велика творба
Още по-велик е толстоизма
X глава на Втора част е непълна. Може ли да се оправи?
lubomir7715
За съжаление Лев Николаевич се е споминал преди 101 години, поради което не можем да предадем молбата ти.
NomaD, какво значи не може да предадете молбата му?! Искате да кажете, че тая глава си е такава..15 реда?
аз имам книгата и наистина е толкова дълга главата и е написана по същия начин
Очевидно творбата е невероятна, това предполагам (се надявам) да го знаят дори хората, които не са я чели (още). За мен най-впечатляващо беше описанието на Ана, защото на пръв поглед тя е просто една нерационална жена с неясни желания. На пръв поглед човек би я определил като луда и толкова. Но аз като жена съм впечатлена от начина, по който авторът е описал персонажа си и много пъти се хващах как и аз я мисля за луда, но вътрешно я разбирам. За мен е невероятно един мъж да разбере толкова дълбоко женската душевност. Изобщо персонажите са сложни, не могат да се категоризират и това прави книгата едно приключение за четящия.
Аз пък не харесвам книгата, защото през по-голямата част изпитвам нескрит гняв към главната героиня. Наясно е, че живее в свят с ограничения, би трябвало да знае, че не може да има всичко, но въпреки това, когато среща истинската, страстна любов и избира да я изживее решава, че това не стига, не, трябва да има и детето си.
Не ме четете погрешно, разбира се, че за една майка детето е най-важното; искам да кажа, че ме е яд на тази жена, която иска и любовта, и детето, а шансовете за това са нулеви и тя го знае. В такъв случай си правиш избора и си носиш кръста, а не се луташ като пумпал така, че да загубиш накрая всичко и да погубиш не само себе си, а и други.
Не може никой да иска от една жена да избира между любовта към детето си и тази към обичания мъж! Това няма как да са две изключващи се чувства.
Защо да не може? Ето, аз го искам!
Не става въпрос, че не е нужно да са две изключващи се чувства — всъщност, всичките страници на книгата се въртят около това, че за съжаление именно те не са изключващи се чувства, а че в нейния свят и общество, на този етап, на който е стигнал нейният живот явно са две несъвместими чувства. Или по-скоро последствията от тяхното реализиране не са съвместими. Явно не може да има и мъжа, и детето. Явно е, че ги обича и двамата. Тогава просто избира едно от тези две чувства и го следва, а другото нека си го изпитва, просто да не го показва и да не се опитва да реализира и него. Просто е.
Съжалявам, не изпитвам съжаление или прехласване пред жени като нея, които явно имат много, но това явно не им е достатъчно, трябва да имат всичко. Е, не може.
Споделям мнението на Маслинка. И мен ме дразни Каренина, както и подобните на нея жени. Друг е въпросът, че Лев Николаевич наистина е невероятен психолог и разказвач… Още нещо, което сериозно допринася за нехаресването ми на романа са досадните за мен безкрайни разсъждения на Левин за селото, земята, обществото и т.н. до безкрай…
За такива, които се отегчават или дразнят от разсъжденията и мислите на героите е създадена телевизията. Гледайте турски и индийски сериали и ще ви бъде Супер! Само да не получите мозъчно затъпяване, като онази мечка, дето яла боклуци и получила запушване на червата. Толстой е направил словесна снимка на Русия по онова време. Харесваш — не харесваш — това е. Но само как е описано с думи — по-добре от снимка, много по-добре. А това, че Ана е олицетворение на необразована жена, която от нищоправене сама си обърква и финализира живота — няма спор. Пита се дали ако Ана Каренина беше чела „Ана Каренина“ щеше да постъпва и мисли по този начин.
Чудесен коментар!
Защо толкова се фокусирате върху образа на Ана — тя е само персонаж. Текстът е философски и е съсредоточен върху смисъла на човешките постъпки, който често се разминават във външното си проявление и във вътрешно нравствен смисъл.
Съсредоточеното четене на текста от началото до крайния пасаж ще ви отведе до тази идея.
На мен ми се струва, че се пропуска нещо много важно. Преди пътуването до Москва, Ана има съпруг, когото уважава и дете, което обича и не се е разделяла с него от неговото раждане. Тя е принципна жена с безупречно положение в Петербургският елит…
Какво тогава я повежда към падението? Според мен това не е желанието да има всичко на този свят, твърде елементарно е…
Всички тук коментирали знаете, че дори и в сегашният свят този път води само надолу… Но, но да има някой, който не го е пожелавал?
И не говоря за простата и неангажираща изневяра от ежедневието, искам да Ви обърна внимание върху онова все-поглъщащо, изпепеляващо и давещо чувство, което те кара да не мислиш за себе си и света около теб, а да съзерцаваш единствено обектът, който го поражда.
Да, според мен Ана просто се влюбва. И като антипод на нейното фиаско Толстой ни поднася — бавното, мъчително почти, обвързване на Левин и Кити…
P.S. Невероятен класик, невероятен роман с красиви и сложни персонажи и едно безкрайно поле за чувства и размисли!!!
Останах възхитена от романа!
Част 4, XVI глава…
Имам един въпрос към тази глава… Какво толкова ужасно признава Левин на Кити?!
Преди около 15 години, някъде в класовете, се опитах да я чета — не стана, оставих я бързо-бързо. Сега реших да прочета тази книга отново, надявах се да съм дорасла за нея, обожавам класическата литература. Е, прочетох я, има няма два месеца ходене по мъките, със страхотни усилия, инат и „натискане“ от моя страна — толкова съм разочарована, че нямам думи. Изключително безинтересна, скучна, описателна и как да кажа „тегава“ за четене книга. Въобще не ме докоснаха образите на героите, много далечни, никакво действие, чакаш, чакаш нещо да те грабне, ама нейсе — нищо. Никога не съм харесвала руските класици, с изключение на разказите на Чехов и „Мъртви души“, но „Ана Каренина“ беше едно ООООгромно разочарование — отказа ме и ме накара завинаги да приключа с руската класическа литература.
Направих грешката да прочета Война и мир преди Каренинана…. този рома дълбоко ме разочарова, толкова безмислен пълнеж, толкова алабализни, мисля че за последен път се изнасилвам да чета подобно произведение. С една дума посредствена книга, която спокойно може да се събере в 8–10 глави, не в 8 книги.
Прочетох книгата след много хвалби за нея. Запален Книгоман съм, но тя ме отврати. най-близкото сравнение което мога да дам е със „Човекът който се смее“ на Юго и пак Юго е в пъти по-лесен за четене (а той е труден автор). Първо — името на романа е напълно произволно, в романа въобще няма централен образ, също като в „Човекът….“ или в „Авйънхоу“.Каренина се поява в края на първата част и не присъства в повече от половината роман. Ако трябваше да има истинско име Творбата трябваше да се казва „Руското общество през 19 век“. Много голям проблем създава, че за разлика от „Човекът….“ където имаме 6–7 основни персонажа и две основни линии, тук имаме над 40 основни образа всеки със своята линия. Женските образи се невероятно ирационални , а Каренина е връх на ирационалността. Отива да сватосва приятелка, а и прави „мръсно“ с годеника й, после напук на съветите на който дава на друга жена прави обратното — зарязва собствения си мъж, както и сина си и започва авнтюра. не се интересува от чувствата на мъжа си, не спазва елементарно приличие, след като мъжа й великодушно й прощава и й предлага развод се отказва, съгласява се да стане метреса и да зареже сина си,, а накрая като не й харесва положениетй й започова да се вайка колко е зле.
Не се съобразява и със чувствата на сина си — първо излиза с любовник, посел му ражда незаконна сестра, после изчезва нянакъде и я няма с години, един ден се появява и после пак изчезва — вятър я вее на бял кон.Връх на егоизма.
. На любовника си обяснява че няма да му ражда повече деца, не уважва майка му, не може да се омъжи за него (защото е твърде горда за да поиска развод, след такъв е бил обещан и тя го е отхвърлила) но няма да търпи да го гледа с други жени. Връх на егоизма!
Самият характер на Каренина не е изграден достатъчно ясно, тя твърде лесно преминава от едни чувства към други. в началото ни я представят като порядъчна и благовъзпитана жена, съпруга и майка и изведнъж- след втората среща с чужд мъж — вече му става любовница. Айде бе! А как само сменя настроенията си — Ще кажа на съпруга си — няма да му кажа! ще поискам развод — няма да поискам — не, все пак ще поискам.
Каренина е връх на безпринципността и непоследователността, егозизъм, безнравственост, простотия, женска злоба и прочие. не виждам какво е великото в образа, че да я сложат за „Лице“ на него
Ако нещо ми направи положително впечатление това е образът на Левин и особено в съчетание двойката Левин-Кити.
И двамата претърпяват мноог по разтърсваща любов, а към нея добавяме израстването на Кити в домакиня, майка и съпруга и факта че обществото на Русия е предадено изключително през погледа на Левин който постепенно еволюира — първо до примерен помешчик и добър съпруг, после до добър християнин.
Ако Каренина ни предава деградиращото градско общество на Русия, то чрез Левин съзираме здравия провиницален дух.
Животоописанията на романа са тежки и тромави. толстой не пише разбираемо и ясно за днешния съвременник, многословен е, но пък имал цели глави с непряка реч, езикът е тежък — нещо характерно заТолстой и във „Война и мир бе така“.
почти всеки втори индивид след като изневери казва „но какво да се прави“, всички говорят за социалистическите идеи през половинта книга, които непрестанно се повтарят и т.н.
съпоставете книгите на толстой му със Сенкевич да речем или със Гогол и вижте огромната разлика. това са хора, който четем с лекота, защото те описват един-два-три основин образа и около тях изграждат романа, представяйки обществото. Талстой представя петдесет образа в желанието си да представи обществото и през него за разгледаме образите. от Съвременните автори бих го сравнил с Ериксън.
съжалявам, че си загубих времето с него.
Всичко изброено от вас е достижение на романа, а не негова слабост. Все пак четенето на книги не междусъседско воайорство, нито пък е „риалити шоу“ и преценявайки, че Ана Каренина морално, поведенчески и житейски никак не е „героиня за положителен пример“,, че романът е слаб и излишно прехвален. Съграждайки именно такъв образ и такъв художествен свят, Толстой отправя към читателя си предизвикателството да подири посланието на романа отвъд първосигналното воайорство. Все пак, бидейки литературен персонаж, Ана Каренина не е комшийката от съседния вход, нито пък някоя черна златка от тъпо тиви шоу, за да заявяваме: „тая е егати кучката, никак не ме кефи“.
не знам кое е точно достижение на романа? ирационалните женските образи и най-вече Каренина? тежкият езиков стил? отдалечеността на автора от днешните съвременници?
Факта че няма централен образ или че заглавието имено на персонаж който не пръстав и в половината действа?
Лично аз предполага че след като романа носи името на жена в него ще става дума за ЛЮБОВ. ИЗлъгал съм се става дума за Якия и див УПАДЪЧЕН СЕКС, на една егоистка с изключитлено ирационално поведение, която само се тюхка колко й е зле. И то след като всичок в живота й зависи само и единствено от нея.
Предлгам на някой да прочете „Айвънхоу“ или дори „Дон Кихот“ и после да сравни с „Каренина“. „Айвънхоу“ еписан в по-далечен век , и все пак образите са мноог по-живи и ясни.
Ако търсим книга от близко време -препоръчвам „Червено и черно“ на Стендал. Близка е като време на епохата а и като замисъл е близка до „Каренина“, но стилът е по-различен — по-действен.
Всичик книги имат морално послание, особено онези от онези векове, в този смисъл да се вади на показ за главан героина една толкова неморалан жена — при това от елита на Русия — излиза че според Толстой руското общество е страшно пропаднало и той му вади кирливите ризи. Ако ли не е това целат то романа му няма смисъл.
Жорка
Посланието на романа е, след като „справедливо“ се „възмутиш“ от „безнравственото поведение“ на Ана Каренина, да изпиташ огорчение от падението на жена, която е човек като теб и мен — със свои достойнства и уви, слаба воля, да я съжалиш .и най-накрая, потресен от трагизма на житейския и край — да й простиш…
Да ПРОСТИШ, Жорка!!!. И така да си в мир и със себе си…
А не да злобееш като незадоволен хейтър по форумите.
Не мога да се съглася, съжалявам!
Анна Каренина не е ирационална жена. Просто приемете, че се влюбва — дълбоко, разтърсващо, невъзвратимо. Ако за Вас двете понятия са еквивалентни, май няма да има смисъл от подобна дискусия. Няма да разберете образа, нито посланието, което авторът отправя чрез моралното падение на героинята си.
Да, вярно е че Толстой е труден за четене, често съм чувала и оределението „досаден“, но според мен времето за прочит на „класиците“ принципно е някъде докъм двадесетата година и най–късно към края на студенството, според зависи от следването. С напредването на житейския опит често забравяме, че именно ирационалността е неделема част от състоянието ни, колкото и да не ни се иска да е така и затова тя ни се струва нещо дразнещо и неприсъщо. Когато сте свикнали на монотонния ритъм по отглеждането на децата, възпитаването им, срещата на вечеря с жената, после спане, ставане, работа и пак завъртане по спиралата, някак мястото на всички онези, които не са като Вас самия, е точно на бунището. Ето защо няма как да приемете поведението и душевните катаклизми на Анна Каренина за нещо повече от истерия, обсесия, душевно неравновесие и да си го кажем…психически отклонения. А истината е, че дори самата Анна е потресена от ставащото с нея, от болезнената промяна, от желанието да задържи всичко — любовник, съпруг, дете.., макар това да е абсолютно невъзможно. Струва ми се, че Анна може да бъде разбрана най–добре единствено от онези, преживели подобна душевна катастрофа.
Преди години, когато четох романа и нямах никаква представа от силата на нещастното влюбване, за мен тя бе екзотично изключение, неизвестна константа, но днес не мисля така. Често си повтарям, почти в някакво състояние на богобоязливост, да не се влюбя толкова безнадеждно и фатално (но подлежи ли изобщо любовта на измерване, на рамкиране?), защото дори най–трезвомислещият и здраво заземен индивид не е застрахован от подобно поведение. Безгрешни и идеални няма, има само пощадени от разтърсващата пламенна любов, което от друга страна е някакъв особен вид вътрешна слепота. Няма как да разберем мрака без светлината, мълчанието и тишината без крясъка, шума и вакханалията от звуци отвън. Все ми се струва и че белите овце в стадото могат да проумеят какъв цвят са единствено когато се сравнят с черната. Познанието често е последица единствено на опита, а за умния човек остава надеждата да се измъкне от водовъртежа на гибелните емоции без да съсипе никого. Застраховани от това няма! Дори и онези от нас, които се смятаме за имунизирани. Съдбата понякога има доста странно чувство за хумор, а многобройните ѝ прищевки едва ли са нещо изключително за Вас? Дали?
За мен романът е непреходна ценност именно с болезненото напомняне, граничещо с нравоучение, какви биха могли да бъдат последиците от фаталната, драматична любов. Социално–политическите аспекти предполагам са сами по себе си също доста важни, но акцентът е точно Анна — към нея не е възможна безпристрастност, при всички случаи! Дори Вие сте поредното доказателство за това ;) Или ще я намразите, или ще я обикнете, а защо не и двете едновременно?
всъщност за съжаление голяма част от писателите през онази епоха — епохата на романтизма (17--нач на 19 век) Карл май, Толстой, Достоевски, Виктор Юго в своите произведения се впускат в едни дълги разсъждения върху морала. Подобне неща има и при Жул Верн.
Чели сте Винету.? Във всяка от трите части се обсняма колок е хубаво да си християнин. подбни размишления има и във Стейтман и следващите части. Там добрият Кара бен Мензи (олд шетърхенд) почти никога не убива прлотивнициет си, защото не е християнско, а само ги понабива малко. Ами Юго? какви размишления за формата на обществения строй! То не са Клетниците, То не е човека който се смее.
И ето ви сега тук — в Каренина — близо половината от романа сме заети със социалистическите възгледи на Левин за земята. На нас ни е безинетересно, но за тогавшните писатели тези неща — представителството на масите — живо са ги вълнували.
На вас (вас?) може да не са ви интересни дългите пасажи с повече описателен и аналитичен характер, така характерни за романите Толстой и Юго, но на мен и на такива като мен творби с именно такива характеристики ми импонират. Предпочитам да инвестирам време именно в четене на такива „трудни четива“, а не с леки псевдофентъзи съвременни логорейки.
има много качествени исторически романи — включителон и от онази епоха — който се четата значително по-леко от този роман, без да са „псевдофентйзийни съвременни логорейки“
като начало — цялото творчество на Сенкевич и най вече Аве Цезар и Стас и Нели, но също и трилогията Кръстоносци са по-добри. също така Мъртви души на Гогол е в пъти по — разбираема от този роман. Хариет Бичър Стоу — Чичо Томоваат Колиба. Илф и Петров — Клуб двадесетте стола и Златният телец. Оноре Дьо Балзак — Евгения Гранде. Дори Творчеството на Зола — сериягта Ругон — Макарови.
пак казвам, романите на Толстой са с тежък език, ужажсна натовареност на линиите, няма централен образ. и това е само част от проблема. Толстой не може да пише за днешния съвременник така както днес много хора могат да смелят Йовков, Талев или АНтон Дончев, но не и Вазов — изказа и стила са много далеч от нас.
Давам прост пример — Толстой не ни обяснава нито как може един танц с годеника на сестрата на твоята снаха на равносилон не негова изневяра, нито пък че в тези общества има „брачен сезон“ и какво представлява той, или при какви условия теиз правила могат да бъдат нарушени — той предполага че ние трябав да знаем тези неща. Толстой е писал за хора от НЕГОВАТА епоха, но не е мислил занапред. затова уважвам Сенкевич например, който е аналог на нашия Талев и винаги е изучавал максимално историческите факти и книгите му, са разбираеми и четивни векове по-късно.
П.С. на мен лично Юго ми е интересен, но въпреки че описателен той съумява да да наложи едно добор съотоношение между действие и описание в романите си, а централните образи никога не са над 5–6 и има максимум 2 сюжетни линии. хора като Достоевски и Толстой се заливат в описания. В Записки от Подземието на практика няма пряка реч!!! (общо 13 страници малък формат от 280), ПРи Толстой също са основни животоописания и над 30–40 образа. И нито един не е завършен изцяло, всичките стоят като къща без покрив…..
1. Толстой е имал критици и в СВОЕТО (не „неговото“) време. Неговите книги имат положително настроени читатели и в нашето време. Жоро, не приемам да генерализираш прочита и мнението си като позиция на НАШЕТО поколение.
2. Броят на персонажите — централни, второстепенни и епизодични — не е критерий за принципно обективна литературна оценка. Многобройността на участващите лица може да е проблем единствено и само за хора с характерни нагласи за литературна рецепция по отношение на персонажната схема и сюжетните модели..
3. Разбери ме правилно! Имаш право на своята позиция и отношение — но те са само твои собствени, а не на твоето поколение или на твоята епоха.
За всички, на които очакванията са били" попарени" , бих казала:" Няма страшно, ще разберете Анна, в някой следващ живот!"
Лично за мен „Анна Каренина“ е роман за тежката женска скука и последиците от нея. На същата тема е посветен и „Мадам Бовари“ на Флобер. Намирам френския роман за по-хубав, защото е по-концентриран. Това си зависи от автора. Нямам нищо против разреза на обществото, който Толстой прави, но когато започне да проповядва става много досаден за мен. Затова не го смятам за наистина „вечен“ автор. Някак си остава в своето време с актуалните за тогава проблеми (земско движение и т.н.) Достоевски е наистина вечен — романите му са извън времето: епохата е фон, декор. Проблемите, които поставя и коментира са непреходни. Като Омир или Софокъл. Хубаво е да се познава „Анна Каренина“, романът си има своите достойнства, но не е най-доброто от доброто.
Книгата за мен е шедьовър! Наистина са малко скучни някои части, но именно те ни помагат да добием представа за тогавашния бит, култура, вълнения. Ана Каренина не е главен герой, но нейната съдба е най-трагична и поставя вечни теми за размисъл. Затова и според мен книгата се казва така. Като се замислим дори в днешното по-освободено общество следва ли да се развеждаме и да зарязваме децата си? Една жена след като е станала майка вече носи голяма отговорност. И на мен не ми харесва това, че героинята не обмисля докрай последствията за детето си, но пък това, че е искрена докрай в чувствата си е донякъде привлекателно. Чрез нея Толстой разкрива лицемерието на светските бракове, а Каренина е тази, която се погнусява от това и се опълчва срещу всичко. Тя е необиграна и точно в това е чара й.
И какво се оказва ,че всяка коментираща жена поглежда от своята призма, и съди/или не съди Анна.
Като читател не съдя Анна, нито я подкрепям, а я разбирам.
Wallküre ….казала е всичко.
Може ли да попитам, според вас дали тази книга е подходяща за мен, имайки предвид, че съм на 13? В момента чета ,,Брулени хълмове’’.
По мое мнение, още не би я разбрала.
На мен книгата ми хареса. Мисля, че структурата и динамиката , и целият похват на Толстой се отричат от коментираяите тук просто, защото са с определени очаквания, формирани от телевизията и киното.
Разрезът на тогавашното руско общество, тогавашните вълнения и нагласи, епохата — за мен са много интересни. Дори и описанието му на руският турист от онова време.
Доста наивно е да се отъждествяваш напълно с изборите, които прави Ана. Не е нужно. Всяка жена би могла да се отъждестви в някой етап от живота си с някои от нейните вълнения.
Също така и търсенето на смисъла от живота на Левин — това за мен е същината на книгата и ми беше най-интересно за четене.
Не мисля, че Толстой проповядва.
Бих препоръчала книгата да се прочете на 30+.
Честно казано ме беше срам да призная,че едва успях да я прочета! Явно не съм единствената!Наистина ме отегчи ужасно много! Започнах я с огромно желание, но останах разочарована!
Споделям мнението на ЖОРО на 100%
Ана Каренина прилича на Маша от анимационния сериал „Маша и Мечока“ — капризна и все иска само нейното да става.
Мнението Ви за романа „Ана Каренина“ е просто умопомрачително!? Не е задължително да
го харесате, независимо че „светът“ го е признал, но не пишете такива глупости!
Как може Ана да обича онзи Аркадиев ли беше,който мрази жените като такива и сам на себе си си го признава?! Не е ли това един вид каприз от нейна страна?! Основното при каприза е липсата на смисъл и елементарна логика в желанието.
Шотландската кралица Мария Стюарт се влюбва в Ботуел,(случай от живота),въпреки че вироглавият,надменен и властен викинг пише:"Мария Стюарт и Елизабет,(английската кралица),не струват колкото една свястна жена." Разбирате ли,Ботуел възприема жените Мария и Елизабет като трофей,но не ги мрази. Напротив,наслаждава се на тях. Така че любовта на Мария Стюарт към него е обяснима въпреки всичко. И естествена. Природа,какво да се прави! Докато тази на Ана Каренина — какво?!
Наистина не знам какво си мислят хората когато се захващат с Толстой, че е автори на леки драми, предназначени за разнообразие на ежедневието?
Не е зле да знаете с какво се захващате.
За прочит — над 30, а след 15–20 години — отново.
Единственото, за което ми стана жал още докато четях, беше, че Левин с всичките му вътрешни преживявания, родилни мъки и неедноетапно преобразяване не може да стане лесно и бързо достояние на хората на 17, 20, 25 години масово. Толкова много губят те и човечеството от това, че като цяло Толстой е поставен в кюпа на „трудните автори“ от читателите с осакатена нужда за търсене на доброто в тоя свят… но с напълно развит стремеж към бързите наслади.
Виждат се зачатъците на „Възкресение“ и остатъци от „Война и мир“. И двата — жигосващи съзнанието.
П.П. Жена съм, но Каренина не ми направи впечатление с нищо нехарактерно за жена. Напротив — умна, чувствителна, опърничава и непримирима с безумното лицемерие на средата си. Но в моите очи Левин е героят на романа.
Изключително точен е коментарът Ви, redapple. Аз също считам, че на човечеството все повече ще бъдат необходими автори като Толстой. Автори, които да предават своите житейски опит и мъдрост, които да разкриват бездните на човешкото битие, но и същевременно да търсят отговори и да дават лъч надежда, разбира се, не само в религиозен аспект. За съжаление, живеем в консуматорски свят, в който любовта е една оборотна евтина стока. За масовия 30-годишен читател Толстой ще става все по-„труден“, а духовното израстване на Левин (но и на Кити, този очарователен женски образ) ще изглежда като едно безсмислено лутане на неориентиран в живота идеалист. Но мисля, че Толстой би бил щастлив, че има хора като Вас, които така точно са разбрали замисъла на творбата му :). Да благодарим и на Читанка, аз също в средата на 30-те си години се запознах с този велик роман именно тук!
НЕ УБИВАЙТЕ ВЕСТОНОСЕЦА!
цитат: „Мне отмщение, и аз воздам“
И защо ми изтрихте кометара, във връзка с това изречение? То е на руски, като някой е подменил руската думичка „Я“ с българската думичка „АЗ“. Няма такава дума не само в руския, но и във всички останали славянски езици. Само народът който е създал азбуката, започваща с „Аз буки веди“ казва „АЗ“. Имам издание от 1967 година на Ана Каренина, с преводач Георги Жечев. Там е написано: „Мне отмщение, и Я воздам“. Мислех че е достатъчно, да ви подсетя, с едно изречение — вие решихте, да ме изчистите, вместо да се коригирате.
Мне отмщение, и аз воздам — цитата из Библии (церковно-славянский текст), которая означает: Человек не должен мстить за свои обиды.
Фразеологизм „Мне отмщение, и аз воздам“ мы действительно видим эпиграфом романа Льва Толстого „Анна Каренина“. Так он звучит по-церковнославянски. „Аз“ — это личное местоимение первого лица единственного числа. По-русски — „я“.
Преди да се съобщават за грешки по текстовете, моля, направете проста справка.
Съобщенията за грешки бива да са в неутрален тон, подплатени с доказателства, а не лични разсъждения!
ДА благодаря, за отговора. Явно моя е грешката. Което се дължи на превода във въпросното издание от 67ма. Църковнославянски — погледнах в руския вариант и наистина е така.
Радвам се, че грешката е при мене, защото повече се притеснявам, от това, да се променя оригиналната книга.
И аз благодаря, че няма да променяме оригиналната книга.
Поздрави,
Лев Николаевич
Искам нещо да кажа, нещо да напиша и не зная какво…Най-общо казано изпитвам чувство на удивление, на възхита, на преклонение и благодарност към прочетеното/написаното и Лев Николаевич Толстой. Четенето на Анна Каренина е онази „четка за зъби“ от която съзнанието на всеки от нас има нужда ежедневно, ежечасно….Това е епохално творение, което разбърква мислите ни за да ги подреди в нелесния път към вярата и стремежа към Доброто. Кои са местата, които ще посещавам редовно — срещата на Анна с децата и, терзанията и спрямо Вронски, които я обземат до пълна лудост и водят логично до трагичния и край. Някои от картините са като блясък, като снимка. Примерно светкавицата, която поваля дъба, или като острието на ножа, с който ….. вади потъналата в мед пчела. А не сме ли всички ние давещи де в мед, в охолство и безгрижие пчели, които имат нужда някой да им подаде върха на вярата и стремежа към Доброто за да почистим тялото, крачетата и крилцата си за да полетим на воля, да бъдем обект и да творим Добро. Левин ми е фаворит. Сигурно е автопортрет на Толстой. Но всички образи са толкова релефни, толкова истински в стремежите и заблудите си, във вярванията си, понякога опрощаващи, понякога обвиняващи, лекомислени или строги. Последните часоме на брат Николай….Последните мигове от живота на Анна, отразени от блестящите спици на колелетата на парния влак, пара, свирки на перона. Ех, Анна, Анна и ти Вронски — колко ли като вас има межзу нас?! А ние самите? А славянския въпрос, полската работа, 3–4 часа сън на ден в продължение на 3–4 месеца всяка година. Мислите на Саша за майка му….Спирам да пиша, иначе трябва да преразкажа цялата книга, а това е невъзможно. Това е гениално епохално творение, което по моите критерии е подходящо и силно препоръчително за умствена хигиена. Да се приема преди, по време и след храна!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.