Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анна Каренина, –1877 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 189 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Допълнителна корекция – сливане и разделяне на абзаци

Съпоставени текстове

IX

 

Въпреки своя лекомислен наглед светски живот Вронски беше човек, който мразеше безредието. Още на младини, когато беше в корпуса, той изпита унижението на отказа: веднъж бе объркал сметките си и бе поискал пари назаем и оттогава нито веднъж не се остави да изпадне в такова положение.

За да може винаги да държи работите си в ред, в зависимост от обстоятелствата, той по-често или по-рядко, около пет пъти през годината, се уединяваше и поставяше наясно всички свои работи. Това нещо той наричаше „да си разчистиш сметките“ или faire la lessive[1].

На другия ден след надбягванията Вронски се събуди късно и без да се обръсне и изкъпе, облече китела си и като пръсна по масата пари, сметки и писма, се залови за работа. Петрицки знаеше, че в такова положение той е сърдит и затова, когато се събуди и видя другаря си до писмената маса, тихо се облече и излезе, за да не му пречи.

Всеки човек, който познава до най-малки подробности цялата сложност на условията, които го заобикалят, без да иска, предполага, че сложността на тия условия и трудността за изясняването им е само негова лична, случайна особеност и никак не мисли, че и другите като него са заобиколени от също такава сложност на своите лични условия. Така се струваше и на Вронски. И не без вътрешна гордост и без основание той мислеше, че всеки друг на негово място, ако се намираше в същите трудни условия, отдавна би объркал сметките си и би бил принуден да постъпи лошо. Но Вронски чувствуваше, че сега именно му е необходимо да оправи сметките и да изясни положението си, за да не се забърка.

Първото, за което, като най-лесно, се залови Вронски, бяха паричните работи. След като написа с дребния си почерк върху лист за писма всичко, което дължеше, той събра сумата и намери, че има да дава седемнадесет хиляди и няколкостотин рубли, които той подчерта за по-голяма ясност. След това пресметна парите си и влога в банковата книжка и намери, че му остават хиляда и осемстотин рубли, а до Нова година не очакваше да получи други пари. Като прочете списъка на дълговете си, Вронски го преписа и раздели на три разреда. Към първия разред се отнасяха дълговете, които трябваше да плати веднага или във всеки случай за изплащането на които трябваше да има готови пари, така че при поискването им да не се бави нито миг. Тия дългове бяха около четири хиляди: хиляда и петстотин за коня и две хиляди и петстотин за поръчителство на младия му другар Веневски, от когото един нечестен играч бе спечелил тия пари в присъствието на Вронски. Вронски още тогава искаше да даде парите (те бяха у него), но Веневски и Яшвин настояваха да ги платят те, а не Вронски, който и без това не играеше. Всичко това бе отлично, но Вронски знаеше, че в тая мръсна работа, макар и да бе взел участие само с това, че бе гарантирал на думи за Веневски, той трябва да има тия две хиляди и петстотин рубли, за да ги хвърли на мошеника и да няма никакви разговори с него. И така, по тоя пръв, най-важен отдел трябваше да има четири хиляди рубли. Във втория отдел, осем хиляди, бяха по-маловажни дългове. Това бяха дългове предимно към конюшнята при хиподрума, към доставчика на овес и сено, към англичанина, към сарача и така нататък. По тия дългове трябваше също да раздаде към две хиляди, за да бъде напълно спокоен. Последният отдел от дълговете — към някои магазини, хотели и шивача — бяха такива, за които нямаше какво да мисли. Така че за текущи разходи му трябваха поне шест хиляди, а имаше само хиляда и осемстотин. За един човек със сто хиляди рубли доход, както изчисляваха всички състоянието на Вронски, такива дългове, изглежда, не можеха да бъдат затруднителни; но работата е там, че той далеч нямаше тия сто хиляди. Само грамадният имот на баща му даваше двеста хиляди рубли годишен доход, но той не бе поделен между братята. Когато по-големият брат се ожени със сума дългове за княгиня Варя Чиркова, дъщеря на един декабрист без всякакво състояние, Алексей бе отстъпил на брат си пелия доход от имота на баща им, като уговориха да получава само по двадесет и пет хиляди годишно. Тогава Алексей бе казал на брат си, че тия пари ще му стигнат, докато се ожени, което сигурно няма да стане никога. И братът, който командуваше един от най-добрите полкове и който току-що се бе оженил, не можеше да не приеме тоя подарък. Майката имаше отделни имоти и освен уговорените двадесет и пет хиляди рубли даваше всяка година на Алексей още около двадесет и Алексей ги изхарчваше всички. В последно време майка му, след като се скара с него заради любовната му връзка и заминаването му от Москва, престана да му изпраща пари. И поради това Вронски, който бе свикнал вече да харчи по четиридесет и пет хиляди рубли, а бе получил тая година само двадесет и пет хиляди, сега се намираше в затруднение. За да излезе от това затруднение, той не можеше да иска пари от майка си. Последното й писмо, което той получи предишния ден, го разсърди най-вече с това, че тя му загатваше в него, че е готова да му помага, за да успее в обществото и в службата, но не и за да води живот, който скандализира цялото отбрано общество. Желанието на майка му да го подкупи го оскърби до дъното на душата и го накара да охладнее още повече към нея. Но той не можеше да се отрече от дадената си великодушна дума, макар че, предвиждайки смътно някои случайности във връзката си с Каренина, чувствуваше сега, че тая великодушна дума е била дадена лекомислено, защото, макар и да не е женен, могат да му потрябват и стоте хиляди рубли от дохода. Но той не можеше да се отрече от думата си. Достатъчно беше само да си спомни за братовата си жена, да си спомни как тая мила, славна Варя му споменаваше при всеки удобен случай, че няма да забрави великодушието му и че го цени, за да разбере, че е невъзможно да си вземе назад даденото. Това беше също така невъзможно, както да набие жена, да открадне или да излъже. Възможно бе и трябваше да направи само едно, на което Вронски се и реши, без да се колебае нито за миг: да вземе пари от лихваря, десет хиляди, което не ще бъде трудно, да намали изобщо разходите си и да продаде спортните си коне. След като реши това, той веднага написа една бележка до Роландаки, който неведнъж му бе предлагал да купи конете. Сетне изпрати да съобщят на англичанина и лихваря и разхвърли по сметките парите, които имаше. Свърши тия работи и написа студен и остър отговор на майчиното си писмо. А след това извади от портфейла си три писъмца от Ана, прочете ги, изгори ги и като си спомни вчерашния си разговор с нея, се замисли.

Бележки

[1] Да се изпереш.