Джеймс Патерсън
Джак и Джил (49)

46.

Всъщност не е никой, Алекс. Как тъй, по дяволите!

Една двайсет и три годишна студентка по право от Джорджтаун бе мъртва. Господи! Нищо не разбирах, струваше ми се напълно безсмислено. Това променяше всичко. И май унищожаваше досегашния модел.

Взех разстоянието от къщи до Кенеди Сентър за рекордно кратко време. Джей Грейър не бе единственият, изтървал нервите си. Закачих буркана на покрива на колата и се понесох като дявол на колела.

Втората част на „Мис Сайгон“ бе отменена. Сцената на убийството се бе разиграла преди по-малко от час и на местопрестъплението все още имаше стотици зяпачи.

Докато вървях към главното фоайе на няколко пъти чух хората да изричат шепнешком „Джак и Джил“. Страхът сред тълпата присъстваше осезаемо, почти физически. Когато пристигнах на местопрестъплението в десет и петнайсет, много подробности от убийството Кенеди Сентър вече не ми даваха мира. Имаше известни прилики с предишните убийства на Джак и Джил. Бе оставена бележка в рима. Работата бе свършена хладнокръвно и професионално. Единствен изстрел.

Но едновременно с това имаше и огромни разлики. Изглежда, бяха разчупили собствения си модел.

Или може би подражател? Възможно. Но не ми се виждаше правдоподобно. И все пак нищо не можеше и не трябваше да се пропуска. Нито от мен, нито от когото и да било от работещите по случая.

Неочаквани моменти се впиваха в съзнанието ми, докато си проправях път през любопитната, ужасена и дори зашеметена тълпа на Ню Хемпшир авеню. Студентката по право не бе някаква национално значима фигура. Защо тогава бе убита? Джей Грейър я бе определил като никой. Освен това каза, че не е и дъщеря на някоя знаменитост. Бе отишла на театър със съдията от Върховния съд Томас Хенри Франклин, но това не бе равнозначно на преследване и убийство на някоя известна личност.

Шарлот Кинси беше никой.

Убийството просто не съответстваше на модела. Джак и Джил бяха поели огромен риск, избирайки за деянието си такова обществено място. Другите убийства до този момент бяха частни случаи, по-безопасни и контролируеми.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега пък какво бяха намислили? Всичко това променяше ли се? Ескалираше ли? Защо бяха нарушили модела? Нима убийците навлизаха в нова, по-безразборна фаза?

Или бях пропуснал основната им идея? Нима всички ние се бяхме разминали с истинския модел, който двамата изграждаха? Или пък случилото се в Кенеди Сентър беше грешка?

Може би най-накрая бяха допуснали грешка.

Това бе най-смелата ни надежда. Тя щеше да покаже, че те не са непобедими. Дано да е проклета грешка! Моля се да е първата им. Все едно — който и да е бил, се е измъкнал хитро.

В опразненото фоайе, дълго около двеста метра, бяха останали само полицейски служители и екипите от съдебната медицина и моргата. Забелязах агент Грейър и отидох при него. Джей изглеждаше като човек, който не бе спал седмици наред и който вероятно повече никога вече нямаше да може да заспи.

— Алекс, благодаря ти, че пристигна толкова бързо — каза агентът от Тайната служба. До този момент ми харесваше да работим заедно. Беше умен и уравновесен, нямаше нищо общо с каквито и да било нечистоплътни истории.

Беше старомодно отдаден на работата си, особено предан на президента и като институция, и като личност.

— Нещо съществено до момента? — попитах аз. — Освен поредния труп. И стихотворението.

Грейър извъртя поглед към бляскавите полилеи над нас.

— О, да. Определено, Алекс. Научихме още нещо за убитата студентка. Шарлот Кинси е била едва в началото на втората си година в Джорджтаунския факултет по право. Очевидно е била страшно умна. Курсовата си работа е направила в Нюйоркския университет. Въпреки това е имала само средни оценки.

— Как се вмества в модела една студентка по право? Освен ако не са стреляли по съдия Франклин, без да успеят да го улучат. Откакто тръгнах за насам, се мъча да направя връзката. Нищо не ми идва наум. Освен че може би Джак и Джил си играят с нас?

Грейър кимна.

— Определено. Във всеки случай твоята теория за незаконен секс все още е не е оборена. Знаем защо Шарлот Кинси не е била отлична в Джорджтаун. Прекарвала е доста пълноценно време с някои особено важни мъже тук в града. Много хубаво момиче, както сам ще се увериш след минута. Лъскави черни коси, дълги до кръста. Страхотна фигура. Съмнителен морал. От нея щеше да излезе невероятен адвокат.

Двамата отидохме до тялото на мъртвата. Студентката по право лежеше с извърнато от нас лице.

До тялото бе и чантата, която бе носила. Не можех да видя никъде рана от куршум. Шарлот Кинси изобщо не изглеждаше наранена. Имаше такъв вид, сякаш просто бе решила да подремне на пода на терасата на Кенеди Сентър. Устата й бе леко отворена, като че ли бе искала да вдиша последна глътка речен въздух.

— Хайде, казвай — подканих Джей Грейър, защото знаех, че има още по случая. — Коя е тя?

— Е, все пак се оказа някой. Била е любовница на президента Бърнс — отвърна той. — Виждала се и с него. Онази нощ се е измъкнал тайно от Белия дом и е отишъл на среща с нея. Затова са я убили, Алекс. Буквално пред очите ни.

Усетих гърдите си като в менгеме, когато се надвесих над мъртвото тяло. Пак клаустрофобията. Тя беше невероятно красива. Двайсет и три годишна. В разцвета на младостта си. Един изстрел в сърцето я бе прекратил завинаги.

Прочетох бележката, която бяха оставили в чантата на момичето.

Джак и Джил на Хълма се качиха.

Любовницата ви в заблуда беше, сър,

пионка проста, но сега е мъртва.

Скоро ще се доберем и до вас, сър.

Поетичните им умения като че ли не се подобряваха. Така или иначе, Бог да ни е на помощ. И особено на президента Томас Бърнс.

Скоро ще се доберем и до вас, сър.