Джеймс Патерсън
Джак и Джил (34)

31.

В петък вечерта Джак и Джил отседнаха в скъп апартамент в „Четирите сезона“ — един от най-хубавите хотели на територията на Вашингтон. Никой не бе набелязан да умре в луксозния хотел. Във всеки случай поне те нямаха никого предвид. Всъщност убийците възнамеряваха да си почиват в събота и неделя, докато всички останали във Вашингтон и особено гениите от полицията се варяха в собствения си сос.

Каква невероятна наслада представляваше уикендът. Каква великолепна идея. Струващият шестстотин долара на вечер апартамент гледаше към един ъгъл на Джорджтаун и те не го напуснаха нито за миг. В петък вечерта дойде масажистка за двоен сеанс шиацу. В събота сутринта Сара си направи маска на лицето и маникюр. За събота вечерта от румсървиса им бе изпратен специален готвач и той им приготви блюдата в стаята. Освен това Сам бе поръчал при пристигането им да бъдат доставени четирийсет и осем бели рози. Раят бе отново в краката им. Те чувстваха, че го заслужават след онова, което бяха свършили до този момент.

— Всичко е тъй невероятно упадъчно! Една постмодернистична, дълбоко социално несправедлива вълшебна приказка — възкликна Сара. Тя бе в особено приповдигнато настроение. — Всеки миг ми доставя безкрайно удоволствие!

— А всеки милиметър? — попита Сам. Единствено той умееше по този начин да засяга подобна деликатна тема, и го правеше успешно.

Сара се усмихна и усети как в тялото й нахлува горещина. Тя го погледна с ласкави и питащи очи.

— Всъщност да.

Той бе дълбоко в нея, движеше се бавно и нежно, а тя се питаше дали той я обича искрено. Копнееше за любовта му с цялото си същество, но не вярваше, не можеше да повярва, че е възможно. В края на краищата тя бе Сара неудачникът, Сара робът, Сара търтеят.

Как би могъл той да се влюби в нея? И все пак понякога добиваше чувството, че е истина. „Нима за него и това е част от играта?“ — питаше се Сара.

Пръстите й се плъзгаха по гърдите му, играеха си с косъмчетата по тях. Докосваше всяка негова част: красивото му лице, шията, стомаха, задника, висящите тестиси, които изглеждаха като на бик. Тя се изви в дъга от желание да бъде колкото се може по-близко, жадна за всеки милиметър от него, да, за всичко негово. Дори за истинското му име, което той никога не би й казал.

— Спечелихме си този уикенд — каза Сам. — Освен това ни е нужен, Сара. Почивката и отдихът са действителна, неделима част от войната. Оттук нататък Джак и Джил ще стават все по-безкомпромисни. Сега вече всичко ескалира.

Сара се взря в лицето на Сам и не можа да сдържи усмивката си. Господи, как обичаше да бъде с него! Под него, над него, отстрани, отдолу. Обожаваше допира му — понякога настоятелен, понякога така невероятно нежен. Тя обичаше, да, всеки милиметър от него.

Никога по-рано не се бе чувствала така, нито пък бе предполагала, че е възможно. Дори би се обзаложила, че е изключено това да се случи с нея. В известен смисъл тя бе заложила всичко, нали? За каузата, но и за Сам, за това, което ставаше в момента.

Сам също бе невероятен романтик. Бе толкова неочаквано от страна на Воина. Никой от мъжете, които бе познавала по-рано, не би направил нещо подобно. Този апартамент в „Четирите сезона“ бе негова идея, просто защото тя бе споменала веднъж, че това е любимият й хотел във Вашингтон.

— Кажи ми — прошепна тя, докато се любеха, — искаш ли да знаеш кой е най-любимият ми хотел на земята?

Той схвана шегата, винаги разбираше хумора й, както и особената ирония в репликите й. Големите му сини очи заискриха. Той се усмихна. Имаше ослепително бели зъби и толкова срамежлива обезоръжаваща усмивка. Тя си помисли, че той е много по-красив от Майкъл Робинсън. Сам бе екшън герой от реалността. Воинът. В една истинска война за оцеляване, най-важната война на съвремието. Те и двамата вярваха, че това е истина.

— Моля те, не ми казвай отговора — засмя се той. — Не смей да ми съобщаваш най-любимия си хотел на света. Нали тогава ще трябва да те заведа там. Недей, Сара!

— „Чиприани“ във Венеция — изрече на един дъх Сара през смях.

В действителност тя никога не бе отсядала там, но бе чела много за него. Бе чела за всичко, но доскоро бе изпитала толкова малко. Сара — неспасяемият книжен плъх, Сара библиофилът, Сара нищожеството. Е, вече не. Сега тя живееше може би по-добре от всеки друг. Сара неудачницата се радва на живота!

— Добре тогава. Когато всичко това свърши, а то ще свърши, ще отидем във Венеция на почивка. Обещавам ти. Значи „Чиприани“.

— И късна неделна закуска в „Даниели“ — прошепна тя в бузата му. — Обещаваш ли?

— Разбира се. Къде другаде, ако не в „Даниели“? Дадено. Щом това приключи.

— Ще стане по-лошо, нали? — попита тя, притискайки се по-силно в мускулестото му тяло.

— Да. Но не и тази вечер, Джили. Не и тази вечер, любов моя. Затова нека не разваляме настоящето с твърде много мисъл за утрешния ден. Не превръщай прекрасния уикенд в кошмарен понеделник.

Сам беше прав, разбира се. Той бе разумен човек. Отново започна да се движи върху нея. И се понесе като течение на бърза река. Беше толкова всеотдаен и прекрасен любовник; бе едновременно учител и ученик; знаеше как да дава и да взима в леглото. И най-важното, Сам знаеше как да я изтръгне от самата нея. Господи, тя имаше нужда от това, завинаги, както изглежда. Да се освободи от себе си. Да не бъде повече неудачник. Никога вече. Обеща си го.

Сара здраво стисна устни. Изживявайки удоволствие? Или болка? Вече дори не беше сигурна. Затвори очи и почти веднага ги отвори отново. Искаше да гледа.

Той се задържа над нея, все едно че бе спрял както правеше лицеви опори.

— Значи никога не си била в „Чиприани“, маймунска муцунке? — попита той. Страните му дори не бяха поруменели. Държеше се над нея без всякакво усилие. Тялото му бе толкова красиво, силно и гъвкаво, здраво като скала. Сара също бе в добра форма, но Сам бе просто възхитителен.

Той я наричаше „маймунска муцунка“ като във филма „Подозрение“ на Хичкок. Всъщност не беше кой знае какъв филм, но за тях бе попаднал в целта. Бе уцелил тяхната уязвима точка. Откакто го бяха гледали, тя бе Лена — героинята на Джоун Фонтейн. Той бе Джони, чиято роля се изпълняваше от Кари Грант. Джони наричаше Лена „маймунска муцунка“.

В края на филма Лена и Джони се носеха с колата и се гмурваха в залеза на Ривиерата, вероятно за да заживеят щастливо до края на дните си. Филмът на Хичкок бе елегантна, находчива, тайнствена игра, точно като тази.

Тяхната игра. Най-изящната игра, която двама души бяха играли заедно.

„Ще потънем ли в залеза след всичко това — запита се Сара Роузън. — О, не мисля. Не вярвам. Какво ще стане с нас тогава? О, какво ще стане с нас? Какво ще се случи с Джак и Джил?“

— Била съм в „Чиприани“ единствено в сънищата си — призна тя на Сам. — Само на сън. И все пак, да, била съм там много пъти.

— Всичко това сън ли е, маймунска муцунке? — попита Сам. За момент изражението му стана сериозно. Тя не можеше да не си помисли колко скъпоценен бе всеки подобен миг и колко мимолетен. Тайно бе копняла за всичко това през целия си живот, за едно наистина романтично изживяване.

— Мисля, че е сън, да. Във всеки случай прилича на сън. И все пак моля те, не ме събуждай, Сам!

— Не е сън — прошепна Сам. — Аз те обичам. Ти си най-привлекателната жена, която съм срещал. Наистина, Сара. За мен ти си като пребиваване в „Чиприани“, но всеки ден. Моля те, повярвай ми, Маймунска муцунке. Вярвай в нас. Аз го правя.

Той обгърна гърба й и я придърпа към себе си. Тя почувства свежестта на дъха му, аромата на одеколона му, собствения му мирис.

Той започна да се движи вътре в нея и тя усети как постепенно се стапя и се превръща в течна сила. Обичаше го, наистина, наистина, наистина. Ръцете й пробягваха по цялото му тяло — ласкави, обсебващи. Никога не бе изживявала нещо подобно, нито веднъж през целия си живот.

Тя се плъзна нагоре-надолу по дългия мощен ствол, по силната му невероятна мъжественост. Сара вече не беше в състояние да се спре, нито го искаше. Задавяше се от собствената си страст.

Чу вика си и почти не можа да се познае. Устреми се към него в прост ритъм, който непрестанно се ускоряваше, докато двамата все повече се приближаваха към мига на единението — Джак и Джил, Джак и Джил, Джак и Джил, Джак и Джил!