Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (36)

Прещип — Genista sagittalis L.

Табло 14

Полухрастче, високо до 50 см, със стелещи се по земята многобройни разклонения, силно сплескани и широко крилати, съставени от отделни членчета. Листата малобройни, прикрепени единично само по възлите, прости, приседнали, ланцетно-яйцевидни, целокрайни, влакнести. Прилистници липсват. Цветовете събрани по върховете на разклоненията в по-сбити или по-рехави главички, дълги 3–5 см, с дръжка, дълга до 2 мм. Чашката тръбеста, с 5 сраснали до 2/3 от дължината им листчета, нагоре двуустна, със зъбци, по-дълги от тръбицата, долните листчета шиловидни, влакнести. Венчето дълго 10–12 мм, с голо флагче и космата ладийка, крилцата стеснени в основат си, голи. Тичинките 10, сраснали в една тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 1,5–2,5 см, сплескан, линеен, разперено влакнест (табло 14, фиг. 5).

По каменливи и скални поляни, из храсталаци и тревисти места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — юли. Използува се в народната медицина.

Плюскач — Colutea arborescens L.

Табло 16

Разклонен храст, висок до 5 м, с влакнести млади клонки, по-късно голи. Листата нечифтоперести, последователни, с 4–5 двойки широко елиптични, по-рядко яйцевидни, в основата клиновидни, на върха обикновено врязани, целокрайни листчета, с къси прилегнали власинки, отгоре голи. Прилистниците дълги до 3,0 мм, късовлакнести. Съцветията гроздовидни, излизащи от пазвите на листата, с малко на брой цветове (3–5). Цветните дръжки дълги 10–14 мм, с дребни прицветници. Чашката звънчевидна, широка 5 мм, с 5 късо триъгълни зъбеца, влакнеста. Венчето дълго 16–20 мм, жълто, голо. Флагчето кръгло, на върха врязано, в основата с два израстъка, малко по-дълго от крилцата на ладийката, крилцата са извити във вид на сърп, а ладийката тъпа. Тичинките 10, от които 9 сраснали в тръбица, а десетата свободна (9+1). Яйчникът горен. Плодът боб, дълъг 5–7 см, силно мехуресто подут, многосеменен (табло 16, фиг. 1).

По сухи, каменливи места и храсталаци, често върху варовик. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.

Сладколистно сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.

Табло 16

Многогодишно тревисто растение с почти голо, силно разклонено и полегнало по земята стъбло, дълго до 2 м. Листата нечифтоперести, дълги 10–20 см, последователни, с 4–6 двойки елиптични до удължено яйцевидни целокрайни листчета, тъпи, отгоре голи, дълги 2–4 см, Прилистниците ланцетни, свободни. Съцветията гъсти, длъгнести, дълги 3–5 см, по-къси от листата. Цветовете дълги до 16 мм. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, с шиловидни зъбци, гола или покрита само с бели власинки. Венчето зеленикавожълто, дълго до 15 мм. Флагчето в основата стеснено, на върха врязано, крилцата закръглени, ладийката силно извита. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дълъг 3–4 см, сърцевидно извит, гол (табло 16, фиг. 2).

Из гори, горски поляни и храсталаци, по скалисти места в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Ливадно секирче — Lathyrus pratensis L.

Табло 15

Многогодишно тревисто растение със слабо разклонено, влакнесто високо стъбло (30–100 см). Листата последователни, с една двойка линейно-ланцетни до елиптични листчета с 3 надлъжни жилки, дълги 10–40 мм, широки 2–9 мм, голи, целокрайни; листната ос завършва с мустаче. Прелист-ниците два, едри, дълги 1–3 см, широки 3–6 мм, обикновено равни на листната дръжка, линейни до ланцетни, в основата стреловидни, с две неравни ланцетни уши. Цветовете събрани по 5–12 в гроздовидни съцветия, на обща дръжка, няколко пъти по-дълга от листата. Чашката с ланцетно-шиловидни зъбци, долните по-дълги, горните по-къси от тръбицата. Венчето жълто, устроено както при другите бобови растения. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът линеен, дълъг 4–5 см, сплескан и при узряването почернява (табло 15, фиг. 1).

Из храсталаци, горски поляни, ливади и край ниви в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Надземната част се използува в народната медицина. Правят се опити и за въвеждането му в съвременната медицина.

Лечебна комунига — Melilotus officinalis (L.) Pall.

Табло 15

Двугодишно тревисто растение с изправено, по-рядко възходящо разклонено стъбло, високо до 1 м, голо или в горната си част слабо космато. Листата последователни, на дълга дръжка, тройни. Листчетата назъбени, средното на по-дълга дръжчица, долните листа обратно яйцевидни, останалите продълговати, дълги 15–20 мм, широки 4–12 мм. Прилистниците шиловидни, всички целокрайни. Цветовете дребни, дълги 4–7 мм, събрани в рехави гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията, на дълга дръжка. Венчето жълто, с флагче, равно на крилцата и по-дълго от ладийката. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дребен, дълъг 3–5 мм, гол, почти кълбест, едносеменен (табло 15, фиг. 2).

По влажни тревисти места, в посевите като плевел и край пътища като бурен. Среща се в цялата страна докъм 1000 м н. в.

За лебечни цели в съвременната медицина се използува цялата надземна част (Негbа Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et Flores Meliloti officinalis), които се берат в началото на цъфтежа. Има широко приложение в народната медицина.

У нас като диворастящи се срешат още 3 вида комунига с жълти цветове, прилистниците на средните или на най-долните им листа са назъбени.

Обикновен звездан — Lotus corniculatus L.

Табло 15

Многогодишно растение с полегнало или изправено стъбло, високо до 30–35 см, плътно или с твърде тясна кухина, голо или влакнесто. Листата сложни, последователни, текоперести, с 5 листчета, дълги 4–18 мм, широки 1–10 см, целокрайни, ланцетни, обратно ланпетни до яйцевидни, в основата стеснени, голи или влакнести. Прилистниците дребни. Цветовете събрани по 3–7 в кълбести съцветия на дълга дръжка (5–10 см) или единични. Цветните дръжки дълги 1,0–2,5 мм. Чашката дълга 5–6 мм, с триъгълни, шиловидно заострени зъбци, равни или по-дълги от тръбицата. Венчето дълго 10–12 мм, жълто, рядко възчервеникаво; ладийката стеснена изведнъж в носче. Тичинките 9+1. Яйчникът горен. Бобът цилиндричен, дълъг 1,5–3,0 см, гол (табло 15, фиг. 3).

По влажи ливади, пасища, из храсталаци и гори в цялата страна. Цъфти май — септември. Използува се в народната медицина.

Целебна раменка — Anthyllis vulneraria L.

Табло 15

Едногодишно до многогодишно растение, покрито с прилегнали и разперени власинки. Стъблото от основата си разклонено, с изправени и при-повдигащи се цветоносни клонки, високо 10–60 см. Листата нечифтоперести, рядко тройни или прости, целокрайни, приосновните с 3–5 двойки листчета — връхното едро, дълго 15–35 мм, широко 10–20 мм, широко елиптично, страничните дребни, дълги 10–20 мм, широки 3–8 мм, линейно продълговати. Стъблените листа с еднакви, линейно продълговати листчета (5–11 на брой), дълги 10–20 мм, широки 3–6 мм, влакнести. Цветовете събрани в цветни главички по върховете на разклоненията, в основата с два дланевидно наделени ирицветни листа, дълги 7–12 мм. Чашката мехуресто подута, влакнеста, с 5 нееднакво дълги шиловидни зъбчета. Венчето дълго 13–18 мм, жълто, червено-оранжево или белезникаво, голо. Венчелистчетата в основата си стеснени в нокът, всички, с изключение на флагчето, сраснали в основата си с тичинковата тръбица. Тичинките 10, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 5 мм, яйцевидно кълбест, изцяло включен в чашката (табло 15, фиг. 4).

Среща се по сухи каменливи склонове, ливади, пасища, разредени гори и храсталаци в цялата страна до високопланинския пояс. Расте предимно по варовит терен. Силно полиморфен вид. Цъфти от май до септември.

В съвременната медицина рядко се употребява надземната част (Негbа Vulnerariae), която се събира по време на цъфтежа.