Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. СЛЕЗОВИ — MALVACEAE

1. Външната чашка съставена от 3 до основата си свободни листчета → Слез — Malva sylvestris L.

1#. Външната чашка съставена от 3–9 сраснали помежду си листчета → вж. 2

2. Външната чашка съставена от 3 сраснали листчета → Лаватера — Lavatera thuringiaca L.

2#. Външната чашка съставена от 6–9 сраснали листчета → Ружа — Althaea L.

Слез — Malva sylvestris L.

Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно тревисто растение с приповдигащи се или изправени разклонени стъбла, високи 30–120 см, гъсто покрити с разперени четинки, рядко голи. Листата последо вателни, дълги 2–8 см, широки 2,5–10 см, закръглено бъбрековидни, назъбени, долните слабо нарязани, горните по-дълбоко 3-7-делни, почти приседнали, отгоре разсеяно влакнести до голи, отдолу беловлакнести до въз-голи; листната дръжка окосмена, дълга до 20 см. Цветовете по няколко в пазвите на листата, в пазвени и връхни гроздовидни съцветия. Цветовете едри, 3–4 см в диаметър, на дръжка, дълга 1–4 см. Чашката двойна — същинска (вътрешната) с 5 листчета, дълги 5–6 мм, сраснали над средата, външната по-къса, с 3 свободни листчета. Венчелистчетата 5, свободни, на върха дълбоко врязани, дълги 12–30 мм, розово-червени, с по-тъмни надлъжни жилки. Тичинките многобройни, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Плодът дисковиден, 5–10 мм в диаметър, разпадащ се на 10–12 странично сплескани бъбрековидни плодчета (табло 71, фиг. 3).

По тревисти места, в изкопи, край пътища, огради и др. като бурен докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Malvae), и цветовете (дрога Flores Malvae). Намира широко приложение и в народната медицина.

Лаватера — Lavatera thuringiaca L.

Многогодишно тревисто растение, цялото белезникаво от наплъстени-те звездовидни власинки. Стъблата изправени, високи до 2 м, обикновено разклонени. Листата дълги до 9 см, широки 3–10 см, закръглени, назъбени, приосновните с дръжка, по-дълга от петурата; стъблените последователни, с дръжка по-къса от петурата, долните плитко 5-делни, горните 3-делни, плитко назъбени, с по-голям среден дял; прилистниците заострени, дълги 4–7 мм. Съцветието връхен силно удължен грозд. Цветовете правилни, единични в пазвите на листата, на дълга дръжка (1,5–5 см). Листчетата на външната чашка закръглени, късо заострени, дълги 6–10 мм; вътрешната чашка с 5 листчета, дълги 10–15 мм, с 5 зъбеца на върха си. Листчетата и на двете обвивки сраснали почти до основата си, влакнести. Венчето едро, 2,0–5,5 см в диаметър, розово, с 5 врязани на върха си листчета, 3–4 пъти по-дълги от чашката. Плодът с 20–25 дяла, голи, наредени в кръг (табло 71, фиг. 4).

По сухи тревисти места, храсталаци, край пътища и на други места в цялата страна докъм 1700 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Ружа — Althaea L.

1. Външната чашка съставена от 6, рядко 7 дяла. Тръбната страна на плодчетата с дълбок жлеб (улей). Венчелистчетата по-дълги от 2 см → вж. 2

1#. Външната чашка съставена от 8–9 дяла. Тръбната страна на плодчетата без жлеб. Венчелистчетата по-къси от 2 см → Лечебна ружа — A. officinalis L.

2. Стъблата голи или с редки власинки (наплъстени само по най-младите клонки). Периферните части на страничните стени на плодчетата влакнести → Розова ружа — A. rosea (L.) Cav.

2#. Стъблата гъсто влакнести, наплъстени. Страничните стени на плодните дялове голи → Бледа ружа — A. pallida Willd.

Лечебна ружа — Althaea officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище и дълъг до 50 см белезникав корен, цялото меко вълнесто от наплъстени звездовидни власинки. Стъблото право, разклонено, високо до 2 м. Листата последователни, яйцевидни, дълги 5–15 см, широки 3–12 см; долните слабо 3-делни; горните ясно 3-делни, назъбени. Дръжката им дълга 2–6 см, по-къса от петурата, най-горните листа приседнали. Цветовете бледорозови до почти бели, по 2–3 в пазвите на листата във връхните части на стъблото и разклоненията му, като образуват гроздовидни или метличести съцветия. Външната чашка с 8–12 линейни листчета, дълги 5–10 мм, а вътрешната с 5 триъгълни остри дяла. Венчелистчетата 5, двойно по-дълги от чашката. Тичинките много, сраснали в тръбица, с яркочервени прашници. Плодът плосък, дисковиден, при узряването се разпада на 15–25 сухи плодчета (табло 71, фиг. 5).

По влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Althae-ае), изкопан през есента, листата (дрога Folia Althaeae) и цветовете (дрога Flores Althaeae). Употребява се и в народната медицина.

Розова ружа — Althaea rosea (L.) Cav.

Многогодишно тревисто растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо до 3 м, голо или с редки власинки. Листата на дълги дръжки (0,5–14 см), закръглени или яйцевидно сърцевидни, дълги 2–10 см, широки 2—12 см, 6-7-делни; горните 3-делни, назъбени, гъсто космати. Цветовете едри, единични или по 2–3 в пазвите на листата, събрани в почти класовидни съцветия, с къса дръжка. Външната чашка сраснала до 1/3 от дължината си, по-къса от вътрешната, дълга 13–15 мм, с 6–7 широко триъгълни заострени свободни дяла, влакнести; вътрешните дълги 18–22 мм, също сраснали до 1/3, с 5 свободни дяла. Венчелистчетата розови или бели, виолетови до черно-червени, дълги 2,5–5 см, припокриващи се с краищата си, широко обратно яйцевидни, на върха врязани, към основата стеснени. Тичинковата тръбица дълга 10–15 мм, гола. Плодът 18–25 мм в диаметър, разпадащ се на 20–40 кафяви плодни дяла, като тръбната им страна е с дълбока тясна бразда.

По сухи тревисти места и храсталаци като бурен. Отглежда се и като декоративно растение. Цъфти април — септември. Употребява се в народната медицина.

Бледа ружа — Althaea pallida Willd.

Двугодишно тревисто растение с изправени прости или радзклонени стъбла, високи до 1,5 м. Листата с дръжка, дълга 0,5–15 см, закръглено сърцевидни, дълги 2–9 см, широки 2–10 см, долните плитко, горните по-дълбоко изрязани на 3–5 дяла, назъбени, гъсто космати. Цветовете 6–10 в диаметър, по един или по два в пазвите на листата, на дръжка, дълга 3–10 мм, при плода удължена и изправена. Външните чашелистчета дълги 10–18 мм, сраснали в долната си част, вътрешните дълги 12–20 мм, също сраснали в основата си. Венчелистчетата розови или розово-червени, в основата жълтеникави, дълги 30–45 мм, широко обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани, непокри-ващи се с краищата си. Тичинковата тръбица дълга 6–9 мм, гола. Плодът 10–20 мм в диаметър, разпадащ се на 32–45 плодни дяла.

По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август.

Употребяват се същите растителни части като на лечебната ружа.