Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. ГОРЧИВЧЕВИ — MENYANTHACEAE

Горчивче — Menyanthes trifoliata L.

Многогодишно блатно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата прикрепени направо към коренището на дълги голи дръжки (10–20 см), разширени в основата си в ципесто влагалище, с 3-делна петура, с целокрайни елиптични дялове, дълги 3–12 см, широки 1,5–5 см. Цветоносният стрък безлистен, висок 15–40 см, а съцветието връхно, гроздовидно, дълго 2–7 см и се удължава след прецъфтяването. Чашката 5-листна, сраснала до средата, дълга 2–3 мм. Венчето розово, фуниевидно, 10–14 мм в диаметър, с дълга тръбица, с дълбоко разделена коронка, дяловете на която са покрити отвътре с гъсти власинки. Тичинките 5. Яйчникът горен, с нишковидно стълбче и двуделно близалце. Плодът почти топчеста кутийка, 7–8 мм в диаметър, разпукваща се по два шева (табло 74, фиг. 3).

Из заблатени места и торфища главно в планините. Среща се рядко в Западна Стара планина (Петрохан), Западни и Средни Родопи, Рила, Пирин (Попови ливади), Витоша, в Самоковско и Станкедимитровско поле. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Herba Trifolii fibrini), които се събират в края на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.

Забележка. Сем. Кукувичопреждови — Cuscutaceae. Европейска кукувича прежда — Cuscuta europaea L. Сем. Поветицови — Convolvulucaeae. Обикновена поветица — Convolvulus arvensis L. (вж. при билки с бели цветове)