Лев Толстой
Ана Каренина (83)

IV

Когато наближи Петербург, Алексей Александрович не само се бе спрял напълно на това решение, но и състави в ума си писмото, което ще пише до жена си. Той влезе в стаята на вратаря, погледна писмата и книжата, донесени от министерството, и заповяда да ги внесат след него в кабинета.

— Днес няма да приемате никого — отговори той на въпроса на вратаря, като подчерта думите „няма да приемате“ с известно удоволствие, което беше признак на доброто му настроение.

В кабинета си Алексей Александрович мина два пъти насам-натам, спря се до грамадната си писмена маса, на която бяха вече запалени от влезлия преди него камериер шест свещи, изпука с пръстите си и седна, подреждайки писмените принадлежности. Той се облакъти на масата, наведе глава настрани, помисли един миг и започна да пише, без да спре нито секунда. Пишеше без обръщение и на френски, като си служеше с местоимението „вие“, което няма оня характер на студенина, какъвто има на руски език.

„При последния ни разговор ви изказах моето намерение да ви съобщя решението си относно предмета на тоя разговор. След като обмислих внимателно всичко, пиша ви сега, за да изпълня това обещание. Моето решение е следното: каквито и да са вашите постъпки, аз нямам право да скъсвам връзките, с които сме свързани по волята на всевишния. Семейството не може да се разруши поради каприза, произвола или дори поради престъплението на единия от съпрузите и нашият живот трябва да продължи, както е било досега. Това е необходимо за мене, за вас, за нашия син. Напълно съм уверен, че сте се разкаяли и се разкайвате за това, което служи като повод на това ми писмо, и че ще ми помогнете да изскубнем от корен причината за несъгласието ни и да забравим миналото. В противен случай сама можете да си представите какво очаква вас и вашия син. Върху всичко това се надявам да си поговорим по-подробно при една лична среща. Понеже курортният сезон свършва, бих ви помолил да се пренесете в Петербург колкото може по-скоро, не по-късно от вторник. Ще бъдат направени всички необходими нареждания за пренасянето ви. Моля да си вземете бележка, че придавам особено значение на изпълнението на тая ми молба.

А. Каренин

 

P.S. В писмото си прилагам и пари, които могат да ви потрябват за разноски.“

Той прочете писмото и остана доволен, особено от това, че се сети да приложи пари: нямаше ни жестока дума, ни укор, но нямаше и снизходителност. И главно — прехвърлен бе златен мост за връщане. След като сгъна писмото и го заглади с големия масивен нож от слонова кост и след като го сложи в плик заедно с парите, той позвъни с удоволствие, каквото винаги изпитваше, когато боравеше с хубаво подредените си писмени принадлежности.

— Ще го дадеш на куриера да го занесе утре на Ана Аркадиевна във вилата — каза той и стана.

— Слушам, ваше превъзходителство; да ви донеса ли чая в кабинета?

Алексей Александрович нареди да му донесат чая в кабинета и като си играеше с масивния нож, тръгна към креслото, до което бе приготвена лампа и една зачетена френска книга върху евгюбическите надписи. Над креслото висеше овален портрет на Ана в златна рамка, нарисуван прекрасно от един знаменит художник. Алексей Александрович го погледна. Непроницаемите очи го гледаха иронично и дръзко както през последната вечер на обяснението им. Непоносимо дръзко и предизвикателно подействуваха на Алексей Александрович отлично нарисуваните от художника черна дантела на главата, черни коси и прекрасна бяла ръка с отрупан с пръстени безимен пръст. Като погледа около минута портрета, Алексей Александрович изтръпна дотолкова, че устните му се разтрепериха и издадоха звука „брр“ и той се извърна. Бързо седна в креслото, разтвори книгата. Опита се да чете, но никак не можеше да възстанови в себе си предишния твърде жив интерес към евгюбическите надписи. Гледаше в книгата и мислеше за друго. Но не мислеше за жена си, а за едно изникнало напоследък усложнение в държавническата му дейност, което по това време съставяше главния интерес на службата му. Той чувствуваше, че по-дълбоко от когато и да било вниква сега в това усложнение и че в главата му се заражда — той можеше да каже това, без да се самоизмамва — една капитална мисъл, която трябва да оправи цялата тая работа, да го издигне в служебната му кариера, да обори враговете му и поради това да донесе твърде голяма полза на държавата. Още щом слугата му поднесе чая и излезе от стаята, Алексей Александрович стана и пристъпи до писмената си маса.

Премести в средата на масата чантата с текущите преписки, с едва доловима усмивка на самодоволство извади молив от стойката и се задълбочи в четене на поисканото от него сложно дело, което се отнасяше до предстоящото усложнение. Това усложнение беше следното. Особеността на Алексей Александрович като държавник, оная свойствена само нему характерна черта, каквато има всеки проспериращ чиновник и която заедно с упоритото му честолюбие, сдържаност, честност и самоувереност бе създала кариерата му, се състоеше в пренебрегване на канцеларската официалност, в съкращаване на преписките, в по възможност пряко отнасяне към живата работа и в икономия. А случи се, че в знаменитата комисия на 2 юни бе внесено делото за напояване на нивите в Зарайска губерния, което се намираше в министерството на Алексей Александрович и представляваше красноречив пример за безплодно пилеене на пари и за канцеларско отнасяне към работата. Алексей Александрович знаеше, че тая инициатива е справедлива. Делото за напояване на нивите в Зарайска губерния бе започнато от предшественика на предшественика на Алексей Александрович И наистина за тая работа бяха похарчени и се харчеха твърде много пари, и то съвсем непроизводително, и цялата работа очевидно не можеше да доведе до нищо. Като встъпи в длъжност, Алексей Александрович веднага разбра това и искаше да сложи ръка на тая работа; но на първо време, когато чувствуваше положението си още незатвърдено, той знаеше, че това ще бъде неблагоразумно, защото се засягаха твърде много интереси: а отпосле като се залови с други работи, той просто забрави за това дело. Както всички други работи, и то вървеше от само себе си, по силата на инерцията. (Много хора се хранеха от това дело, особено едно много нравствено и музикално семейство: всички дъщери свиреха на струнни инструменти. Алексей Александрович познаваше това семейство и беше кум на една от по-големите дъщери.) Възобновяването на това дело от едно враждебно министерство беше според Алексей Александрович нечестно, защото във всяко министерство има и други дела, които поради известно служебно приличие никой не възобновява. Но сега, щом като му хвърляха ръкавицата, той смело я поемаше и искаше да се назначи специална комисия, която да проучи и провери работите на комисията по напояване нивите в Зарайска губерния; но затова пък той не оставяше на мира тия господа. Поиска да се назначи и една специална комисия по делото за настаняване на малцинствата^[1]. Въпросът за настаняване на малцинствата бе случайно повдигнат в комитета на 2 юни и бе подкрепен енергично от Алексей Александрович като въпрос, който не търпи отлагане поради плачевното състояние на малцинствата. В комитета този въпрос послужи като повод за препирня между няколко министерства. Министерството, което бе враждебно на Алексей Александрович, доказваше, че положението на малцинствата е твърде цветущо и че проектираното преустройство може да спре тяхното процъфтяване, а ако има нещо лошо, то е само защото министерството на Алексей Александрович не изпълнява предписаните от закона мерки. Сега Алексей Александрович имаше намерение да иска: първо, да се състави една нова комисия, на която да се възложи да изследва на място състоянието на малцинствата; второ, ако се окаже, че положението на малцинствата е наистина такова, каквото се рисува от намиращите се в ръцете на комитета официални данни, да бъде назначена още една, втора, научна комисия, за да изследва причините за това нерадостно положение на малцинствата от следните гледища: а) политическо, б) административно, в) икономическо, г) етнографско, д) материално и е) религиозно; трето, да се изискат от враждебното министерство сведения за ония мерки, които през последното десетилетие са били взети от това министерство, за да се премахнат неизгодните условия, в които днес се намират малцинствата; и най-после, четвърто, да се поиска от министерството обяснение защо, както личи от постъпилите в комитета сведения под № 17 015 и 18 308 от 5 декември 1863 и 7 юни 1864 г., то е действувало напълно противно на смисъла на основния и органически закон, т… параграф 18, и забележката към параграф 36. Руменина на оживление покри лицето на Алексей Александрович, когато той бързо резюмираше тия си мисли. След като изписа един лист, той стана, позвъни и предаде бележка за управителя на канцеларията, за да му дадат необходимите справки. Закрачи насам-натам из стаята, отново погледна портрета, намръщи се и се усмихна презрително. След като почете още от книгата за евгюбическите надписи и поднови интереса си към тях, в единадесет часа Алексей Александрович отиде да спи и когато, легнал в леглото, си спомни за станалото с жена му, то му се представи вече не в такава мрачна светлина.