Джеймс Патерсън
Джак и Джил (46)

43.

За „Мис Сайгон“ фотожурналистът бе избрал консервативен тъмносив костюм и раирана рипсена вратовръзка. Представлението се играеше в Кенеди Сентър и всички билети бяха разпродадени.

Беше подстригал късо прошарената си руса коса. Опашката отдавна вече я нямаше. Не носеше и диамантена обица. Едва ли някой от познатите му щеше да го разпознае. Точно както трябваше да бъде отсега нататък, до края на играта.

— Също както едно време — припяваше си тихо Кевин Хокинс, докато пресичаше паркинга пред редакцията на „Ю Ес Ей Тудей“ от другата страна на реката в Рослин.

— Не спирайте печатарските преси — промърмори той. — Може по-късно да ми се появи нещо. Току-виж, тая вечер в Кенеди Сентър изскочила някоя сензация.

Толкова се радваше, че е отново във Вашингтон, където бе живял по различно време в миналото. Освен това беше щастлив да се завърне в играта. Играта на игрите, не можеше да не си го помисли той и го вярваше искрено. Кодово название: Джак и Джил. Интригата не можеше да бъде по-завладяваща. Нямаше накъде повече.

Психологическата му постройка за предстоящата трудна вечер се състоеше от две основни части. Първата бе да стане възможно най-предпазлив, мнителен и параноичен. Втората, също толкова важна, бе да се напомпа със свръхдоза увереност, че ще успее.

Не можеше да се провали. Нямаше да се провали, повтаряше си той. Работата му се състоеше в това да убива. Често някоя известна личност, случваше се и на обществено място, и то, без да го хванат.

На обществено място.

И без да го хванат.

До този момент никога не го бяха залавяли на място.

Струваше му се странно, макар и вече не толкова обезпокоително, че не изпитва никакви или почти никакви угризения, че не чувства вина за убийствата; и едновременно с това можеше да бъде абсолютно нормален в много други области на живота си. Сестра му Айлийн например го наричаше „последният верующ“ и „последният патриот“. Децата й го намираха за най-възхитителния и мил вуйчо Кевин на света. Родителите му в Хъдзън го обожаваха. Радваше се на значителен брой нормални близки приятели из целия свят. И все пак ето го сега, готов да извърши поредното си хладнокръвно убийство. Всъщност очакваше го с нетърпение. Жадуваше го.

Адреналинът му се покачваше, но към набелязаната за тази вечер жертва той не изпитваше абсолютно нищо. На земята живееха милиарди хора, бяха прекалено много. Какво означаваше един човек по-малко?

В същото време той бе изключително предпазлив, когато влезе в бляскавия Кенеди Сентър с неговите искрящи кристални полилеи и гоблени по платна на Матис. За момент вдигна поглед към полилеите в главното фоайе. С тия стотици различни призми и лампички сигурно всеки тежеше по един тон.

Щеше да убие на обществено място, пред всички, залят от ярки светлини, под всички тези призми и лампички.

И да се измъкне невредим!

Билетът му бе закупен предварително и се намираше заключен в един гардероб на гара Юниън Стейшън. Мястото бе зад оркестъра, почти под президентската ложа. Направо идеално. Нарочно пристигна точно когато светлините в салона започнаха да гаснат.

Всъщност, когато дойде антрактът, той се изненада. Толкова скоро. Времето наистина бе минало неусетно. А мелодрамата действително се развиваше.

Погледна часовника си. Девет и петнайсет. Антрактът бе точно по разписание. Полилеите светнаха и Хокинс започна небрежно да оглежда тълпата, която бе във възторг от нашумелия мюзикъл.

За него това бе добре дошло: искрено вълнение, въодушевление, възбудени разговори и глъч. Той бавно стана от меката седалка. А сега да пристъпим към истинската драма на вечерта.

Влезе в главното фоайе, чиито полилеи приличаха на сталактити. Килимът под краката му бе необятно, обагрено в червено море от плюш. Малко по-нататък се издигаше гордият бронзов бюст на Джон Кенеди.

Много уместно и подходящо.

Точно така. Съвсем на място.

Джак и Джил щяха да бъдат най-значимите фигури от убийството на Кенеди насам, а това означаваше повече от трийсет години. Бе щастлив, че е част от всичко това. Всъщност развълнуван. Чувстваше се поласкан от оказаната чест.

За представлението тази вечер ролята на Джак и Джил ще бъде изпълнена от Кевин Хокинс.

Сега наблюдавайте внимателно, вие, почитатели на театъра. Това действие ще бъде незабравимо.