Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. КИПАРИСОВИ — CUPRESSACEAE

Обикновена хвойна — Juniperus communis L.

Храст, много рядко ниско дръвче, с червеникавокафяви леторасли и си-во-кафява кора. Листата игловидни, в пререз триъгълни, с жлебовидна горна страна и белезникава средна линия, дълги до 2,0 см, широки до 1,0–1,5 мм, разположени по 3 в последователни прешлени, на върха заострени. Месестите „плодчета“ почти приседнали, синкавочерни, в диаметър 6–9 мм (табло 4, фиг. 4).

Единично или групово по сухите и каменливи склонове, скали, храсталаци и като подлес в широколистни и иглолистни насаждения докъм 1500–1700 м н.в. Не се среща в равнините.

В съвременната медицина се използуват месестите „плодчета“ (Fruсtus Juniperi), които се берат през есента (септември — ноември). Има широко приложение и в народната медицина.

Сибирска хвойна — Juniperus sibirica Burgs.

Храстче, високо до 1 м. Иглите гъсто разположени, къси, обикновено възтъпи, сравнително меки, небодливи. Плодчетата в диаметър 7–8 мм, черно-сини (табло 4, фиг. 3).

Широко разпространена е по високите планини — Стара планина, Витоша, Рила, Пирин над 1700 м н. в., където често покрива големи площи. Употребява се в медицината както обикновената хвойна.

Червена хвойна — Juniperus oxycedrus L.

Храст, рядко малко дръвче, високо до 14 м, с разперена корона. Иглите дълги до 2,5 см, широки до 2 мм, силно бодливи, отгоре жлебовидни, с две белезникави тесни ивици от двете страни на средната жилка, отдолу лъскаво зелени, с изпъкнал среден ръб. „Плодчетата“ почти приседнали, кълбести или слабо сплескани, в диаметър 6–10 мм, червено-кафяви, лъскави, обикновено без налеп (табло 4, фиг. 2).

Доста разпространен вид в южните, по-топли части на страната. Среща се поединично или образува храсталаци главно по сухите и припечни предпланински склонове на Източни и Средни Родопи, по южните склонове на Стара планина, в Струмската долина, по Черноморското крайбрежие и др. докъм 1000 м н. в. „Плодчетата“ на червената хвойна се използуват в народната медицина.