Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. ЛИПОВИ — TILIACEAE

Липа — Tilia L.

1. По време на цъфтежа листата отдолу гъсто покрити с дребни бели звездовидни власинки; в ъглите между страничните жилки без брадичка от едри власинки. Цветовете с 5 безплодни венчевидни тичинки (стаминодии) → Бяла липа — Т. tomentosa Moench

1#. Листата отдолу голи с редки, прости власинки; в ъглите на жилките с брадичка. Цветовете без стаминодии → вж. 2

2. Листата отдолу светлозелени, лъскави. Младите клонки и пъпките покрити с власинки. Орехчето с твърда, вдървеняла обвивка → Едролистна липа — Т. platyphyllos Scop.

2#. Листата отдолу синкавозелени, матови. Младите клонки и пъпките голи. Орехчето с мека, трошлива обвивка → Дребнолистна липа — Т. cordata Mill.

Бяла липа — Tilia tomentosa Moench (Т. argentea Desf.)

Дърво, високо до 20 м, с влакнести млади клонки. Листата последователни, дълги 5–12 см и почти толкова широки, с дръжка, дълга 2–6 см, закръглени, закръглено яйцевидни, на върха изведнъж стеснени, остро напи-лени, отдолу беловълнести. Цветовете събрани по 6–10 в съцветие полусенник, дръжката на който докъм средата е сраснала с главната жилка на голям, езичест, покрит с белезникави власинки кожест прицветен лист, дълъг до 10 см и широк 0,5–1,5 см. Чашката 5-листна, скоро опадаща, дълга 3,5–5,0 мм. Венчелистчетата също 5, голи, жълтеникави, дълги 4–7 мм, елйптични. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът твърдо орехче, дълго до 1 см, космато (табло 17, фиг. 2).

Расте в широколистните гори в предпланинския и долния планински пояс докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Едролистна липа — Tilia platyphyllos Scop. (Т. grandifolia Еhrh.)

Дърво, високо до 40 м. Листата последователни, закръглени, закръглено яйцевидни до широко сърцевидни, със слабо асиметрична основа, към върха постепенно стеснени, дълги 7–14 см, широки 4–12 см, от двете страни еднакво зелени, назъбени, с дръжка, дълга 2–6 см. Цветовете 2–5, обикновено 3. Присъцветният лист дълъг 3,5–12,0 см, широк 0,8–2,2 см, покрит със звездовидни власинки. Чашелистчетата 5, дълги 4,5–7,5 мм, широки 2,0–3,5 мм, покрити с копринени власинки. Венчелистчетата 5, светложълти, дълги 6,0–8,5 мм, широки 1,8–2,5 мм. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът твърдо орехче, дълго до 1 см.

Расте из храсталаци и гори, по каменливи склонове в цялата страна, с изключение на равнините, между 500 и 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Дребнолистна липа — Tilia cordata Mill. (Т. parvifolia Ehrh.)

Дърво, високо до 30 м. Листата дълги 3–9 см и почти толкова широки, закръглени до широко яйцевидни, към върха изведнъж заострени, със сърцевидна и слабо асиметрична основа, неправилно назъбени до напилени, отгоре тъмнозелени, отдолу синкавозелени, с дръжка, дълга до 6 см. Цветовете 4–16, като присъцветният лист е гол, дълъг 1,5–10,0 см, широк 0,7–1,5 см, ланцетен. Чашелистчетата 5, дълги 2,5–4,5 мм и широки 1,8–2,0 мм. Венчето 5-листно, светложълто, листчетата дълги 6,0–8,5 мм, широки 1,8–2,5 мм. Тичинките много. Яйчникът горен. Орехчето меко, трошливо, дълго 4,5–5,5 мм.

Среща се в горите от морското равнище докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

В съвременната медицина се използуват съцветията с прицветния лист (дрога Flores Tiliae cum bracteis) или без присъцветника (Flores Tiliae sine bracteis), които се събират по време на цъфтежа. Има голямо приложение и в народната медицина.