Джеймс Патерсън
Джак и Джил (20)

17.

Това наистина беше шантаво, откачено, безумно. Беше направо жестоко! Убиецът искаше да го направи отново, и то незабавно. На минутата. Искаше да очисти и двамата. Само колко газ щеше да има. И каква огромна искра.

Беше ги наблюдавал отдалече — баща и син. Мислеше за собствения си баща, онзи никаквец.

После видя как високата красива учителка махна с ръка и се качи в колата си. Инстинктивно изпита омраза и към нея. Жалка негърска кучка! Как само цъфна в лицемерна даскалска усмивка.

БАМ! БАМ! БАМ!

Три безупречни изстрела в главата.

Три глави, които се пръскат като зрели пъпеши.

Ето какво заслужаваха всички. Екзекуция по кратката процедура.

Докато наблюдаваше сцената край училището, в главата му започна да се оформя една наистина язвителна мисъл. Той вече знаеше много неща за Алекс Крос. Крос беше неговият инспектор, нали тъй? Бяха му поверили неговия случай, нали? Значи Крос беше неговата жертва. Ченге, също като родния му баща.

Най-интересното беше, че никой не обърна внимание на първото убийство. То си остана почти незабелязано. Вестниците във Вашингтон го подминаха ей така. Както и телевизията. Никой не го беше грижа за едно малко черно момиченце от Югоизточния район.

Интересуваха се единствено от Джак и Джил. Бели богаташи, които трепереха за живота си. Пъзльовци! Е, майната им на Джак и Джил. Той беше по-добър от Джак и Джил и възнамеряваше да им го докаже.

Директорката на училището мина покрай скривалището му в един избуял храсталак. Много добре знаеше коя е тя. Госпожа Джонсън. Уитни Хюстън на Югоизточния район. Майната й!

Бавно отмести поглед към Алекс Крос и сина му. Усети как вътре в него избликна гняв, който все повече нарастваше и заплашваше да го погълне. Сякаш някой отново бе натиснал тайното му копче. Космите на врата му настръхнаха. Пред очите му започна да се спуска червена пелена, усети как мозъкът му потъва в червена мъгла. Нечия кръв, нали? На Крос? На сина му? Идеята да умрат заедно му допадна страхотно. Той би могъл да се погрижи, човече.

Проследи Алекс Крос и сина му до техния дом — вече побеснял, но на безопасна дистанция. Мислеше върху това какво ще бъде следващото му действие.

Той беше по-добър от Джак и Джил.

Щеше да го докаже и на Крос, и на всички останали.