Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. КРЪСТОЦВЕТНИ — BRASSICACEAE (CRUCIFERAE)

1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2

1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 4

2. Листата цели, назъбени → Лъжичина — Alliaria officinalis (MB) Cav. et Grande

2#. Листата перести → вж. 3

3. Шушулката сплескана, права. Семената във всяко гнездо разположени в един ред → Ливадна горва — Cardaminepratensis L.

3#. Шушулката подута, цилиндрична, извита. Семената във всяко гнездо разположени в две редици → Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.

4. Листата обгръщат стъблото със сърцевидната си или стреловидна основа → вж. 5

4#. Листата стеснени към основата си или с дръжка и не обгръщат стъблото → Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.

5. Плодът триъгълен, най-широк на върха си → Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris Med.

5#. Плодът (без да се гледат криловидните му израстъци, ако има такива) овален или елиптичен → вж. 6

6. Съвършено голо растение. Гнездата на плода с по 1–8 семена → Попова лъжичка — Thlaspi arvense L.

6#. Листата покрити с власинки. Гнездата на плода с по едно семе → Родилна трева — Cardariadraba (L.) Desv.

Лъжичина, чеснова трева — Alliaria officinalis (MB.) Cav. et Grande

Двугодишно растение с изправено стъбло, високо до 120 см, ръбесто набраздено, в долната си част разсеяно окосмено с разперени дълги власинки, в горната част голо. Приосновните и долните стъблени листа с дълга дръжка (до 12 см), бъбрековидни до сърцевидни, вълнообразно назъбени до целокрайни, останалите стъблени триъгълно сърцевидни, на къса дръжка, дълга 5–17 см, широки 4–15 см. Съцветието щитовидно, по-късно при плодовете се удължава и става гроздовидно. Цветните дръжки тънки, голи, почти равни на чашката. Чашелистчетата 4 на брой, дълги 2,5–4 мм, с бяла ципеста ивица по ръба си. Венчелистчетата 4, бели, дълги 5–8 мм, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинките 6 (от тях две по-къси). Яйчникът горен. Шушулката продълговата, слабо 4-стенна, дълга 2–8 см, четириръбеста, слабо прищъпната като броеница, заострена. Цялото растение има специфична миризма на чесън (табло 54, фиг. 3).

Из гори и сенчести храсталаци предимно в планините докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се употребява цялото растение (дрога Негba Alliariae), което се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.

Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се кухо и голо стъбло, високо до 60 см, вкореняващо се по намиращите се до почвата възли. Листата нечифтоперести, на дълга дръжка, долните с 1–3, горните с 5–9 листчета, закръглени до елиптични, назъбени до целокрайни, с къса дръжка. Цветовете на дръжки, дълги 5–8 мм, събрани в гроздовидни съц-ветия по върховете на стъблата. Чашелистчетата 4, широко разперени, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата също 4, бели, дълги 4–6 мм. Тичинките 6 (4 + 2), с виолетови дръжки и жълти прашници. Яйчникът горен, с едно стълбче. Плодът подут, цилиндричен, извит, дълъг 13–18 мм. Семената във всяко гнездо наредени в две редици.

По влажни места и край водоеми в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти април — октомври.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Nasturtii). Намира приложение и в народната медицина.

Ливадна горва — Cardamine pratensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено голо стъбло, високо 20–50 см, обикновено неразклонено, в основата си с розетка от листа. Листата нечифтоперести, приосновните с дълга дръжка, с 1–7 двойки овални до бъбрековидни голи листчета, целокрайни или с малки зъбци, с къса дръжчица; връхното листче по-голямо, стъблените листа приседнали или с къса дръжка, с 2–5 двойки продълговати или линейни, целокрайни приседнали листчета. Съцветието отначало щитовидно, по-късно гроздовидно удължено, с 8–20 цвята, с къса дръжчица, дълга 1 –2 см. Чашелистчетата 4, овални, дълги около 3 мм. Венчелистчетата 4, дълги до 15 мм, бели или бледорозови. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, с едно стълбче. Плодът права шушулка, дълга 2–4 см, сплескана и при разпукването й капачетата й се извиват назад (табло 54, фиг. 4).

По влажни места в низините. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris (L.) Med.

Едногодишно или двугодишно растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо 20–50 см, голо или меко влакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжка, цели, назъбени или пересто наделени, стъблените приседнали, последователни, цели или неправилно изрязани, с 2 израстъка, приличащи на ухо, които обхващат стъблото. Цветовете бели, събрани в гроздовидно съцветие, което при плодовете силно се удължава. Чашката с 4 листчета, дълги 1–2 мм, яйцевидни или ланцетни, с бял ципест ръб. Венчелистчетата също 4, бели, дълги 2–3 мм, на върха си закръглени и вдлъбнати, с едно шипче, често розови или липсват. Тичинките 6, от които 2 по-къси, както е при всички видове от това семейство. Яйчникът горен. Шушулчиците триъгълни, дълги 6–9 мм, леко врязани на върха си (табло 54, фиг. 5).

Среща се по сметища, край пътища и др. докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — ноември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Bursae pastoris). Има широко приложение и в народната медицина.

Попова лъжичка — Thlaspi arvense L.

Едногодишно голо растение с изправено стъбло, високо до 60 см, просто или разклонено в горната си част. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжки, обратно овални; стъблените приседнали, продълговати, в основата с ушички, обхващащи стъблото, всички повече или по-малко назъбени. Съцветията гроздовидни, след прецъфтяването удължени. Чашелистчетата 4, дълги около 1–2 мм. Венчелистчетата също 4, бели, обратно яйцевидни, дълги 3–4 мм. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, стълбчето едно. Плодовете 10–16 мм в диаметър, сплескани, с широки (около 3 мм) крила и късо стълбче на върха (табло 55, фиг. 1).

Из ниви, орници, край пътища и др. в цялата страна докъм 1000 мн. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Родилна трева — Cardaria draba (L. j Desv. (Lepidum draba L.)

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, покрито с власинки, високо 15–90 см, в горната си част щитовидно разклонено. Приосновните листа стеснени в дръжка, едро назъбени до лировидно наделени; средните и горните стъблени листа приседнали, обратно овални до ланцетни, дълги до 6 см, широки до 4 см, със сърцевидната си основа обхващащи стъблото. Съцветията щитовидни. Чашелистчетата 4, голи, дълги 1,5–2 мм, с бял ципест ръб. Венчелистчетата 4, бели, дълги около 4 мм. Яйчникът горен, с едно стълбче. Шушулчиците дълги 3–4,5 мм, широки 3,5–5,0 мм, обратно сърцевидни, без издадени странични ръбове (табло 55, фиг. 2).

Из пустеещи и буренясали места, покрай сгради, пътища и на други места в цялата страна. Разпространено е докъм 1000 м н. в. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.

Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение със силно разклонени и полегнали или приповдигащи се стъбла, високи до 30 см. Листата голи, дълбоко пересто разсечени, с продълговати ланцетни, целокрайни или нарязани делчета. Цветовете събрани в сбити съцветия, срещуположни на листата. Цветните дръжки дълги до 2 мм. Цветовете бели, с чашка и венче с по 4 листчета, дълги около 2 мм. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, с едно стълбче. Шушулчиците сплескани, дълги 2–3 мм, бъбрековидни, силно мрежесто набръчкани или брадавичести (табло 55, фиг. 3).

Край пътища, по пустеещи места, сметища и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.