Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. РОЗОЦВЕТНИ — ROSACEAE

1. Изправени или дъговидно извити до катерливи храсти → вж. 2

1#. Тревисти растения и полухрасти → вж. 5

2. Плодниците разположени върху изпъкнало цветно легло и при узряването стават месести, черни или червени → Къпина — Rubus L.

2#. Плодниците разположени вътре в дълбоко вдлъбнато цветно легло и при узряването стават сухи, а стените на цветното легло месести, червени → Шипка — Rosa L.

3. Полухрасти, чиито стъбла умират всяка есен. Стъблата с твърди, остри, често сърповидно извити шипчета → Малина — Rubus idaeus L.

3#. Тревисти растения. Стъблата без шипове → вж. 4

4. Чашката с един кръг листчета. Листата перести → Орехче — Filipendula Mill.

4#. Чашката с два кръга листчета (двойна чашка) → Ягода — Fragaria vesca L.

Орехче — Filipendula Mill.

1. Приосновните листа с 2 — 5 двойки листчета, широки 1,5 см и повече и между тях дребни назъбени листчета. Венчелистчетата дълги 2–5 мм → Брястолистно орехче — F. ulmaria (L.) Maxim.

1#. Приосновните листа с многобройни (над 8 двойки) дребни, пересто нарязани листчета, по-тесни от 1 см, еднакви. Венчелистчетата дълги 5–9 мм → Ливадно орехче — F. vulgaris Moench.

Ливадно орехче — Filipendula vulgaris Moench. (F. hexapetala Gilib.)

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидни или почти сферично задебелени адвентивни корени. Стъблото изправено, високо до 80 см, голо, в горната си част разклонено. Приосновните листа нечифтоперести, с 8–25 двойки големи листчета, като между всеки две двойки има по две малки листчета (всяко голямо листче е дълго 0,5–2 см), продълговати, дълбоко назъбени до пересто наделени, отгоре голи, отдолу по жилките влакнести. Прилистниците едри, назъбени. Съцветията метличести, връхни, дълги 3—10 см. Чашелистчетата обикновено 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели, рядко бледорозови, обикновено по 6 (5), дълги 5–9 мм. Тичинките многобройни. Яйчниците 9–12, свободни. Плодовете сборни, мехунки, дълги 3–4 мм, прави, влакнести (табло 56, фиг. 1).

Из ливади в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Брястолистно орехче — Filipendula ulmaria (L.) Maxim.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и нишковидни корени. Стъблото изправено, високо до 2 м, в горната си част разклонено, голо или влакнесто, гъсто облистено. Приосновните листа нечифтоперести, с 2–5 двойки големи листчета, дълги 2–8 см, широко яйцевидни, заострени, напилени до врязани, връхното дълбоко триделно между тях дребни листчета, всички най-често силно окосмени. Цветовете дребни, 6–8 мм в диаметър, събрани в гъсти метличести съцветия, дълги до 25 см. Чашелистчетата 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели или жълтеникавобели, 5 или 6, обратно яйцевидни. Тичинките много, два пъти по-дълги от венчелистчетата. Яйчниците 6–10, кълбести, приседнали. Плодните мехунки дълги 3–4 мм, голи, спирално извити (табло 56, фиг. 2).

Край планински потоци и по влажни ливади в Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Осогово, Софийско поле докъм 2500 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се използуват връхните части (дрога Негba Ulmariae), които се събират в началото на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Къпини, малина — Rubus L.

1. Листата перести, с 5–7 листчета. Плодовете червени (рядко жълти), при узряването си се отделят от цветното легло и вътре се получава кухина → Малина — R. idaeus L.

1#. Листата дланевидни. Плодовете черни, сраснали с цветното легло и се отделят заедно със сърцевината му → Къпина — R. sp. Diversae

Малина — Rubus idaeus L.

Полухраст, висок до 2,5 м. Образуваните през дадена година стъбла са тревисти, със синкавозелен налеп, безплодни и с къси, тънки шипчета. През втората година те вдървеняват, цъфтят и след образването на плодовете умират, а пълзящото коренище дава нови издънки. Листата последователни, нечифтоперести, с 5–7 листчета, рядко тройни, отгоре почти голи, сиво-зелени, отдолу прилегнало сребристо наплъстени; листчетата продълговати до яйцевидни, заострени, неравномерно остро напилени, страничните почти приседнали, връхното по-едро. Цветовете събрани по няколко в метличести съцветия. Цветовете бели, около 1 см в диаметър, на дръжка. Чашката и венчето с по 5 листчета. Тичинките и плодниците по много. Плодът сборен, червен, съставен от многобройни костил-кови плодчета, лесно се отделя от коничното цветно легло (табло 56, фиг. 3).

По скалните сипеи, сечища, пожарища, каменливи склонове и храсталаци в цялата страна докъм 2500 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi idaei) и плодовете (дрога Fructus Rubi idaei). Широко се използува и в народната медицина.

Къпини — Rubus sp. Diversae

Почти всички останали видове от рода Rubus. които са храсти и имат черни плодове, трайно свързани с цветното легло, от което не се отделят, са известни на нашия народ под името къпини, като почти не се различават отделните видове. У нас са известни голям брой видове къпини. Стъблата им са вдървенели, дъговидно извити, полегнали или почти изправени, рядко катерливи, покрити с твърди бодливи шипчета. Листата им са последователни, дланевидни, с 5–7 листчета, рядко тройни, голи или влакнести, назъбени, заострени към върха. Цветовете им са събрани в малкоцветни гроздовидни съцветия. Цветното легло е изпъкнало и по ръба му са разположени чашката и венчето. Чашката с 5 листчета, запазващи се при плода. Венчелистчетата също 5, бели при повечето видове, рядко до тъмночервени, например кървавочервената къпина — R. sanguineus Friv. Тичинките и плодниците многобройни. Плодовете сборни, съставени от многобройни костилкови плодчета (табло 56, фиг. 4).

Срещат се из сечища, горски храсталаци, горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфтят май — октомври.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi fruticosi), плодовете (дрога Fructus Rubi fruticosi) и коренът (Radix Rubi fruticosi), който се изкопава късно през есента, а листата се събират през лятото. Намират широко приложение и в народната медицина.

Забележка. Шипка — Rosa canina L. (b)k. при билки с червени и розови цветове).

Ягода — Fragaria vesca L.

Многогодишно тревисто растение с късо кафяво коренище и дълги пълзящи надземни издънки, които се вкореняват. Листата почти само приосновни, тройни, с дълга дръжка (до 20 см), влакнести: листчетата дълги 1–6 см, широки 2,5–3,5 см, овални до ромбични, назъбени; при-листниците ланцетни, целокрайни, дълго заострени. Цветоносните стъбла високи 5–30 см, безлистни, почти изправени, по-дълги от листата, окосмени. Цветовете около 15 мм в диаметър, бели. Чашката двойна, с по 5 заострени, влакнести, еднакво дълги листчета. Венчелистчетата 5, дълги до 10 мм, свободни. Тичинките 20. Яйчниците многобройни, голи. Цветното легло след прецъфтяването се разраства и образува месеста, отвън червена лъжлива ягода, по повърхността на която са враснали дребните плодчета — орехчетата. Чашката остава при плода, разперена.

Из гори, храсталаци, горски поляни и скални сипеи в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Fragariae), които се събират от май до август, и плодовете (дрога Fructus Fragariae). Намира широко приложение и в народната медицина.