Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jack and Jill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Джак и Джил

Преводач: Людмила Левкова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КОЛИБРИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „АБАГАР“

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-099-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6711

История

  1. — Добавяне

47.

Сутринта след убийството се качих на колата и изминах осем мили до седалището на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния. Исках да прекарам известно време с Джийн Стърлинг, главен инспектор в ЦРУ и представител на Управлението в спешния екип. Дон Хамърман ми бе дал съвсем ясно да разбера, че ЦРУ се включва поради възможността зад Джак и Джил да стоят чужди сили. Дори и да бе само предположение, то трябваше да се провери. Лично аз имах подозрения, че това не бе единствената причина за намесата на ЦРУ.

По всяка вероятност от Управлението разполагаха с някаква следа, която си струваше да бъде проверена. От скандала с Олдрич Еймс[1] и прокарания впоследствие Указ за пълномощията на разузнавателните служби, ЦРУ се задължаваха при необходимост да ни запознават с наличната информация. Такъв беше сега законът.

Помнех много добре генералния инспектор от нашата първа среща в Белия дом. Тогава Джийн Стърлинг предимно слушаше, но когато се изказваше по някакъв въпрос, бе изключително красноречива и точна. Дон Хамърман ми каза, че години наред, преди да започне работа в системата на ЦРУ, тя е била преподавател по право в университета във Вирджиния. Сега задължението й бе да съдейства за прочистването на Управлението отвътре. Задачата ми се струваше неосъществима и безспорно обезсърчителна. Хамърман ми каза, че включването на Джийн Стърлинг в спешния екип се дължи на една основна причина: тя бе най-големият ум на Управлението.

Офисът й се намираше на седмия етаж на модерната сива сграда, седалище на щаба на ЦРУ Регистрирах типичния за Управлението вътрешен дизайн — многобройни, изключително тесни коридори, зеленикаво флуоресцентно осветление навсякъде, цифрови ключалки на повечето врати. Ето го в цялото му великолепие ЦРУ, ангелът отмъстител на външната политика на Съединените щати.

Джийн Стърлинг ме посрещна в застланото със сив килим преддверие на кабинета си.

— Благодаря ви, че дойдохте, д-р Крос. Обещавам, че следващия път ще се срещнем във Вашингтон. Сега обаче реших, че е най-добре да ви поканя тук. Мисля, че докато приключим тази сутрин, ще разберете защо.

— Всъщност шофирането насам беше приятно. Имах нужда от това бягство — признах й аз. — Половин час в собствената си компания. И Касандра Уилсън на касетофона. „Синя светлина до зори“. Не беше толкова зле.

— Мисля, че знам точно какво имате предвид. И все пак, повярвайте ми, това няма да е преследване на недостижимото. Имам да обсъдя с вас нещо интересно. Управлението с основание бе ангажирано със случая, д-р Крос. Ще видите след минута.

Джийн Стърлинг със сигурност бе твърде далеч от браминския[2] стереотип в ЦРУ, характерен за шейсетте и седемдесетте години. Тя говореше с дружелюбен, непринуден тон, но бе член на ръководството на Оперативния отдел в Управлението. Считаха я за ключова фигура в промяната на политиката на ЦРУ и дори за самото му оцеляване.

Влязохме в просторния й кабинет. От две страни се разкриваше впечатляващ изглед към гора, а от трета — към залесен двор. Седнахме до ниска стъклена маса, отрупана с книги и с официални на вид документи. По стените бяха окачени снимки на семейството й. Чудесни деца, отбелязах неволно. Симпатичен съпруг, висок и слаб. Тя самата също бе висока, руса, но малко по-натежала, отколкото беше редно за нея. Имаше сърдечна усмивка, с леко изразена горна захапка и едва доловим намек за селски произход.

— Изникна нещо важно — каза тя, — но преди да пристъпя към него, чух, че пистолетът, използван в Кенеди Сентър, бил различен от оръжието, употребено при предните убийства. Това повдига някой и друг въпрос, поне в собствената ми глава. Възможно ли е убийството в Кенеди Сентър да е било „имитация“?

— Мисля, че не — отвърнах. — Освен ако „имитаторът“ и Джак или Джил случайно се окажат с един и същи почерк. Не, последното стихотворение със сигурност беше от тях. Освен това смятам, че влиза в категорията дебнене на знаменитости.

— Още един въпрос — добави Джийн Стърлинг. — Той е съвсем страничен, Алекс, тъй че имайте търпение. Нашите специалисти извършват проучване, но засега нямаме информация за някакво психологическо изследване върху професионални убийци. Говоря за онзи тип изчерпателни данни, използвани от армията, Департамента за борба с наркотиците и Управлението. Да знаете нещо в тази връзка? За момента не разполагаме дори с обзорно проучване.

Имах чувството, че неусетно навлизаме в темата, която Джийн Стърлинг искаше да обсъдим. Може би това бе още една причина, поради която началникът на вътрешните работи на Управлението бе включен в спешния екип. Наемни убийци за армията и ЦРУ. Знаех, че съществуват и че някои от тях живеят в околността на Вашингтон. Знаех, освен това, че са регистрирани някъде, но не и в полицията на Вашингтон. Може би затова понякога ги наричаха „призраците“.

— По психологическите списания няма много материали за убийства — поясних аз на Джийн Стърлинг. — Преди няколко години един преподавател от Джорджтаунския университет, когото познавам, проведе интересно проучване. След обзор на периодиката той издири няколко хиляди за самоубийства, но за убийства бяха по-малко петдесет. Чел съм и няколко студентски разработки, писани в Куонтико. Няма много материал и за политически убийци. Поне доколкото знам. Предполагам, че е трудно да се намерят изследвани лица за интервю.

— Мога да ви осигуря информатор за събеседване — каза Джийн Стърлинг. — Мисля, че по някакъв начин това може да се окаже полезно за разследването.

— Накъде биете? — Внезапно у мен възникнаха куп въпроси. В главата ми зазвъняха познати предупредителни сигнали.

По лицето й пробяга болезнено изражение. Пое си дъх много бавно и чак тогава заговори.

— Извършихме широко психологическо проучване на нашите ликвидационни агенти, Алекс. В армията също, както ме увериха. Аз лично се запознах с част от докладите.

Стомахът ми все повече се стягаше. Вратът и раменете — също. Но безспорно се радвах, че бях отделил време да посетя Лангли.

— Тъй като се занимавам с тази работа вече близо единайсет месеца, ми се наложи да отворя куп тъмни, тайни шкафове тук в Лангли и другаде. Само по случая Олдрич Еймс проведох над триста подробни интервюта. Можете да си представите какви прикрития сме използвали през всичките тези години. Всъщност едва ли. Аз лично не бих, макар че работя тук.

Все още не бях сигурен накъде биеше Джийн Стърлинг. Въпреки това тя бе успяла напълно да ангажира вниманието ми.

— Смятаме, че един от бившите ни наемни убийци може да е извън контрол. Всъщност сме убедени в това, Алекс. Ето защо ЦРУ участва в спешния екип. Не изключваме възможността Джак да е някой от нашите.

Бележки

[1] Американски служител в ЦРУ, натоварен с разкриването на съветски шпиони, сам той станал един от най-успешните двойни агенти за Съветския Съюз и по-късно за Русия. — Б.пр.

[2] Брамин — член на върховна или жреческа каста в Индия, която изповядва древното религиозно-философско учение за кастовата система, залегнало в основата на индуизма. — Б.пр.