Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. ТЕМЕНУГОВИ — VIOLACEAE

Теменуга — Viola L.

1. Растение без надземно стъбло. Цветовете с дълга дръжка, прикрепени, както и листата, за върха на коренището. Страничните венчелистчета извити надолу → Миризлива теменуга — V. odorata L.

1#. Растение с добре развито изправено и разклонено стъбло. Страничните венчелистчета извити нагоре → Трицветна теменуга — V. tricolor L.

Миризлива теменуга — Viola odorata L.

Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с дълги (10–25 см) надземни вкореняващи се издънки. Листата закръглено бъбрековидни, с дълбоко сърцевидна основа, дълги 1–9 см, широки 1–8 см, назъбени, с меки власинки до почти голи. Листната дръжка дълга 6–12 см. Цветовете по 2–15 на коренище, всеки на отделна дръжка, дълга .4–15 см, едри, дълги 1,5–2,5 см. Чашелистчетата 5, свободни, при основата снабдени с израстъци. Венчелистчетата също 5, четири от които еднакви, а петото (долното) с шпора, виолетови, в основата белезникави, страничните ресничести. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът мно-госеменна кутийка (табло 38, фиг. 4).

Из храсталаци и гори в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти март—май.

В съвременната медицина се употребяват коренището с корените (дрога Rhizoma et Radix Violae odoratae), които се изкопават през март — юни, цялата надземна част (дрога Herba Violae odoratae) и цветовете (Flores Violae odoratae). Има широко приложение и в народната медицина.

Трицветна теменуга — Viola tricolor L.

Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 10–45 см. Долните листа сърцевидно-яйцевидни, горните продълговато елиптични или продълговато ланцетни, дълги 6,0–7,5 см, широки 5–20 мм, с дълга дръжка, късо окосмени, особено по ръба и по средната жилка. Прилистниците пересто разделени, с по-голям връхен дял, дълги 10–25 мм. Цветовете на дълга дръжка (12 см), единични, дълги 1,0–3,5 см, разположени в пазвите на горните и средните листа. Горните венчелистчета тъпи, синьо-виолетови, страничните със същата окраска или по-светли, с 1–3 тъмни ивици, а долното в основата си жълто, с 5–7 тъмни ивици, по края виолетово, често бледо; шпората синьо-виолетова. Понякога трите долни листчета или всичките са жълтеникави (табло 38, фиг. 5).

По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, орници и посеви, често като плевел. Среща се в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти май—август.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Violae tricoloris), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

У нас има голям брой видове теменуги със синьо-виолетови цветове, поради което е наложително белезите на набраните растения да се сравняват най-внимателно с дадените описания.