Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Вторични образувания в растенията

При определянето на растенията значение имат някои от вторичните мм образувания, като бодлите, шиповете, тръните, мустачките и различните видове власинки.

Бодлите са недоразвити връхни клонки, например при трънката, глога, крушата.

Шиповете са епидермални образувания, поради което при натискане с ръка лесно се откъртват (шипки).

Тръните, които при редица растения (паламида, магарешки бодил) се срещат по края на листата, са краища на листните жилки.

На практика бодлите, шиповете и тръните често се смесват и се употребяват като синоними.

Мустачките (разклонени или неразклонени) са нишковидни образувания, чрез които растенията се увиват около други растения и се издигат. Произходът им е различен — видоизменени клонки (лоза), видоизменени листа (тиква), видоизменени прилистници (скрипка).

Власинките са епидермални образувания и са най-разнообразни по форма — прости или разклонени, перести или звездовидни и др.

Според вида на власинките растителните органи, на които се намират, се обозначават като: ресничести, когато власинките са прави и къси; влакнести (космати), когато власинките са гъсти и дълги; пухести, когато са покрити с къси и тънки, едва забелязващи се с просто око власинки; вълнести, когато власинките са дълги, разбъркани, наподобяващи вълна; наплъстени, когато вълната образува на повърхността гъст, плътен пласт; жлезисто влакнести, когато власинките завършват с жлезиста главичка; копринесто влакнести, когато власинките са тънки, дълги, прилегнали и лъскави, наподобяващи коприна; четинести, когато власинките са твърди и прави; звездовидни, когато няколко разклонения са разположени на върха на къса власинка; брашнести, когато власинките са много къси, бели, подобни на брашно и лесно се изтриват с ръка.