Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анна Каренина, –1877 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 189 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Допълнителна корекция – сливане и разделяне на абзаци

Съпоставени текстове

Приемната на знаменития петербургски адвокат бе пълна, когато Алексей Александрович влезе. Три дами: една бабичка, една млада жена и една търговка, и трима господа: единият — банкер немец с пръстен, другият — търговец с брада и третият — сърдит чиновник с вицмундир, с кръст на шията, както изглежда, чакаха отдавна вече. Двама помощници пишеха на масите, като скърцаха с перата си. Писмените принадлежности, на които Алексей Александрович бе голям любител, бяха необикновено хубави. Алексей Александрович не можеше да не забележи това. Единият от помощниците, без да стане, замижал, сърдито се обърна към Алексей Александрович:

— Какво обичате?

— Искам да видя адвоката.

— Адвокатът е зает — строго отвърна помощникът, като посочи с перото си чакащите, и продължи да пише.

— Не може ли да отдели време? — попита Алексей Александрович.

— Той няма свободно време, винаги е зает. Моля, почакайте.

— Тогава направете си труд да му предадете моята картичка — с достойнство каза Алексей Александрович, като видя, че трябва да наруши своето инкогнито.

Помощникът взе картичката му и очевидно без да одобрява съдържанието й, влезе през вратата.

Алексей Александрович по принцип беше привърженик на публичния съд, но поради известни нему висши служебни съображения не одобряваше напълно някои подробности от прилагането му у нас и ги осъждаше, доколкото можеше да осъжда неща, утвърдени отгоре. Целият му живот бе минал в административна дейност и затова, когато не одобряваше нещо, неодобрението му бе смекчено от признаването, че грешките са неизбежни, но че могат да се поправят при всяка работа. В новите съдебни учреждения той не одобряваше условията, при които бе поставена адвокатурата. Но досега той не бе имал работа с адвокатурата и затова не я одобряваше само теоретично: а сега неодобрението му се засили още повече от неприятното впечатление, което получи в приемната на адвоката.

— Ей сега ще излезе — каза помощникът и наистина след две минути на вратата се показа дългата фигура на един стар правист, който бе се съвещавал с адвоката, и на самия адвокат.

Адвокатът беше дребен, набит, плешив човек с черночервеникава брада, светли дълги вежди и полегато чело. Той беше пременен като младоженец, като се почне от връзката и двойната верижка и се стигне до лачените чепици. Лицето му беше умно, селско, а облеклото му — контешко и с лош вкус.

— Заповядайте — обърна се адвокатът към Алексей Александрович. И като се отдръпна мрачно, за да му стори път, той затвори вратата.

— Ще седнете ли? — Той му посочи един стол до писмената маса, отрупана с книжа, и сам седна на председателското място, като наведе глава настрани и почна да потрива малките си ръце с къси пръсти, обрасли с бели косми. И тъкмо се успокои в позата си, над масата прелетя молец. С бързина, която не можеше да се очаква от него, адвокатът разпери ръце, улови молеца и пак зае предишното си положение.

— Преди да започна да говоря по моята работа — каза Алексей Александрович, който учудено проследи с очи движението на адвоката, — длъжен съм да ви кажа, че работата, за която имам да ви говоря, трябва да остане в тайна.

Едва доловима усмивка раздвижи увисналите червеникави мустаци на адвоката.

— Не бих бил адвокат, ако не можех да пазя тайните, които ми са поверени. Но ако искате потвърждение…

Алексей Александрович се взря в лицето му и видя, че сивите умни очи се смеят и сякаш знаят вече всичко.

— Знаете ли моето фамилно име? — продължи Алексей Александрович.

— Познавам ви и зная вашата полезна — той отново улови молец — дейност, както я познава всеки русин — каза адвокатът и се наведе.

Алексей Александрович въздъхна, давайки си кураж. Но след като веднъж беше се решил, той продължи с пискливия си глас, без да се смущава и без да се запъва, като подчертаваше някои думи.

— Имам нещастието — каза Алексей Александрович — да бъда измамен мъж и желая да скъсам законно отношенията си с жена си, сиреч да се разведа, и то така, че синът да не остане при майката.

Сивите очи на адвоката се мъчеха да не се смеят, но играеха от неудържима радост и Алексей Александрович видя, че тук имаше не само радост на човек, получил изгодна поръчка, но и тържество и възторг, имаше един блясък, подобен на оня зловещ блясък, който той бе видял в очите на жена си.

— Вие искате моето съдействие, за да стане разводът, нали?

— Именно, но трябва да ви предупредя, че рискувам да злоупотребя с вниманието ви. Дойдох само да се посъветвам предварително с вас. Аз искам развод, но за мене са важни формите, при които той е възможен. Твърде е възможно, ако тия форми не съвпадат с моите искания, да се откажа от законното си право.

— О, това е винаги така — каза адвокатът — и винаги зависи от вас.

Адвокатът сведе очи към краката на Алексей Александрович, понеже чувствуваше, че издавайки неудържимата си радост, може да обиди клиента. Той погледна молеца, който прелетя пред носа му, и посегна с ръка, но не го улови от уважение към положението на Алексей Александрович.

— Макар че в общи черти нашите законоположения по тоя въпрос ми са известни — продължи Алексей Александрович, — бих желал да зная изобщо ония форми, в които на практика се извършват такива дела.

— Вие желаете — без да повдигне очи, отвърна адвокатът и не без удоволствие влезе в тона на речта на клиента си — да ви изложа ония пътища, по които може да се изпълни желанието ви.

И след като Алексей Александрович му кимна утвърдително, той продължи, като от време на време само поглеждаше бегло зачервеното му, на петна лице.

— Според нашите закони — каза той с лека отсянка на неодобрение към нашите закони — разводът, както знаете, може да стане при следните случаи… Почакайте! — обърна се той към надникналия през вратата помощник, но все пак стана, каза няколко думи и отново седна. — При следните случаи: физически недостатъци на съпрузите, после неоправдано петгодишно отсъствие — каза той и подгъна обраслия си с косми къс пръст, — след това прелюбодеяние (тая дума той произнесе с видимо удоволствие). Подразделенията са следните (той продължаваше да свива дебелите си пръсти, макар че случаите и техните подразделения очевидно не можеха да се класифицират заедно): физически недостатъци на мъжа или жената, после прелюбодеяние на мъжа или жената. — Понеже пръстите не стигнаха, той ги изпъна и продължи: — Това е теоретичната страна на въпроса, но предполагам, че сте си направили честта да се обърнете към мене, за да научите практическото приложение. И затова, като изхождам от антецедентите, трябва да ви кажа, че всички случаи на разводи се свеждат към следното… доколкото разбирам, в случая няма физически недостатъци, нали? А също и неоправдано отсъствие?…

Алексей Александрович кимна утвърдително.

— Свеждат се към следното: прелюбодеяние от страна на единия от съпрузите и уличаване на престъпната страна по взаимно съгласие, а ако няма такова съгласие — неволно уличаване. Трябва да ви кажа, че последният случай се среща рядко на практика — каза адвокатът, погледна бегло Алексей Александрович и млъкна, като продавач на пистолети, който е описал предимствата на това или онова оръжие и чака купувача да си избере. Но Алексей Александрович мълчеше и затова адвокатът продължи: — Смятам, че най-обикновено и просто, а и най-разумно е прелюбодеянието по взаимно съгласие. Не бих си позволил да се изразя така, ако говорех с някой непросветен човек — каза адвокатът, — но предполагам, че за вас това е ясно.

Но Алексей Александрович беше така разстроен, че не можа да разбере изведнъж разумността на прелюбодеянието по взаимно съгласие и изрази това недоумение в погледа си, ала адвокатът веднага му помогна:

— Съпрузите не могат да живеят вече заедно — това е фактът. И ако и двамата са съгласни в това, подробностите и формалностите стават излишни. А същевременно това е най-простото и най-сигурно средство.

Сега Алексей Александрович разбра напълно. Но той имаше религиозни съображения, които му пречеха да възприеме тая мярка.

— В случая това е изключено — каза той. — Тук е възможен само един случай: неволно уличаване, потвърдено с писмата, които аз имам.

При споменаването за писма адвокатът сви устни и издаде тънък, съчувствен и презрителен звук.

— Виждате ли — започна той. — Такива дела, както знаете, се решават от духовните съдилища; а при тия дела поповете са големи любители на най-дребните подробности — каза той с усмивка, която показваше, че одобрява вкуса на поповете. — Несъмнено писмата могат да послужат донякъде; но уликите трябва да се добият непосредствено, сиреч чрез свидетели. Пък и изобщо, ако ми направите честта да ме удостоите с доверието си, предоставете на мене да избера мерките, които трябва да се приложат. Който иска резултат, допуща и средствата.

— Щом е така… — започна Алексей Александрович, като побледня изведнъж, но в това време адвокатът стана и отново отиде към вратата, отдето се обади помощникът му.

— Кажете й, че ние не търгуваме с евтини стоки — каза той и се върна при Алексей Александрович.

Когато се връщаше на мястото си, той незабелязано улови още един молец. „Добре ще ме изпоядат през лятото!“ — помисли той и се намръщи.

— И така, вие казахте… — рече той.

— Аз ще ви съобщя решението си писмено — каза Алексей Александрович, стана и се улови за масата. Като постоя малко мълчаливо, той каза: — Следователно от думите ви мога да заключа, че разводът е възможен. Бих ви помолил да ми съобщите също какви са условията ви.

— Всичко може да стане, ако ми дадете пълна свобода на действие — каза адвокатът, без да отговори на въпроса му. — Кога мога да разчитам, че ще получа съобщение от вас? — попита той, като се придвижваше към вратата, при което блестяха и очите му, и лачените му чепици.

— След една седмица. А вие бъдете така добър да ми съобщите вашия отговор дали приемате да защищавате делото и при какви условия.

— Много добре.

Адвокатът почтително се поклони, отдръпна се, за да излезе клиентът, и когато остана сам, се отдаде на радостното си чувство. Стана му така весело, че въпреки принципите си направи отстъпка на госпожата, която се пазареше, и престана да лови молците, понеже реши окончателно, че за идната зима трябва да покрие мебелите си с кадифе, както бе у Сигонин.