разстройство, което бе тормозило Даяна десетина години.

Джак се придвижи още няколко стъпки към принцесата. Беше заинтригуван и имаше сериозни въпроси относно качеството на нейната охрана. Наблюдаваше как момчетата от Тайната служба^[1] правят дискретна обиколка и после остават на пост наоколо с включени слушалки.

Церемониален специалист по тостовете бе доведен чак от Англия, за да вдигне достойна наздравица за кралицата — президент на Съвета — и за домакина Уолтър Аненбърг. Посланикът говори кратко, след което последва пищно, макар и попрепечено и недостатъчно пикантно блюдо — крехко агне в сос „нисоаз“^[2] и зелен боб.

Когато принцесата стана да говори по време на десерта, който включваше портокалов пай с бадеми, портокалов сос и крем „Марсала“, Джак беше на по-малко от трийсет стъпки от нея. Тя носеше скъпа рокля от златиста тафта с пайети, но той я намираше скована, поне за неговия вкус. Големите й крака му напомняха за патето Дейзи от анимационното филмче. Принцеса Дейзи, това бе неговият прякор за Даяна.

Речта й бе много лична, макар и позната на онези, които бяха следили живота й отблизо. Тревожно детство и юношество, изтощителен стремеж към съвършенство, чувство за малоценност и ненавист към себе си. Всичко това, по думите й, я бе довело до „нейната срамна приятелка“ булимията.

За Джак речта й прозвуча странно пресилена и дразнеща. Той изобщо не бе трогнат от самосъжалението на Даяна, нито от полуистерията, която, изглежда, се таеше под повърхността на нейното изпълнение и вероятно на целия й живот.

Публиката определено реагира по различен начин. Дори обикновено студените охранители от Тайната служба приеха емоционално думите на популярната принцеса. Краят на речта й бе посрещнат с оглушителни аплодисменти, които изглеждаха искрени.

После всички присъстващи станаха на крака, в това число и Джак, и продължиха сърдечните, шумни овации. Ако бе протегнал ръка, почти щеше да докосне Даяна. Идеше му да извика: Наздраве за булимията! Наздраве за всички стойностни каузи!

Беше време отново да пристъпи към действие. Дойде моментът за номер две в историята за Джил и Джак. Време за началото на много неща.

Освен това беше негов ред да бъде звезда тази вечер — да свири соло. На приема той наблюдаваше друга известна личност. Бе изучавал нейните навици и маниери на още няколко приема по различни поводи.

На външен вид Натали Шиън бе впечатляваща. Предизвикващата възхищението на своите зрители водеща на телевизионна новинарска емисия бе руса и с токчета изглеждаше около метър и седемдесет и два-три. Беше облечена в семпла класическа рокля от черна коприна. От нея струеше чар, но най-вече класа. Първа класа. Натали Шиън удачно бе описана като „американската кралска персона“, „американската принцеса“.

Джак започна да се придвижва малко след девет и половина. Част от гостите вече танцуваха на музиката на осемчленен оркестър. Непринудените салонни разговори течаха свободно: деловите сделки на Марион Гингрич, търговски проблеми с Китай, затрудненията на Джон Мейджър, планирани ски излети до Аспен, Уислър или Алта.

Натали Шиън бе обърнала три „маргарити“^[3] — чисти, със сол по ръба на чашата. Беше я наблюдавал. Не й личеше, но нямаше начин да не чувства нещо, трябваше да бъде поне леко развеселена.

„Тя е изключително добра актриса“ — мислеше си Джак, когато се озова до нея на един от страничните барове. Майстор на изживяванията за една нощ и любовните връзки за един уикенд. Джил я бе проучила основно. Зная всичко за теб, Натали.

Той направи две крачки встрани и внезапно двамата се озоваха лице в лице. Всъщност почти се сблъскаха. Той усети аромата на парфюма й. Цветя и екзотични подправки. Прекрасно. Дори знаеше забавното име на този мирис — Ескада, акт 2.

— Съжалявам. Извинете — каза той и усети, че страните му поруменяват.

— Няма нищо. Аз не гледах къде вървя. Колко съм непохватна — отвърна Натали и се усмихна. Убийствената й телевизионна усмивка в едър план. Наистина нещо, което трябва да се изживее лично.

Джак се усмихна в отговор и внезапно по очите му пролича, че се е сетил коя е. Той я бе познал.

— Вие никога не забравяте име или лице, вече единайсет години пред камерата — каза той на Натали Шиън. — Мисля, че цитатът е точен.

Натали не пропусна да отвърне на удара му.

— Вие сте Скот Куксън. Запознахме се в „Меридиан“. В началото на септември. Вие сте адвокат в престижна юридическа фирма, разбира се.

Тя се засмя на малката си шега. Хубав смях. Красиви устни и безупречно поддържани зъби. Натали Шиън. Неговата мишена за вечерта.

— Наистина ли сме се запознали в „Меридиан“? — попита тя, проверявайки фактите като един добър репортер, какъвто беше. — И вие сте Скот Куксън?

— „Да“ и на двата въпроса. После имахте още някаква работа в Британското посолство.

— Май и вие никога не забравяте лица и факти — каза тя. Усмивката й остана непроменена. Съвършена, блестяща, почти ефирна. Телевизионната звезда в реалния живот, ако това бе реален живот.

Джак сви рамене и се престори на смутен, което не беше особено трудно в присъствието на Натали.

— Някои лица и някои факти — отвърна той.

— Е — каза Натали, — този път след приема не ме чака още един. Всъщност аз си тръгвам рано от подобни тържества. Дори и да не ви се вярва. Все пак това е една добра причина.

— Съгласен съм. Вярвам в смислените каузи.

— О, и коя е любимата ви кауза?

— „Обществото за предотвратяване на жестокостта към животните“ — отвърна той. — Това е каузата, която за мен има дълбок смисъл.

Опита се да изглежда приятно изненадан, че тя е останала да поговори с него. Можеше да играе тези салонни игри не по-зле от всеки друг, когато му се налагаше, когато поискаше.

— Ако си позволя малката дързост — каза той, — бихте ли обмислили възможността двамата заедно да се махнем оттук? — Неговата много естествена и непретенциозна усмивка смекчи прозвучалата нахално реплика. Въпреки това поканата бе недвусмислена. И явна. Отговорът на Натали Шиън бе от огромна важност и за двамата.

Тя впери поглед в него, леко слисана. „Провали се“ — помисли си той. Или може би в момента играеше роля.

После Натали Шиън се засмя. С гърлен, почти дрезгав смях. Той бе убеден, че никой в Америка не бе чувал този смях през време на превъплъщението й в нейната официална и благопристойна роля на известна телевизионна водеща.

„Горката Натали — помисли си Джак. — Номер две.“