Джеймс Патерсън
Джак и Джил (84)

81.

В хотела нещо очевидно не беше наред. Не бяхме стояли в „Уолдорф“ и няколко минути, когато си дадох сметка, че има сериозен пробив по отношение на сигурността. Виждах начина, по който кръгът от агенти на Тайната служба се сключваше около президента Бърнс и неговата съпруга, докато двамата влизаха в блестящото фоайе.

Томас и Сали Бърнс бързо бяха съпроводени до апартамента им на двайсет и първия етаж. Знаех упражнението наизуст. Инспекторите от нюйоркската полиция работеха в тясна връзка с наряда от Тайната служба. Те бяха проверили всеки възможен и невъзможен метод за проникване в „Уолдорф“, включително тунели, канализации и подземни проходи. Точно преди пристигането ни хотелът бе претърсен за бомби от специално обучени кучета.

— Алекс — чух зад гърба си. Джей Грейър ми махна. — Вече имаме малък проблем. Не знам точно как са успели да го направят. Те определено са тук, в Ню Йорк. Джак и Джил са тук.

— Какво, по дяволите, става, Джей? — попитах агента от Тайната служба, докато крачехме бързо покрай стъклените витрини с еднолитрови шишета парфюм и скъпи аксесоари.

Джей Грейър ме поведе към административните офиси, които се падаха точно зад регистратурата във фоайето. Помещението вече бе пълно с агенти от Тайната служба и ФБР, както и с шефове на нюйоркската полиция. Като че ли всички приемаха информацията от слушалки или от ръчни предаватели. Изглеждаха стреснати, включително и управата на хотела с техния собствен началник на охраната и гордото твърдение, че от Хувър^[1] насам не е имало президент, който да не е отсядал в „Уолдорф“. Грей най-накрая се обърна към мен.

— Преди десет минути пристигнаха цветя. От нашите приятели Джак и Джил. С цветята дойде и поредното стихотворение.

— Нека го погледна. Ако обичате, да видя бележката.

Посланието беше оставено на махагоновото бюро до букет кървавочервени рози. Прочетох го, а в това време Грейър надничаше през рамото ми.

Джак и Джил на хълма се качиха

и на Шефа цветя подариха.

Ние тука сме в града

и броим часовете ти до смъртта.

— Искат да повярваме, че са невменяеми — казах на Джей. — Всичко е дяволски последователно и е част от някакъв общ план. Те определено знаят какво вършат, а ние определено не.

Освен това Джак и Джил със сигурност бяха в Ню Йорк.