Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. СЛОЖНОЦВЕТНИ — ASTERACEAE (COMPOSITAE)

1. Листата бодливи → вж. 2

1#. Листата не са бодливи → вж. 5

2. Растение без надземно стъбло — кошничката единична, много едра, плътно прилепнала към земята → Безстъблена решетка — Carlinaacanthifolia L.

2#. Растения с добре развито стъбло и по-голям брой кошнички → вж. 3

3. Обвивните листа завършват с дълги, кукесто извити на върха си шипове. Листата много едри, сърцевидни → Голям репей — Arctium lappa L.

3#. Обвивните листчета без шипове или ако завършват с шипове, те не са кукесто извити → вж. 4

4. Цветното легло месесто, покрито с едри ямички, назъбени по ръба си → Обикновен гингер — Onopordon acanthium L.

4#. Цветното легло месесто, гладко, без ямички, покрито с четинки → Бял трън — Sylibium marianum (L.) Gaertn.

5. Листата срещуположни. Кошничките събрани в гъсто щитовидно съцветие → Дъбровник — Eupalorium cannabinum L.

5#. Листата последователни. Кошничките събрани в слабо наведени метличести съцветия → Дивпелин — Artemisia vulgaris L.

Дъбровник — Eupatorium cannabinum L.

Многогодишно тревисто растение, цялото окосмено, с изправено просто или разклонено стъбло, високо до 1,5 м. Листата срещуположни, с къса дръжка, дланевидно разделени на 3–5 ланцетни назъбени листчета. Цветните кошнички дребни, 2–5 мм в диаметър, събрани във връхни щитовидни метлици. Обвивните листчета длъгнести, керемидообразно наредени, тъпи. Цветното легло голо. Всички цветове розови до виолетови, тръбести, двуполови, с тръбесто стеснено към основата си венче. Плодовете дълги около 3 мм, с хвърчилка от една редица четинки (табло 78, фиг. 6).

По влажни места и край потоци в цялата страна докъм 1000 м н.в. Цъфти юни — октомври.

В медицината се използува цялото растение с корена (дрога Herba Eu-patorii)

Див пелин — Artemisia vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част беловълнесто, червеникаво до тъмночервено. Листата последователни, дълги 5–10 см, пересто разделени, с ланцетни, дълбоко и раздалечено назъбени дялове, широки 2–8 мм, горните приседнали, линейно-ланцетни, отгоре голи, отдолу гъсто беловълнести, 3-5-делни или цели. Кошничките яйцевидни или продълговати, дълги 3–4 мм, широки 2–3 мм, с къса дръжчица, изправени или слабо наведени, събрани в гъсти метличести съцветия. Обвивните листчета беловълнести, външните заострени, вътрешните тъпи. Цветното легло голо. Цветовете тръбести, в основата си белезникави, нагоре червено-кафяви. Плодовете цилиндрични, без хвърчилка (табло 79, фиг. 1).

Из храсталаци, сметища, край сгради и на други места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се употребяват връхната стъблена част (дрога Herba Artemisiae) и коренът (дрога Radix Artemisiae). Има приложение и в народната медицина.

Обикновен гингер, магарешки бодил — Onopordon acanthium L.

Двугодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо до 3 м, в горната част разклонено, почти до върха с 2–3 широки надлъжни крила, с бодли, дълги до 5 мм, сивовлакнесто. Листата последователни, приседнали, поодълговати, дълги до 35 см, широки до 20 см, заострени, към основата си стеснени, пересто изрязани на широко триъгълни назъбени дялове, по края с бодли, дълги 5–6 мм, горните приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките.

Обвивните листчета на кошничките при върха си шиловидно стеснени и завършват с остри жълтеникави бодли. Всички цветове тръбести, дълги 14–25 мм, двуполови, с дълбоко 5-делно яркочервено до розово венче. Цветното легло месесто, покрито с вдлъбнатини, назъбени по краищата си. Плодовете обратно яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, на върха с хвърчилка, дълга 7–9 мм, с многобройни власинки, сраснали в основата си в пръстен, отделящ се от плода (табло 80, фиг. 1).

По сухи тревисти и буренясали места, край пътища и сгради в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.

В медицината се използуват цветните кошнички (дрога Flores Onopordi), листата (дрога Folia Onopordi) и връхните стъблени части (дрога НегЬа Onopordoms Acanthi).

Бял трън — Silybium marianum (L.) Gaertn.

Едногодишно или двугодишно едро тревисто растение с изправено просто или слабо разклонено стъбло, високо до 1,5 м, набраздено, почти голо. Листата последователни, голи, с бяло мрежовидно жилкуване, с едри, изрязани триъгълни дялове, завършващи с жълтеникавобели бодли, дълги до 8 мм; горните приседнали и обхващат стъблото; приосновните много едри, дълги 25–50 см, широки 12–25 см, на дълга дръжка. Цветните кошнички едри, 2,5–4 см в диаметър, разположени поединично по върховете на разклоненията. Обвивните листчета разположени в няколко реда, с бодли по ръба си и с един по-едър бодил на върха, дълъг 2–5 см. Всички цветове тръбести, яркочервени. Плодовете обратно овални, сплескани и без ребра, Дълги 6–8 мм, на върха си с хвърчилка (табло 79, фиг. 2).

Среща се из пустеещи места, край пътища и сгради, предимно в южните части на страната. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Semen Silybi, Fructus Cardii Marianae). Намира приложение и в народната медицина.

Безстъблена решетка — Carlina acanthifolia All.

Многогодишно тревисто растение с цилиндричен вертикален корен, но без стъбло. Листата дълги 10–30 см, широки 6–15 см, в розетка, продълговати до овални, с дръжка, пересто изрязани, с почти триъгълни бодливи дялове, от долната страна беловълнести. Кошничката единична, голяма (3–12 см в диаметър), плътно прилегнала към земята, в средата на листната розетка. Външните обвивни листчета ланцетни, с къс бодил, (25–30 мм), средните дълги 35–55 мм, жълтеникави, линейни, гребенесто бодливи, а вътрешните разперени, лимоненожълти. Всички цветове тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави. Плодовете длъгнести, влакнести, с хвърчилка от перести власинки (табло 79, фиг. 3).

По тревисти и каменливи места, по-често в планините между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — октомври.

В съвременната медицина се употребява коренът (дрога Radix Cattinae). Използува се и в народната медицина.

Голям репей — Arctium lappa L.

Двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден месест корен. Стъблото изправено, набраздено, високо до 1,5 м, разклонено, вълнесто окосмено. Листата последователни, сърцевидно-яйцевидни, с дръжка, почти целокрайни, отдолу влакнести, приосновните много едри, широки до 50 см, дълги до 30 см. Кошничките едри, 3–4 см в диаметър, събрани в едро съцветие, обвивните листчета зелени, шиловидни, на върха кукесто извити. Цветовете червени, тръбести. Плодовете тъмнокафяви, леко сплеснати, дълги 6–7 мм (табло 79, фиг. 4).

По буренясали, запустели и необработени места, дворове и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Bardanae), който се изважда през есента на първата година или през пролетта на втората.