Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

СЕМ. ЛАПАДОВИ — POLYGONACEAE

Кървавиче, пача трева — Polygonum L.

1. Цветовете поне отчасти размесени със стъблените листа. Облистено-то стъбло постепенно преминава в съцветие, т. е. няма ясно съцветие → Пача трева — P. aviculare L.

1#. Цветовете събрани в безлистен клас, снабден с отделна дръжка → Кървавиче — P. bistorta L.

Пача трева — Polygonum aviculare L.

Едногодишно тревисто растение със силно разклонено, обикновено пълзящо или приповдигащо се стъбло. Листата елиптични до линейно-ланцетни, дребни, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,5 см, последователни, це-локрайни, заострени или тъпи, с къса дръжка или почти приседнали. В основата на всеки лист ципесто двуделно тръбесто влагалище, много по-късо от междувъзлията. Цветовете розови, по-рядко до бели, единични или събрани на групи по 2–6 в пазвите на листата. Цветовете с прост околоцветник, дълъг 3–4 мм, изграден от 5 сраснали в основата си листчета. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът тристенно орехче, дълго 2,5–3,5 мм, яйцевидно, с матовокафява набръчкана повърхност (табло 67, фиг. 1).

Широко разпространена е по тревисти места, край стобори, пътища, дворове почти до алпийската зона. Цъфти от май до ноември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Polygoni avicularis), която се събира през цялото време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.

Кървавиче — Polygonum bistorta L.

Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30–100 см, на върха с класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2–7 см, дебело 2–1,5 см. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4–30 см; средните по-дребни, с къса дръжка или почти приседнали, обхващащи с основата си стъблото; най-горните много дребни, ланцетни до линейни, приседнали, всички целокрайни. Влагалищата много дълги, тръбести, кафяви. Цветовете розови до розово-червени, дълги 3–4 мм, с 5-делен прост околоцветник, разделен почти до основата си. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Орехчето дълго 4–5 мм, остро триръвесто, гладко (табло 68, фиг. 1).

В съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizoma Bistortae), което се изкопава наесен, когато листата и стъблото започват да увяхват. Широко се употребява и в народната медицина.

От рода Polygonum L. у нас има почти 20 вида, но просто неразклонено класовидно съцветие, подобно на P. bistorta, има само P. viviparum L., на който цветовете са бели. Всички останали видове, които приличат на пачата трева и са с цветове, размесени с листа, са многогодишни растения.