Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. ЛАПАДОВИ — POLYGONACEAE

1. Околоцветникът 4-делен → Воднопипериче — Polygonum hydropiper L.

1#. Околоцветникът 6-делен → вж. 2

2. Листата със стреловидна основа → Киселец — Rumexacetosa L.

2#. Листата със закръглена, сърцевидна или клиновидна основа → Алпийски лапад — Rumex alpinus L.

Киселец — Rumex acetosa L.

Многогодишно тревисто двудомно растение с изправено голо или окосмено стъбло, високо до 1 м, облистено и разклонено. Листата последователни, приосновните и долните стъблени на дълга дръжка, горните приседнали, яйцевидно продълговати, дълги 3–15 см, широки 1,5–5 см, със стреловидна основа, целокрайни. Над основата на всеки лист стъблото е обхванато от ципесто, по ръба назъбено или нацепено влагалище. Цветовете еднополови, събрани във връхна рехава метлица. Околоцветникът прост, зеленикав, съставен от 6 листчета, разположени в два кръга, закръглени, сърцевидно-яйцевидни до полукръгли; вътрешните снабдени с брадавички, при плодовете се разрастват, като обхващат плода. Тичинките 6, разположени по две. Яйчникът горен, с 3 нишковидни стълбчета, с кичести близалца. Плодът тристенно, лъскаво тъмнокафяво орехче (табло 48, фиг. 3).

Из влажни ливади в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Rumicis acetosae) и листата. Намира широко приложение и в народната медицина.

Алпийски лапад — Rumex alpinus L.

Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо подземно коренище и с, дебел жълтеникъв корен. Стъблото изправено, високо 1 –2 м, разклонено, набраздено, червеникаво или жълтеникаво, в съцветието космато. Приосновните листа с дълга жлебовидна дръжка, с широко яйцевидна форма, леко вълновидни по ръба, едри, със закръглен връх и сърцевидна основа; средните стъблени листа с яйцевидна форма и дръжка, а най-горните са най-дребни, с клиновидна основа, преминаваща в дръжка. Влагалищата едри, белезникави. Цветовете зеленикави, събрани в метличесто съцветие. Цветните Дръжки дълги, извити надолу, съчленени в долната си част. Околоцветникът 6-делен; вътрешните перигонни листчета широко триъгълно овални, дълги 6 мм, широки 4 мм, целокрайни или със слабо вълновиден ръб. без брадавички. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът сухо орехче (табло 48, фиг. 4).

По влажни каменливи места, край кошари и потоци във всички по-високи планини предимно в западната част на страната. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Rumici alpini). Използува се и в народната медицина.

Водно пипериче — Polygonum hydropiper L.

Едногодишно тревисто растение с остър парлив вкус. Стъблото изправено, разклонено, голо, високо до 1 м, често при узряването на плодовете цялото почервенява. Листата последователни, продълговато ланцетни или ланцетни, дълги 5–12 см, широки 1,5–2,5 см, целокрайни, към основата стеснени в къса дръжка (0,5–1,5 см) или почти приседнали, голи. Листните влагалища в основата на листата цилиндрични, ципести, голи по ръба рес-ничести. Цветовете събрани във връхни, увиснали класовидни съцветия.

 

 

Околоцветникът 4-делен, зеленикав, на върха червеникав, розов или бял, дълъг 3,5–4,5 мм, със златистожълти до жълтеникави жлези подобни на точки. Тичинките 6 (8). Яйчникът горен. Плодът сухо орехче, дълго 2–3 мм (табло 49, фиг. 1).

По влажни и мочурливи места в пялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Polygoni hydropiperis), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

В нашата страна се срешат редица видове пипериче, някои от които са близки до описания вид, но той се различава по силно лютивия си вкус, липсващ при другите видове.