Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (42)

Жълт кантарион, лечебна звъника — Hypericum perforatum L.

Табло 17

Многогодишно тревисто растение с напълно голо стъбло, високо до 1 м, в горната си част силно разклонено. Листата срещуположни, приседнали, продълговато линейни до елиптични, дълги до 3 см, широки до 1,5 см, целокрайни, с многобройни просветляващи жлези, подобни на точици. В пазвите на листата винаги има скъсени клонки. Цветовете правилни, събрани в метличести, почти сенниковидни съцветия по върховете на клонките и стъблата. Чашката с 5 неопадващи, целокрайни, продълговати, заострени листчета. Венчелистчетата също 5, златистожълти, почти 2 пъти по-дълги от чашката, дълги 1,2–1,5 см, широки 0,5–0,6 см, по ръба и в горната си част с многочислени жълти жлези във вид на светли точки. Тичинките многобройни, сраснали в основата си в три снопчета. Стълбчетата 3, свободни. Яйчникът горен. Плодът тригнездна, триръбеста, разпуклива многосемен-на кутийка с многобройни жълти жлезисти мехурчета (табло 17, фиг. 3).

Среща се по сухи тревисти места, из храсталаци, сечища, край пътища и в горите на цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти от май до август.

Дрогата Herba Hyperici е връхната облистена и цветоносна част на стъблото, отрязана на 25–30 см от върха по време на цъфтежа. Употребява се широко в народната медицина.

У нас се срещат около 21 диворастящи вида звъника, но лечебната се отличава от всички най-вече по това, че чашелистчетата й са целокрайни (без жлезисти зъбци), листата и стъблото са голи, а стълбчетата са три на брой.

Забележка: Сем. Теменугови — Violaceae, Трицветна теменуга — Viola tricolor L. (вж. при билки със сини и синьо-виолетови цветове).